Руската икономика се разпада: 9 развенчани мита на Путин за ефектите от санкциите

Пет месеца след началото на руската инвазия в Украйна много политици и коментатори все още не разбират икономическите измерения на войната на Владимир Путин и значението ѝ за икономическото положение на Русия както във вътрешен план, така и в световен.

Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна

Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена

Международните санкции и доброволното оттегляне на бизнеса далеч не са неефективни или разочароващи, както твърдят мнозина, а оказват опустошително въздействие върху руската икономика. Влошаващата се икономика послужи като мощно допълнение към влошения политически пейзаж, пред който е изправен Путин. Той продължава да твърди, че Русия е стабилна, но фактите говорят друго, пише Foreign Policy в свой анализ, в който развенчава 9 мита на руския президент за състоянието на икономиката.

Мит №1: Русия може да пренасочи износа на газ и да продава в Азия вместо в Европа

Това е една от любимите опорки на Путин, която е и най-заблуждаваща. За Русия природният газ не е заменим износен продукт. Под 10% от капацитета за синьо гориво на страната е втечнен природен газ, така че за износа Кремъл остава прекалено зависим от системата от фиксирани тръбопроводи за пренос. Огромна част от газопроводите на Русия са с поток към Европа. Тези, които водят началото си от Западна Русия, не могат да се свържат с отделна мрежа от тръбопроводи, която е връзка между Източен Сибир и Азия - тя съдържа само 10% от капацитета на европейската тръбопроводна мрежа.

Всъщност 16,5-те милиарда кубически метра газ, изнесени от Русия за Китай през миналата година, представляват по-малко от 10 процента от 170-те милиарда куб. м, постъпили от Руската федерация към Европа.

Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО

Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)

Дългосрочно планираните азиатски проекти за газопроводи, които са в процес на изграждане, все още са на години разстояние от пускане в експлоатация, а финансирането на тези скъпоструващи начинания сега също поставя Русия в значително неизгодно положение.

Като цяло Москва се нуждае от световните пазари в много по-голяма степен, отколкото светът се нуждае от руските доставки. През 2021 г. Европа получава 83% от руския износ на газ, но черпи само 46% от собствените си доставки от Русия. Публикуваните данни на "Газпром" показват, че производството вече е намаляло с повече от 35% на годишна база този месец. При цялото енергийно изнудване на Европа от страна на Путин, се оказва, че той го прави на значителна финансова цена за собствената си хазна.

ОЩЕ: Русия печели още повече от петрол и газ, но икономиката ѝ вече тръгна надолу

Мит №2: Путин може да продава повече петрол в Азия

Износът на руски петрол сега отразява и намаленото икономическо и геополитическо влияние на Путин. Китай и Индия видяха, че Москва няма към кого да се обърне след санкциите от страна на ЕС. Те разбраха, че разполагат с повече възможности за покупка, отколкото Русия има купувачи, и си осигуриха безпрецедентна отстъпка от около 35 долара при купуване на руски петрол Уралс. Историческият рекорд никога не е надхвърлял 5 долара, дори по време на събитията в Крим през 2014 г. Само понякога руският петрол всъщност се е продавал с премия спрямо Брент и WTI.

Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?

Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)

Освен това на руските танкери са необходими средно 35 дни, за да достигнат Източна Азия, в сравнение с два до седем дни, за да достигнат Европа. Затова в исторически план само 39% от руския петрол е отивал към Азия в сравнение с 53%, предназначени за Европа.

Русия усеща силно този натиск върху маржовете, тъй като продължава да е производител с относително високи разходи в сравнение с другите големи производителки на петрол. Освен това руската добивна промишленост отдавна е зависима от западните технологии, което в съчетание със загубата на някогашния основен пазар на Москва и намаляването на икономическото ѝ влияние, води до това, че дори руското Министерство на енергетиката преразглежда прогнозите си за дългосрочния добив на петрол в посока надолу. Както прогнозираха много енергийни експерти, Русия губи статута си на енергийна суперсила, като безвъзвратно се влошава стратегическото ѝ икономическо положение на някогашен надежден доставчик на суровини.

Мит №3: Русия компенсира за загубените западни бизнеси и внос от Запад, като ги заменя с внос от Азия

Вносът играе важна роля за националната икономика на Русия, съставлявайки около 20% от БВП. И въпреки илюзиите на Путин за абсолютна самодостатъчност, е ясно, че страната му се нуждае от ключови суровини, части и технологии. Руският внос се срина с над 50% през последните месеци, като в това число влизат и глобалните проблеми с веригите за доставки.

Пекин не е навлязъл на руския пазар в степен, която да се харесва на Москва. Всъщност според последните месечни данни на китайската Главна митническа администрация - китайският износ за Русия е спаднал с повече от 50% от началото на годината до април - от над 8,1 млрд. долара месечно до 3,8 млрд. долара. Китай изнася седем пъти повече към САЩ, което означава, че местните компании са по-загрижени да не попаднат под санкциите на Щатите, отколкото да загубят позиции на руските пазари. Те перфектно осъзнават слабата икономическа позиция на Русия по отношение на нейните глобални търговски партньори.

ОЩЕ: Руската икономика няма да колабира, но ще стане по-примитивна

Мит №4: Вътрешното потребление и здравето на потребителите в Русия остават силни

Някои от секторите, които са най-зависими от международните вериги за доставки, бяха ударени от висока инфлация – около 40-60% – при изключително ниски обеми на продажбите. Например продажбите на автомобилите чуждо производство в Русия спаднаха средно с 95% при най-големите компании.

