САЩ излязоха от Втората световна война с пълен контрол над Тихия океан. Япония излезе от войната, окупирана и ефективно управлявана от САЩ. Китай, няколко години след края на войната, се оформи като комунистическа държава, обединена след век вътрешен конфликт, с ограничена глобална търговия и крайна вътрешна бедност. Китай и Япония определят своята външна политика посредством действията на САЩ, понякога в съгласие със Съветския съюз, но от 70-те години на миналия век работят със САЩ срещу Съветския съюз. Всеки по свой начин се ръководи от САЩ.
Основни стратегии
Сърцевината на американска стратегия, прилагана от един век, е двустранна. Първо, за да доминират в Северна Америка, САЩ трябваше да контролират минимум западния Северен Атлантик и източния Тихи океан, за да предотвратят инвазии или блокади. Второ, за да запазят мястото си на върха, трябваше да се уверят, че от Евразия не може да излезе нито една хегемонна сила. Така през 1917 г., след падането на руския цар, САЩ изпращат огромна експедиционна сила във Франция, която да блокира прехвърлянето на германските сили от изток. През Втората световна война, когато европейският баланс на силите се проваля поради краха на Франция, САЩ отново изпращат сили във Франция, за да овладеят Германия.
В Студената война САЩ съсредоточиха сили, за да блокират Съветските републики да окупират Западна Европа. Заплахата на хегемонистичната сила идваше от способността да се изгради военноморска сила, която да предизвика САЩ. Контролът на моретата започна със запазването на европейски баланс на силите.
В друга успоредна война САЩ бяха принудени да защитават позицията си в Тихия океан чрез задържане и прогонване на японците. Заплахата от Япония също беше хегемонистична. Ако контролираше Китай и Югоизточна Азия, Япония щеше да има достъп до работна сила, суровини и в крайна сметка собствена технология, представляваща заплаха за Източния Тихи океан и оттам за Тихия океан като цяло. САЩ не можеха да победят Япония, без да поемат контрола над целия Тихи океан, предоставяйки ни тихоокеанската реалност, която съществува и до днес.
Япония също имаше наложена стратегия. Това е единствената индустриална сила в света, в която напълно липсват индустриални полезни изкопаеми. Тази особеност е от съществено значение за Япония за получаването ѝ на достъп до тези суровини от басейна на Тихия океан и от Персийския залив. Всяко прекъсване на този достъп заплашва способността на Япония да функционира като индустриална сила.
Войната в Тихия океан започна с нападение на Япония срещу Китай в търсене на работна сила. Това беше последвано от насочване към Индокитай за осигуряване на суровини. Когато САЩ противодействаха на намесата на японците за достъп до нефт в Холандските Източни Индии и поставиха ембарго на японския достъп до американския метален скрап и нефт, Япония беше изправена пред избор между война и капитулация. Тя избра война.
Следвоенни избори
Основната стратегия на Япония се разигра по различен начин след Втората световна война. Въпросът за достъпа до суровини остана водещ, но географското положение на Япония се оказа жизненоважно за американската отбрана на Тихия океан. В допълнение към близостта си до Корея, географията на Япония блокира открития достъп на Съветския съюз до Тихия океан от Владивосток. Последният беше основен интерес на американската стратегия и затова възкресението на Япония като просперираща индустриална сила стана жизненоважно за американската власт.
Неизбежната логика на това беше САЩ да гарантират доставките на суровини в Япония. Като се има предвид американският интерес към Тихия океан и с течение на времето и в Индийския океан, стратегическите интереси на САЩ и Япония се сляха и Япония не беше принудена да повтаря рисковете от Втората световна война. ВМС на САЩ гарантираха на Япония достъп до проливите Малака и Ормуз.
Основният стратегически интерес на Китай е запазването на неговата териториална цялост. От 1840 до 1948 г. Китай е в състояние на постоянна регионална война. В нея имаше много каузи; главна сред тях беше, че крайбрежният регион има дълбоки икономически връзки с Европа и САЩ, по-дълбоки от връзките му с Пекин. Крайбрежният регион беше сравнително проспериращ, докато вътрешността не беше такава. Именно поради тази причина Мао, след като не успя да съумее да се издигне в Шанхай по дългия поход към вътрешността, вдигна селска армия, която щеше завземе цял Китай. Мао затвори Китай от света, потапяйки го в бедност, но улеснявайки единството.
Дън Сяопин разбра, че бедността е заплаха за оцеляването на китайците. Той заложи на повторение на стария модел – търговия със света – без да повтаря стария проблем с регионалното неравенство и раздори. Но такова неравенство се очерта и стратегическа борба на Китай е да предотврати регионалните размирици. Оттук и диктатурата на президента Си Цзинпин, непрекъснатото разчистване на потенциални заплахи и засиления контрол върху основния гарант за национално единство – Народоосвободителната армия.
