В понеделник (31 август) по време на протести в Киев бе убит милиционер, а днес почина втори от раните си. Това е първата смърт от подобен род след миналогодишната революция в Украйна. Националисти-радикали, някои от тях с оръжие, се събраха на демонстрация срещу поправките в украинската конституция, предложени от президента Петро Порошенко с цел връщането на сепаратистките области в състава на Украйна при особени, изгодни за Русия, условия.
Макар в хода на гласуването повечето депутати да подкрепиха мерките, уличните сблъсъци показват колко трудно ще бъде убедена в правилността на конституционните поправки неспокойната страна, в която е пълно с оръжие. Изглежда, че руският президент Владимир Путин търси някакъв изход от тази неразбория, която се случи в Източна Украйна, но дори повече от година след началото на войната много украинци не желаят да има прекратяване на военните действия при приемливи за Русия условия.
Министърът на вътрешните работи на Украйна Арсен Аваков написа във Facebook профила си, че са били ранени 122 души, някои от тях тежко, а един милиционер е загинал. Аваков обвинява за насилието ултранационалистическата партия „Свобода“ и думите му са потвърдени от няколко очевидци. Но от „Свобода“ заявяват, че това е била „планирана провокация срещу украинските патриоти“ и обвиняват властта в „провокирането на украинци за протест.“ Около 30 души бяха арестувани. Може би скоро ще се изясни и ще бъдат публикувани техните политически пристрастия. Може би властите ще търсят руска следа, но вероятно ще открият само следите на радикалните украински националисти, които искат да воюват докрай с Русия и наемниците ѝ в Източна Украйна.
Депутатът от популистката Радикална пария Юрий Шухевич нарече в парламента предложените поправки в Конституцията „предателство на националните украински интереси“, защото те дават прекалено много автономия на сепаратистките региони:
„Те имат милиция, съд, прокуратура, данъчно облагане, ще имат право да поддържат свои собствени отношения с Русия. Какво още ще има по-нататък, утре може и посолства да отворят?“
В поправките на Порошенко не се казва нищо за тези правомощия. Там има само положение, че управлението в сепаратистките райони ще се осъществява посредством особен закон.
Подобен закон бе приет през март миналата година и съгласно него на източните територии около Донецк и Луганск е предоставена доста широка автономия. Но когато февруарското прекратяване на огъня бе нарушено, действието на този закон бе временно преустановено.
Юрий Шухевич, който е син на известния нацистки колаборационист Роман Шухевич, когото украинските десни смятат за герой, е разтревожен, че когато поправките в украинската конституция бъдат приети, законът за автономията ще бъде възстановен, за да се успокои Путин. Той и други националисти имат определени основания да вярват, че точно така ще се случи. САЩ и Европа оказват натиск на Порошенко, постигайки от него внасянето на промени в Конституцията. Помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Ноланд през юли посети Киев и се опита да убеди украинските депутати да подкрепят тези мерки, дори се срещна с няколко депутати, но усилията ѝ се провалиха: петима от шестимата участници в срещата гласуваха срещу предложението на Порошенко. Но натискът не отслабна - това гласуване можеше да стане предмет на обсъждане между Меркел, Оланд и Порошенко на срещата в Берлин на 24 август.
„Европа продава Украйна, както и Чехословакия през 1939 година, заяви в понеделник Шухевич. - Това е унижение на достойнството на украинската нация.“
Меркел, Оланд и американските представители са на друго мнение. Те дейно се опитват да осигурят на Путин възможност да отстъпи достойно и не ги безпокои особено, че бунтовниците получават допълнителни правомощия – важното е сепаратистките райони да се върнат в състава на Украйна. Но няма никакви гаранции, че подобна тактика ще сработи. Това пише журналистът Леонид Бершидский за американското издание Bloomberg.
Сепаратистите се отнесоха с пренебрежение към предложението на Порошенко, наричайки го недостатъчно и обсъдиха въпроса за провеждането през октомври на избори по собствени правила, а не по украинските. Ако изборите се състоят, реинтеграцията ще претърпи неуспех, полузамразеният конфликт ще се затегне, а срещу Русия може да има нови санкции от Запада. Изглежда, че Путин е готов да играе с Меркел и Оланд. На 29-ти август той проведе телефонен разговор, като се съгласи за „пълно прекратяване на огъня“, започвайки от септември.
На следващия ден след този разговор бойните действия в Източна Украйна рязко се ограничиха.
В условията на сложната икономическа ситуация в Русия, предизвикана от падането на цените на нефта, Путин може да прояви повече склонност към компромиси. В крайна сметка той ще запази Крим. Видимо, Порошенко добре разбира това и не са му нужни напомнянията на Берлин, Париж и Вашингтон. Засега той не е получил онези 300 гласа, които са необходими за окончателното утвърждаване на конституционните поправки. Гласуването по този въпрос е предвидено за декември. В понеделник, 31 август, поправките бяха утвърдени с мнозинство от 256 гласа, а срещу тях гласуваха три партии, влизащи в състава на управляващата коалиция.
През есента в Украйна предстоят местни избори и популисткият радикализъм е най-голямата опасност за Порошенко и Яценюк, особено във връзка с това, че те не изпълниха обещанията си за възстановяването на икономиката и много нерешително се опитват да отслабят властта на олигарсите.
Популярността на партията на Яценюк падна почти до нула и за да избегне поражението, той се обедини с Порошенко. Президентът все още е достатъчно популярен, но обвиненията, че се опитва да постигне мир с Путин, може да нанесат сериозна вреда на партията му.
До момента на нормализирането на Украйна има още много време. Кървавите сблъсъци от вчера свидетелстват, че насилието може избухне с нова сила. Повечето украинци може би искат прекратяването на бойните действия, но един малоброен, добре въоръжен контингент не желае това. И може би точно това иска Путин.
Съдържанието на статията може да не отразява гледната точка на редакция Bloomberg LP и нейните собственици, отбелязват от изданието.