Руският индекс на мениджърите на покупки, който е един от начините да се види как се движи икономиката, спадна рязко за последната година. Най-голям срив има в новите поръчки, потребителското харчене и продажбите на дребно – с около 20%. Данни за продажбите в електронната търговия на Yandex и посещаемостта на търговските обекти в Москва потвърждават рязкото намаляване на потребителските разходи и продажбите, независимо от това какво казва Кремъл.

Мит №5: Световният бизнес не се е оттеглил от Русия. Изтичането на бизнес, капитал и таланти от Русия се преувеличава от Запада

Около 12% от работната сила на Русия – 5 млн. души, са част от международните компании. В резултат на оттеглянето на редица бизнеси след началото на войната над 1000 компании, съставляващи 40% от БВП, ограничиха дейността си в страната или директно напуснаха.

Това подсили безпрецедентното едновременно изтичане на капитал и таланти, включващо масово напускане на 500 000 души. Много от тях са точно високообразованите и технически квалифицирани работници, които Русия не може да си позволи да загуби. Дори кметът на Москва призна, че се очаква масова загуба на работни места, тъй като предприятията преминават през процес на пълно оттегляне.

Мит №6: Путин ще има бюджетен излишък благодарение на високите цени на енергията

Според министъра на финансите на Русия страната ще има бюджетен дефицит за тази година, равняващ се на 2% от БВП - един от малкото случаи на бюджетен излишък от години насам, въпреки високите цени на енергията. Той е факт благодарение на непоследователните харчове.

Освен драстичното увеличение на военните разходи, Путин прибягва до очевидно неустойчиви, драматични фискални и парични интервенции, включително до списък с любими проекти на Кремъл, които допринесоха за почти двойното увеличение на паричната маса в Русия от началото на инвазията. Безразсъдното харчене на Путин очевидно поставя финансите на Кремъл под напрежение.

Мит №7: Путин разполага със стотици милиарди долари във фондове за черни дни, така че финансите на Кремъл едва ли скоро ще бъдат засегнати

Русия има 600 млрд. долара чуждестранни валутни резерви, натрупани от приходи от газ и петрол през годините, но половината от тях са замразени и недостъпни след санкции от САЩ, ЕС и Япония. Има дори призиви тези 300 млрд. да бъдат конфискувани и използвани за финансиране на реконструкцията на Украйна.

Оставащите чуждестранни резерви на Путин намаляват с обезпокоително темпо – сега са с около 75 млрд. по-малко в сравнение с началото на войната. Критиците изтъкват, че официалните валутни резерви на централната банка технически могат да намалеят само поради международните санкции и предполагат, че финансови институции, които не са обект на санкции, (като „Газпромбанк“) все пак биха могли да натрупат такива резерви вместо централната банка. Макар че това може да е технически вярно, едновременно с това липсват доказателства, които да сочат, че „Газпромбанк“ действително натрупва резерви - предвид значителното напрежение в собствения ѝ кредитен портфейл.

Въпреки че Министерството на финансите планираше да възстанови дългогодишното руско бюджетно правило, според което излишъкът от приходите от продажби на нефт и газ трябва да се насочва към Националния фонд за богатство, Путин отмени това предложение. Преди това министърът на финансите Антон Силуанов лансира идеята за изтегляне на средства от Националния фонд за богатство, равняващи се на една трета от целия фонд, за да се покрие дефицита през тази година. Ако Русия има бюджетен излишък, който изисква използването на една трета от нейния държавен фонд, когато приходите от петрол и газ са все още относително високи, това показва, че Кремъл може да изчерпи парите си много по-бързо, отколкото се смята.

Мит №8: Рублата е най-добре представящата се валута тази година

Това е една от любимите пропагандни опорки на Путин. Поскъпването на рублата е изкуствено отражение на безпрецедентния, драконовски контрол върху капитала, който е един от най-рестриктивните в света. Ограниченията на практика правят невъзможно за всеки руснак да купува легално долари или дори да има достъп до по-голямата част от доларовите си депозити. Същевременно те изкуствено завишават търсенето чрез принудителни покупки от страна на големите износители - всички тези ограничения до голяма степен остават в сила и днес.

Официалният обменен курс така или иначе е подвеждащ, тъй като рублата се търгува в драстично намалени обеми в сравнение с периода преди инвазията при ниска ликвидност. По много данни голяма част от тази някогашна търговия се е преместила на неофициалните черни пазари на рубли. Дори „Банк России“ призна, че валутният курс е по-скоро отражение на правителствената политика и груб израз на търговския баланс на страната, отколкото на свободно търгуеми ликвидни валутни пазари.

Мит №9: Прилагането на санкциите и оттеглянето на бизнеса до голяма степен са приключили

Икономиката на Русия е сериозно засегната, но отстъплението на бизнеса и санкциите, наложени на Кремъл, са непълни. Дори и при влошените позиции на Москва в износа, тя продължава да получава твърде много приходи от петрол и газ, което поддържа екстравагантните вътрешни разходи на Путин и прикрива структурните икономически слабости.

В перспектива за Русия няма изход от икономическото забвение, докато съюзническите държави остават единни в поддържането и увеличаването на санкционния натиск срещу Москва. Заглавията, в които се твърди, че руската икономика се е възстановила, просто не отговарят на действителността, пише Foreign Policy. Фактите са, че по всички показатели и на всяко ниво руската икономика се задъхва.