Опасни и непредсказуеми
Китай е преди всичко сухопътна сила, но е изправен пред потенциална заплаха от страна на САЩ. Китай зависи много от морската търговия. Предвид географията на Южен Китай и Източнокитайско море, блокирането на Китай е потенциална американска стратегия. Тъй като Китай смята САЩ за опасен и непредсказуем противник, той трябва да приеме това като възможна американска акция и да предприеме действия, за да я предотврати.
САЩ не могат да толерират възможността Китай да мобилизира работна сила, суровини и технологии, за да защити достъпа си до глобалните морски пътища, защото гарантирането на този достъп ще изисква САЩ да се оттеглят от далечния Западен Тихи океан. Япония не може да толерира подобна еволюция, защото ще я остави зависима от Китай за достъп до основните ѝ ресурси и така ще трябва да плаща висока политическа цена. Китайците не могат да толерират САЩ да бъдат в състояние да блокират Китай и да заграбят икономиката му, потенциално отслабвайки китайското единство.
Нито Япония, нито Китай могат да бъдат сигурни в намеренията на САЩ, тъй като САЩ имат най-много възможности за маневриране. Основната стратегия за избягване на хегемоните е идеална, но линията през островите от Западен Тихи океан до Австралия не представлява екзистенциална заплаха за САЩ. Това, което прави САЩ обаче представлява екзистенциална заплаха за Япония. САЩ, поддържащи военноморско присъствие в близост до китайския крайбрежен регион, представляват екзистенциална заплаха и за Китай.
Следователно е в интерес на китайците да увеличат максимално риска за американските военноморски сили в региона. Това не изисква война, тъй като САЩ не са изправени пред екзистенциална заплаха. По-скоро целта трябва да бъде да се създаде баланс на силите, в който Китай има възможност да инициира конфликт със степен на увереност за сериозно увреждане на американския флот и с готовност за понасяне на щети. Ако Китай може да демонстрира тази способност и действа навреме, по свой избор, САЩ могат да изберат да се откажат битката и да се оттеглят. Очевидно това се заключава в стратегия, базирана на ракети, а не в повърхностна битка. И това би накарало САЩ да се стремят да застрашат оцеляването на наземните ракети. Това би било състезание в най-простата му форма. То не само ще предостави на Китай безпрепятствен достъп до глобалните морски пътища, но ще му даде и офанзивни възможности.
За Япония всяко решение на САЩ да се оттегли би представлявало екзистенциално предизвикателство, тъй като ключовите морски пътища, от които зависи Япония, сега ще се държат от Китай. Никоя нация не може да основава своето оцеляване на готовността на друга нация да гарантира своите интереси. Японците не смятат, че САЩ ще отстъпят, но не могат да бъдат сигурни. Следователно, японската стратегия трябва да бъде създаване на заплаха за Китай, която да е толкова убедителна, че Китай да не заплашва японските интереси. За разлика от САЩ, които могат да бъдат накарани да променят позицията си поради опасната среда, Япония няма опция и следователно заплахата от дори минимален отговор е изключително голяма.
Като се има предвид, че Япония е третата по големина икономика в света, с изключително способна технологична база и стабилен социален ред, способността ѝ да генерира такава заплаха за сравнително кратко време представлява опасност за Китай. В момента Китай няма превантивна сила поради гаранциите на САЩ за Япония. За Япония целта тук ще бъде като тази, която Шарл дьо Гол имаше за Франция. Той разви френската ядрена способност не за да унищожи врага, а по думите му за да „откъсне ръцете му“.
Трипосочна игра
Разбира се има и други играчи, участващи в тази трипосочна игра, главно Австралия и Индия. В крайна сметка, макар и ценна в настоящата среда откъм политическа и оперативна подкрепа, Австралия остава под протекцията на САЩ. Индия, колкото и вероятно да е да влезе в трансхималайска война с Китай, разглежда своите операции като политически жестове.
В тази ситуация е важно да се разбере, че въпреки че незабавното изтегляне на САЩ от близките китайски граници не представлява екзистенциална заплаха за тях, еволюцията на събитията, последващи това, може да се превърне в такава. САЩ се бориха срещу Япония, защото разбраха, че предаването на Западния Тихи океан на Япония просто би отложило конфликта. Същото би било и с оттеглянето от китайската периферия. Контролът над Източния Тихи океан е от съществено значение за САЩ и Вашингтон знае, че се изисква огромна сила в западната позиция, за да възпира враждебните действия на Китай (или Русия преди него) в момент на най-голямото предимство пред САЩ. Така че, въпреки че нито Китай, нито Япония могат да бъдат сигурни какво могат да направят САЩ, чистата равносметка е следната: Ако САЩ не последват тази линия, вероятно ще трябва да последват друга, не толкова изгодна.
Китай ще продължи да инвестира в морска линия, отхвърляйки оръжията, докато работи за поддържане на стабилността у дома. Япония ще разработи поне прототипи на усъвършенствани оръжия, докато се наслаждава на предоставения от САЩ достъп до морето. А САЩ ще продължи да се уверява, че има пълен спектър от отговори на Китай, като същевременно не го поставя в невъзможно положение, в което поемането на риск е единственият вариант.
Автор: Джордж Фридман
