Обединена Европа прекрачи в 2022 г., носейки със себе си цял куп дългогодишни вътрешни проблеми, които сега отново ще поставят на изпитание здравината на този геополитически съюз. Това гласи основата на анализ на Сергей Савчук, публикуван в руската държавна информационна агенция РИА Новости.
В него се посочва, че британски медии, позовавайки се на свои източници в Брюксел, съобщиха, че Европейската комисия в много близко бъдеще ще създаде режим за максимално подпомагане на инвестиции в ядрения и газовия енергиен сектор. Брюксел е готов и спешно иска от всички свои партньори да признаят ядрената енергия и природния газ за екологично чисти източници на енергия, което автоматично ще извади тези две области от глобалните ограничения, насочени към свиване на дела на традиционната енергия и прехода към алтернативна.
През декември, много държави членки на ЕС недвусмислено демонстрираха подкрепата си за атомната енергия. Например България, която, за да угоди на САЩ, навремето доброволно се отказа от проекта „Южен поток“ (бел. ред. - руската гледна точка), сега гледа с немалка доза завист как Турция получава всички геополитически и финансови преференции от статута си на южен газов хъб на Европа. Газопроводът, завивайки леко на юг, вместо към българската Варна се насочи към турския Люлебургаз, оставяйки българите в скромната роля на транзитна страна. И това при положение, че според българския дипломат Димитър Абаджиев страната му е тотално зависима от енергийните доставки от Русия. 95% от природния газ и 90% от всички петролни продукти в България са с руски произход.
Друг аспект на руската гледна точка: "Навремето София се отказа и от предложението на „Росатом“ за изграждането на АЕЦ Белене. Това беше периодът непосредствено след връщането на Крим в състава на Русия, когато българското правителство, следвайки западната политика и нововъзприетата екологична програма, отказа да допусне за участие в търга руснаци. И тогава дойде странната 2021 година, когато изведнъж стана ясно, че АЕЦ Козлодуй със старите съветски реактори ВВЕР-440 и чифт по-модерни ВВЭР-1000 е почти единственият надежден източник на електроенергия в страната. Освен това според резултатите от изминалата година АЕЦ "Козлодуй" е утроил печалбата си, която възлиза на 414 милиона долара".
Българското правителство, следейки какво се случва, промени позицията си и обяви, че ще поиска включването на ядрената енергия сред екологично чистите.
И пак руската гледна точка - Полша също малко изостава. Оттам отдавна не се чуват победоносни съобщения за пълен и окончателен разрив с Русия и премахване на руското господство с помощта на доставки на газ от САЩ. Сега местните медии с нескрита паника излъчват ежедневно репортажи за кой пореден ден „Газпром“ не доставя по транзитните съоръжения в полския участък от газопровода „Ямал“. Доведена до задънена улица заради собствената си политика, неспособна да се откаже от въглищата за задоволяване на вътрешните си нужди и нямаща средства да изпълни своята част от т. нар. „Зелена сделка“, Варшава също се обръща към ядрената енергия. Проучванията на общественото мнение показват, че 75% от поляците подкрепят изграждането на първата атомна електроцентрала в страната. В средата на декември полската компания Synthos Green Energy подписа споразумение с американската GE Hitachi Nuclear Energy и канадската BWXT, което предвижда разполагането на поне десет малки модулни реактора BWRX-300.
Всичко дотук би било чудесно, ако нямаше една уловка,продължава руският анализ. Според него, подписаният меморандум предполага, че американско-канадският тандем ще позволи на енергетиката на Полша да се освободи от руската зависимост, но не по-рано от 2029 г. - поради факта, че модулните реактори BWRX-300 засега съществуват само под формата на красиви презентации. Все пак трябва да се отбележи, че Полша, която ежегодно консумира повече от 10 милиарда кубически метра руски газ (или 74% от целия внос), макар и с непреодоляната си историческа русофобия, вече свързва надеждите си за бъдещето с ядрената енергия.
Основният радетел обаче за реабилитирането на ядрената енергия е Франция и в това няма нищо изненадващо. В момента тя има 56 ядрени реактора с общ капацитет над 60 гигавата, която я прави първа сила в Европа и втора в света. Повече от 70% от френската електроенергия (413 тераватчаса) се произвежда в атомните електроцентрали, а заради ниската им себестойност страната изнася над 76 тераватчаса на година, като по този начин попълва държавния си бюджет с най-малко 3 милиарда евро годишно.
Затова съвсем очаквано Франция, след като привлече подкрепата на България, Хърватия, Чехия, Финландия, Унгария, Полша, Словакия, Словения и Румъния, изпрати писмо до Европейската комисия с искане да признае ядрената енергия за безопасна за околната среда.
