В момента много се говори за това как Европа трябва да се готви за война с Русия. Как може да има мобилизация и как в случай на война част от европейската индустрия ще трябва да мине на военно производство. Но тези тревоги биха изглеждали странно на някой наблюдател, който не е запознат с атавистичните опасения на Запада от руската заплаха още от времето на Студената война, а просто разполага с добро познаване на математиката и икономиката. Тези и следващите редове са част от анализ на Андрю Лилико, водещ икономически експерт и управляващ директор на Europe Economics, един от най-добрите европейски експерти по икономическото въздействие на финансовото регулиране, който обяснява пред The Telegraph защо Русия просто не разполага с достатъчно икономически ресурси, за да представлява заплаха за обединения ЕС.
Икономиката на Русия е дори по-малка от тази на Италия
Ето какво пише Лилико:
"Икономиката на Русия е сравнително малка, само около 85% от размера на италианската. Нейното население от около 140 милиона е по-малко от това на Германия и Франция взети заедно. Русия не успя да победи Украйна – страна, която в момента на руската инвазия се нареждаше на 53-то място в света по големина на икономиката - дори след Нова Зеландия и Перу. Дори ако в бъдеще САЩ загубят всякакъв интерес да защитават Европа, трябва ли наистина да се страхуваме, че Русия може да победи обединените сили на ЕС, така че да може да се добере и до Великобритания?
Още: Русия стяга много войски за фронта, но може да не й стигне въоръжението
Връзката между военната мощ и икономическия растеж е сложна и двупосочна. Писал съм и преди за това как наличието на по-силна армия може да стимулира дългосрочния икономически растеж. Тук искам да се съсредоточа върху другата посока: степента, в която по-високият БВП означава или не означава да бъдеш по-мощен във военно отношение и какво означава това конкретно за руската заплаха и руската икономика.
Класическата отправна точка за анализ на връзката между военната и икономическата мощ обикновено е, че военната мощ, при равни други условия, е отражение на ресурсите, с които разполага армията. Очевидно други неща, като география, съюзи, технология, военни умения и опит или моралният дух на войската, обикновено не са равни и ние ще се върнем към тях по-нататък. Но засега нека се концентрираме върху това класическо измерение.
Ресурсите, с които разполага армията, се състоят от тези, които вече са били мобилизирани като военни сили, и тези, които биха могли да бъдат мобилизирани бързо, в необходимия срок, ако е необходимо. Нека засега разглеждаме военните сили само като два компонента: численост на персонала и оборудване (други фактори, като например балансът на въздушните/морски/сухопътни сили също имат потенциално значение, но нека тук бъде опростено.)
Защо ниският БВП на Русия ще ѝ изиграе лоша шега
Да разгледаме две държави - едната с по-голямо население; другата с по-висок БВП. За да имаме равносилни армии по отношение на персонал и оборудване, страната с по-голямо население трябва да отдели по-малък процент от населението си за армията, но по-висок дял от своя БВП.
Да предположим обаче, че двете страни са отделили равни дялове персонал и БВП и по този начин по-гъсто населената страна има повече персонал, но той е по-зле оборудван, така че всеки войник е по-малко ефективен. В този случай можем да придобием представа от една гениална част от военната математика, разработена по време на Първата световна война: "законът за квадратите". Според този закон при една война на изтощение, ако една военна сила е по-многобройна от друга, но по-малко ефективна, тогава, за да постигне победа, съотношението на предимствата в ефективността на по-малката армия трябва да бъде по-голямо от квадрата на съотношението на числеността й. Тоест ако имате 10% по-малко войски, тогава вашите войски трябва да са с над 21% по-ефективни, за да спечелите една война, базирана на изтощение.
Още: НАТО трябва да се подготви за руски ракетни удари в цяла Европа: The Times
Делът от населението, което различните страни могат да мобилизират за война, може да е различно. Една авторитарна държава може да е в състояние да призове по-голям брой от населението си да се бие. Но една авторитарна държава може също така да има и следния "морален" недостатък – нейните войници може да станат неспособни или да не желаят да воюват с по-малък процент загуби, отколкото би бил случаят с войска, която се бие за нещо, което смята за по-благородна кауза. От друга страна да не забравяме, че има хора, които твърдят, че някои демократични либерални държави са станали достатъчно упадъчни или са заразени от такава самоненавист, че не смятат собствената си кауза за достатъчно благородна, за да се борят за нея.
Колко войска ще е нужна на Русия, за да се изправи срещу ЕС?
Сега нека приложим някои от тези прозрения към разглежданата средносрочна заплаха от Русия за ЕС. Руската икономика е около 10% от тази на ЕС. ЕС харчи около 1,3% от БВП за своята армия, а руснаците наскоро повишиха разходите си до около 6%. Така че военните разходи на ЕС ще бъдат около два пъти по-големи от тези на Русия. Ако приемем, че харченето на повече пари води до по-голяма ефективност на войските, тогава по закона за квадратите, за да компенсира наполовина по-малкото си разходи за армията, Русия ще трябва да мобилизира над 40% повече войски отколкото ЕС. Обединените въоръжени сили на ЕС имат около 1,4 милиона войници. Значи Русия ще трябва да разполага с около 2 милиона войници в една война на изтощение. Ако приемем, че Русия ще атакува и приложим класическото правило, че атакуващите сили се нуждаят от предимство в съотношение 1,5:1, то тогава Русия ще се нуждае от около 3 милиона войници. В момента Русия разполага с около 1,2 милиона войници, но теоретично около 2 милиона резервисти.
Още: Естония: НАТО сериозно подцени способността на Русия да води война
Следователно ако горният анализ е правилен, тогава в средносрочен план, за да има шанс срещу обединения ЕС, Русия ще трябва да удвои или утрои сегашните си военни сили, или да удвои или утрои военните си разходи спрямо БВП. Само че удвояването на разходите спрямо БВП би поставило Русия в диапазона от 12-15% от късния Съветски съюз – нивото, което доведе до колапса на съветската икономика през 80-те години на XX век. А едно утрояване на разходите би било още по-катастрофално.
Руската икономика продължава да е обект на западни санкции. Само петролното ембарго й струва стотици милиарди долари. Повторното удвояване или утрояване на военните й разходи би докарало Русия след няколко години до фалит. Русия може да заплашва или дори да нахлуе в своите малки, бедни съседи. Но математиката казва, че когато става въпрос за заплаха за ЕС, да не говорим за Великобритания, ако ние на Запад продължаваме да вярваме в нашите каузи достатъчно, за да се борим, ако се стигне до това, Русия просто няма достатъчно икономически ресурси, за да представлява изобщо някаква сериозна заплаха в средносрочен план."
Още: Генерал Сандърс: Британците трябва да се готвят за война
Още: Ескалацията вече е факт: Литва предлага стратегия на НАТО срещу руската заплаха
Още: Исторически момент: Германия ще разположи 5000 военни в Литва срещу руската заплаха
