Руската армия: Неспособна да ползва тоалетна и раздирана от вътрешни вражди

Едва ли сте чували за Андрийевка. Малкото село на 70 км от Киев дори не се открива лесно в интернет, защото на 400 км от столицата, до Полтава, се намира по-големият му брат със същото име.

Въпреки това селцето с едва 1000 жители става арена на едни от най-чудовищните кланета, изнасилвания и грабежи от страна на руската армия по време на продължилата месец и половина окупация.

Това разказва Калоян Константинов - главният редактор на онлайн медията "КлинКлин", в свой репортаж от Украйна от 17 юни. Той е посетил раздираната от война страна в качеството си на журналист и публикува в изданието няколко материала от зони в близост до сраженията.

Константинов е и водещ на независимото онлайн журналистическо предаване "По острието". Той е дългогодишен журналист и културен редактор, изучавал Близкоизточни науки и политика в Кралския лондонски колеж и Оксфорд.

„Руснаците се придвижиха толкова бързо, че нямахме достатъчно време да се въоръжим. Мъжете от териториалната отбрана се изтеглихме в гората, откъдето бе наредено да шпионираме. Много от нашите семейства останаха в селото. Никой не очакваше да се случат всички животински зверства, които последваха“, споделя пред КлинКлин Виталий Черкасов, на 56 г.

Той разказва, че повечето хора били принудени да живеят в мазетата си, докато окупаторите се разквартирували по къщите – грабейки, насилвайки и убивайки стотици души.

„Смятахме руснаците за цивилизована нация, но се оказа, че не са. Такива свинства сториха във всеки дом. В хола е имало камина, а те са горили паркет на пода. Един от руските офицери разказва, че когато тръгнал към Беларус за учение – получил разрешение да си пусне ток у дома. Преди това 15 г. му било отказвано. Когато отишъл в Беларус, получил обаждане от жена си, че са им пуснали ток и тя дори успяла сама да борави с него. Цялата улица им завиждала. Ток! В 21 век. За мен това не е нормално“, разказва мъжът.

Омразните чурки

Не всички от руската армия обаче били такива. Артилеристите били етнически руснаци и се държали предимно добре с местните. Докато най-големите зверства и погроми са извършвани предимно (но не само) от войници от Бурятия и Хабаровск – и двете територии в източния край на Руската федерация. Офицерите също били руснаци. Имало и хора от силите на Рамзан Кадиров – лидерът на Чечня.

И нито една от тези групи не се харесвали помежду си. Кадировците били в тежък конфликт с бурятите, които пък не харесвали хабаровците. Руснаците ненавиждали всички вкупом и ги наричали презрително „чурки“ (бел.ред. – буквално значи късче дърво или метал, но се ползва пренебрежително за всеки руснак с неславянски външен вид).

Бурятия се намира над Монголия. Карта: Wikimedia

„Когато съседката ни решила да отиде до своя приятелка, двама руски артилеристи я спрели: „Лельо Оля, не ходи натам, зад ъгъла има два трупа". В друг случай група буряти решили да изгонят семейство от къщата му, защото им било студено. Руските офицери обаче ги видели и отпъдили“, разказва Виталий.

Историята съвпада с информация на "КлинКлин" за враждуващи фракции вътре в руската армия. Това, заедно с високата степен на техническа неграмотност и слабо образование у широки части на руската армия, допринася за катастрофалните резултати на Кремъл в началото на войната.

Хабаровска област, една от най-бедните и недоразвити в Руската федерация. Снимка: Wikimedia

Личната гвардия на Путин

Най-сериозни поводи за конфликти създават кадировците, които действат като лична преторианска гвардия на Путин. Според източник на КлинКлин от Грузия, чиято мафия действа на територията на Русия: най-малко 700 чеченски бойци живеят в луксозни хотели в Москва на държавна издръжка. Тяхната функция е да се притекат светкавично в защита на Владимир Путин, в случай че се появи опасност за него от страна на армията или тайните служби.

На тях им е позволено да ходят въоръжени в града и да си докарват допълнителни доходи с организирана престъпност. Именно те са най-големият противник на грузинците. Вражда, която се простира назад във вековете. Но изглежда имат повече от един враг.

„Федералната служба за сигурност (ФСБ) ги презира. Те са нещо като „свещена крава“, не можеш да ги пипнеш, каквото и да правят. По нареждане лично на Путин. Бъдете сигурни, че ако нещо се случи с него – всяка следа от съществуването им ще бъде заличена в рамките на ден. ФСБ ще се погрижи за това. Те са отговорни за убийството на Борис Немцов (бел.ред. – руския опозиционер, който беше застрелян посред бял ден в Москва на 27 февруари 2015 г.), което вбеси безкрайно много службите за сигурност.