Германия обаче се обяви против. Германският министър на околната среда Щефи Лемке, подкрепена от нейната австрийска колежка Леонора Гевеслер, разкритикува инициативата, като подчерта, че ядрената енергия може да доведе до ужасяващи бедствия и да отрови екологията на планетата за десетилетия напред.
Така, според руския анализ, "стигаме до два фундаментални факта, за които медиите избягват да пишат".
Първо, прехваленото европейско единство работи добре обикновено, когато е необходимо по заповед отвън, например, да се наложат допълнителни санкции на Русия. Но веднага щом има дори потенциална заплаха за националната финансова или енергийна сигурност, всички съседи в общия европейския дом, забравяйки за дипломацията, започват да дърпат одеялото към себе си.
Берлин има причина да се противопоставя на признаването на ядрената енергия за безопасна. По време на обединението на ФРГ и ГДР, едно от ключовите условия за създаването на обединена Германия беше незабавното спиране на атомните електроцентрали. Тогава източногерманските АЕЦ в Грайфсвалд и Райнсберг, които произвеждаха евтина електроенергия, бяха окончателно спрени и беше сложен край на изграждането на АЕЦ Stendal, където трябваше да бъдат инсталирани реактори ВВЕР-1000. Освен това само през миналата седмица Германия изведе от експлоатация три от шестте си оставащи ядрени реактора, намалявайки производството си с 5%.
Според руския анализ, реакцията на Германия е разбираема. Докато тя систематично унищожаваше ядрената си енергетика в полза на много по-скъпия газ и критично нестабилните възобновяеми енергийни източници, доброволно и на фона на овации, нейните съседи просто чакаха да видят резултатите от германския експеримент. И когато стана ясно, че дори богата Германия не може да си позволи подобен преход, те просто промениха мнението си. Получи се трагикомична ситуация, при която мразещите до вчера ядрената енергия днес се застъпват за нейното връщане и дори се представят като напреднали и екологично съзнателни. А същевременно Германия - единствената, която стриктно изпълняваше всички изисквания на атомното индустриално разоръжаване, сега се оказа ретроградна и безотговорна.
Второ, отново стигаме до констатацията, че политиката на ЕС се формира не от екип от професионалисти и представители на ключови индустрии, а от популистки временни служители. Ръководителите на държави и министерства би трябвало да са запознати със статистиката, която неумолимо доказва, че има само един начин да се достави ток до всеки дом и в същото време да се забави глобалното затопляне – и това е ядрената енергия. Тя е безопасна на всички етапи от своята дейност.
Пол Шерер Институт (PSI) в продължение на много години събира и анализира данни за смъртността във всички енергийни сектори и тези данни не оставят място за манипулации, твърди руският анализатор Сергей Савчук. При производството на един тераватчас на базата на атома (по цялата работна верига - от добива на рудата до обогатяването ѝ) загиват по-малко от 0,01 души годишно. За сравнение: при подобен цикъл на използване на природния газ загиват 71 души, в петролната индустрия 100, а най-кървава се оказва въглищната индустрия с над 120 човешки жертви за производството на един тераватчас.
Атомната енергия не само не замърсява атмосферата, но и активно намалява емисиите на парникови газове. Освен това съвременната наука не стои на едно място - понастоящем в Русия е разработена и изпробвана технология за регенериране на отработен уран и плутоний. През ноември Сибирският химически комбинат (в град Северск) произведе първата търговска партида от такова преработено гориво; горивни каси с ураново-плутониеви горивни пелети ще се използват в стандартните реактори ВВЕР-1000. Франция също работи активно в тази посока като в момента до 14% от ядреното ѝ електричество се произвежда на базата на преработено гориво.
Ако сравним това с така любимите напоследък вятърни турбини и слънчеви панели, картината е следната. Всяка година в света хиляди лопатки на вятърни турбини, изработени от композитни материали, просто се заравят в земята, защото е икономически неизгодно да се рециклират. А те ще се разлагат там в продължение на над сто години. Вече има цели полета, осеяни с отработени фотоволтаични панели, в които лежат милиони тонове силициево стъкло – и те по никакъв начин няма да бъдат нито отново използвани, нито рециклирани.
Така ЕС продължава да се намира в създадената от него самия нелепа ситуация - от една страна, задължителната Зелена програма, която го смазва, а от друга страна, законите на физиката и пазара, които я отхвърлят. Изборът между тях изглежда повече от очевиден, но вероятно блокът просто не харесва лесните решения.
Анализът е на Сергей Савчук, РИА Новости
