Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън наскоро заяви, че „ние трябва да, а и реално обуславяме своите външнополитически ангажименти спрямо тези, които предприемат определени действия според начина, по който те се държат с народите си, но това не означава, че случаят е такъв при всяка ситуация“. Той също така заяви, че натискът спрямо другите да приемат американските ценности „създава препятствия пред нашата възможност да следваме своите интереси в националната сигурност и в икономиката“. Позицията на Тилърсън не трябва да се смесва с визията на президента Доналд Тръмп, при която широко се разбира, че насърчаването на човешките права в чужбина е несъвместимо с позицията „Америка на първо място“.
Изказването на Тилърсън накара сенатор Джон МакКейн да излезе със статия на страниците на „Ню Йорк Таймс“, в която посочи, че човешките права трябва да са в основата на външната политика на САЩ. МакКейн написа, че думите на Тилърсън могат да се резюмират по следния начин: „Не търсете надежда от САЩ. Нашите ценности ни карат да изпитваме симпатии към вас заради вашето страдание и когато е удобно ние може и да ги изразим официално. Но ние водим политика в служба на нашия интерес, а той не е свързан с ценностите ни“. По-нататък той написа, че „е глупаво реализмът и идеализмът да се наблюдават като несъвместими или да се смята, че нашата мощ и богатство се натоварват от исканията за справедливост, морал и информираност“.
На първо място, може да се посочи, че външната политика на САЩ, поне от Втората световна война е да работи с авторитарни и дори тоталитарни режими, щом това служи на нашите основни интереси. Саудитска Арабия все още обезглавява повече хора от „Ислямска държава“. САЩ подкрепяха генералите в Южна Америка, въпреки зверствата, извършени от тях и не се колебаха да преговарят със Северна Корея и с Иран. Често, когато делегациите на САЩ и на Китай се срещат, американската чете оплакванията си от нарушенията на човешките права в Китай, докато китайците изчакват свой ред, за да изчетат своето мнение за злините на капитализма. След като приключат своя "човешкоправен" танц, двете страни се заемат за работа. Някой би се замислил дали е добра идея открито да се демонстрира американската позиция или дали тя трябва да се прикрие. Въпреки това, начинът, по който Тилърсън представи позицията на президентската администрация на Доналд Тръмп относно човешките права, показва малко изменения в тази посока.
Важно е да се посочи, че призивът на МакКейн да се продължава с насърчаването на човешките права като основен елемент от външната политика на САЩ не обръща внимание на факта, че тази цел е благородна, но средствата за нея могат да са мръсни. Има широка морална и диктувана от разума разлика между насърчаването на човешките права чрез несмъртоносни методи (като публичната дипломация, обучаване на лидери, културен обмен и дори чрез на място поставени санкции) и принудителни смени на режима. Подобни смени често водят именно до човешка и икономическа цена. Може да се сметне, че те са цената за свободата, но те често водят до нови, отвратителни правителства.
Каквито и да бяха причините САЩ да нахлуят в Ирак, те останаха, за да превърнат Ирак в либерална демокрация. Човешката цена за иракчаните бе ужасяваща. Най-малко 25 хил. души загубиха живота си, а милиони загубиха домовете си. Шиитското правителство подкрепяше паравоенни формирования, действащи като отряди на смъртта, срещу сунитите, което ги накара от своя страна да подкрепят „Ислямска държава“. Армията е толкова корумпирана, че често няма достатъчно останали средства за муниции и храна за войниците. В Либия хуманитарната намеса се постепенно премина в насилствена смяна на режима, водеща до кървава гражданска война. САЩ не обърнаха внимание, че бунтовниците, сметнати от тях за демократични сили, извършиха много от същите зверства, които силите на Муамар Кадафи вършеха, включително и етнически прочиствания. Афганистан, след 16 години изграждане на демокрация, е една от най-корумпираните нации в света. Той е важен източник на хероин, наводняващ Централна Азия и стичащ се към Европа. Тероризмът е навсякъде. САЩ дори не успяха да спрат институционизираната педофилия в страната (наричана „Баша бази“) от управляващите пущунски елити. Една от многото причини за това, че трагичната война в Сирия продължава вече години е, че САЩ настояват слизането от власт на Башар Асад да бъде предварително условие за началото на преговори.
Насилствената смяна на режима също така стои на пътя за справяне със Северна Корея, Китай и Русия. Скорошните заявления, че САЩ ще сменят режима в КНДР със сигурност ще накарат режима в страната да работи дори още по усърдно, за да развие ядреното си оръжие и да се съпротивлява срещу преговори. Китай и Русия чувстват, че техните съюзници са заплашени, както също така и самите техни режими.
На кратко доводите за насърчаването на човешките права трябва да се комбинират с дискусия как те да бъдат постигнати. Избягването на насилствена смяна на режима и разчитането на несмъртоносни методи изглежда, че е морално здрава и мъдра външна политика.
„Авторът Амитай Етциони е професор по международни отношения в университета „Джордж Вашингтон“ в САЩ. Негови книги са „Избягване на война с Китай“ и „Случаят с необвързаните военни намеси“.
National Interest