Защото само ФСБ имат, така да се каже, лиценз да убиват. Лично Кадиров е заповядал убийството, което бе изпълнено от негови приближени. Москва беше на крачка от избухване на вътрешна война. Поради същите причини в руската армия никой не ги харесва. От фронта дори се получават доклади за престрелки между чеченци и буряти", обяснява грузинецът.

Виталий Черкасов в градината си. Снимка: КлинКлин

От съображения за сигурност моли КлинКлин да запазят самоличността му в тайна, но разказва виц в замяна: „Съветският съюз. В радио „Ереван“ се получава обаждане с въпрос: „Кой е най-красивият град в СССР?“ От радиото отговорили веднага: „Ереван“. Последвал друг въпрос: „А колко ядрени бомби ще се необходими да се унищожи Ереван?“. След минута мълчание от радиото отвърнали: „Знаете ли, Грозни е много по-красив град!“.

Да плячкосваш мъртвите

Обратно в Андрийвка Виталий разкрива повече подробности за ужасите: „Начинът на мислене на руснаците е следният: „Защо ще живеете по-добре от нас? Щом ние не можем, и вие няма!“. Намерихме купчинка строшени с приклад смартфони. Сауната ми, от която руските офицери не са излизали, е унищожена при изтеглянето им. Съседи са ги чули да се смеят и казват: „Жалко, хубава сауна беше“. Влезли са през оградата ми с танк. Селото беше пълно с премазани коли".

Редица трупове в селото, по които след това открили следи от измъчване, не били достъпни за украинската войска дни след изтеглянето на руснаците, защото били минирани. Сред тях е бил и доброволец на „Червения кръст“. Пред КлинКлин са били представени лични документи и снимки на трупа, но от уважение към починалия те не са публикувани. Тялото му било открито без обувки и част от дрехите.

„От 28 февруари до 16 март контролирахме горите и полята в областта. Беше ни наредено да не влизаме в бой, а и нямахме оръжия. Руснаците обаче смятаха, че разполагаме със снайперисти и ги беше страх да припарят до нас. Това не беше вярно, но въпреки това само виждахме как ни следят с бинокли и бързо се скриват.

Около Андрийевка бе разположена тежка артилерия: системи „Ураган“ и „Град“, както и 240-милиметровата „Тюлпан“. Всички те стреляха по Киев и населените места около него. Ние давахме сведения на нашата артилерия и авиация за движението на руснаците в околността и къде да ги ударят“, разказва войникът.

Предатели сред украинците

В селото обаче имало и местни руски агенти. Един такъв предател съобщил на руснаците в чии къщи са семействата на мъжете от партизанските отряди в околността.

„Руските офицери в Андрийевка постоянно се сменяха. Някои от тях бяха особено брутални. На няколко пъти извеждаха съпругата ми на двора и стреляха с „Калашников“ над главата ѝ, за да я накарат да издаде позициите ни. Тя, разбира се, нямаше идея къде се намираме. Имало е и заплахи за изнасилването на 19-годишната ми дъщеря.

Един от дните замалко да се случи. Съпругата ми разказва как вечерта на вратата почукал руски офицер и поискал да „опознае“ дъщеря ми по-добре. Нахлул у дома, а съпругата ми му предложила да го нахрани. Той обаче поискал алкохол. След 4 бутилки вино паднал под масата и войниците му го изнесли“, обяснява Черкасов.

Най-трудното от всичко е било да държат поста си в гората, докато ужасите са се случвали в селото. Партизаните на моменти трябвало да се възпират физически взаимно да не се втурнат обратно у дома, за да спасят жените и децата си. Но са знаели, че ще бъдат измъчвани и екзекутирани, а семействата им нямало да бъдат избавени.

В момента семейството му живее в чужбина, докато войната не приключи. Самият Виталий обаче не смята да ходи никъде и не се притеснява да говори с името и лицето си пред камерите.

„Руснаците и без това вече знаят кой съм и къде живея. Но ако се върнат, могат да бъдат сигурни, че ще бъда по-добре подготвен. И този път няма да сваля тези от стената си“, казва хладно Виталий и слага на масата 3 декоративни чинийки с лика на Степан Бандера (бел.ред. – украински националист, станал символ на борбата срещу Русия, но също така и обвиняван във фашизъм заради бруталните зверства, които е извършил. Руската пропаганда използва определението „бандеровци“ като взаимозаменяемо с „нацисти“).

Колкото до офицера, който се опитал да изнасили дъщеря му, Черкасов спокойно отговаря: „Той е мъртъв”.