Рядко отношенията между американския и израелския президент са се влошавали толкова много, както през последните месеци. Веднага щом на 17 март държавният глава на Израел Бенямин Нетаняху спечели изборите в страната, президентът на Щатите Барак Обама заяви, че ще „преоцени“ отношенията си с юдейската държава. Г-н Нетаняху, казва Обама, разруши доверието и шансовете за мир с палестинците, като той подриваше израелската демокрация.
Това са силни думи от „най-добрия“ приятел на Израел. Отношенията между двете страни не са се влошавали от 1991 година насам, когато Джордж Буш-старши забави гаранции по дълга на Израел; или може от 1956 година насам, когато американският президент Дуайт Айзенхауер принуди Израел (и Великобритания и Франция) да се оттеглят след намесата си в Египет.
Обама е прав да критикува Нетаняху заради Палестина. Той обаче не трябва като цяло да игнорира казаното от израелския президент. Това е важен момент за Близкия Изток. Със съгласието по споразумението за ядрената програма на Техеран САЩ приема най-големия враг на Израел – Иран. Колкото и циничен да е Нетаняху по палестинския въпрос, той заслужава да бъде чут, предупреждавайки за риска, че подобна сделка превръща Иран от „парий“ в пълноправна и доминираща регионална сила.
Нетаняху подчерта това по време на предизборната си кампания. Той обяви, че палестинската държава никога няма да бъде създадена, докато той е на власт, отхвърляйки собственото си съгласие за мир между двете страни от 2009 година. По време на изборния ден той призова своите привърженици да побързат с вота си, защото арабските граждани в Израел излизат да гласуват „масово“. Флиртът на Нетаняху с омразата към арабите се оказа обезпокоителен за Обама и за либерално мислещите привърженици на Израел.
Нетаняху градира своите забележки. Той каза, че не се е отказал от палестинска държава, въпреки че условията трябва да се променят. Същевременно той заяви, че неговите коментари спрямо арабските гласоподаватели са били погрешно разбрани и официално се извини. Това е добре дошло, въпреки че израелският президент има какво още да направи, преди да му бъде повярвано.
Но вместо да се стигне до затишие, отношенията между Вашингтон и Йерусалим се влошиха. Изтече информация от анонимни американски държавни служители, че Израел коварно е шпионирала САЩ по време на преговорите с Иран и е осведомявала Конгреса на САЩ, който сега трябва да гласува по постигнатото споразумение. За самоконтролиращ се президент като Обама, силните думи срещу Нетаняху имат сценично контролирано качество. Но защо тази драма, Обама?
Подозрението е, че Обама иска да заглуши критиките на Нетаняху относно сделката с Иран или да го заклейми като расист, за да спре колебаещите си демократи от присъединяване към многото гласове, които одобриха думите на Нетаняху, че споразумението с Иран е „много лоша сделка“.
Нетаняху не е прав да отхвърля всяка приемлива сделка с Техеран. Конфронтационна му тактика може и да доведе до големи последствия на неговата държава. Въпреки това той е прав поне за едно – това, което Обама умишлено игнорира, а именно, че двойнствената позиция на Иран в Близкия Изток е нарастваща заплаха.
Нетаняху е прав да посочва, че никой не може да разчита, че с един по-сговорчив Иран проблемите в Близкия Изток ще са по-лесно решими. Освободен от санкции, Техеран може да стане по-отстояващ позициите си. Но за да прокара постигнатото споразумение, Обама трябва да обясни как може да работи с враг, а не с, надяваме се в бъдещето, приятел. По време на Студената война Западът конфронтираше и задържаше Съветския съюз дори, когато сключваше прагматични сделки за контрол на оръжията. Обама трябва да покаже, че в случая с Иран, Западът ще се отнася с недоверие и ще проверява.
Анализът е публикуван в The Economist.
