Дори само няколко месеца след началото си руската инвазия в Украйна изглеждаше като научна фантастика. Замразяването на руски активи, разбира се, се превърна в едно от основните средства в борбата срещу Кремъл, но никой не посмя да изразходва тези авоари за следвоенното възстановяване на разрушената Украйна. Сега Сенатът на САЩ подготвя преломен документ, който може да промени всичко. Европейският съюз все още изостава, отчасти поради опасенията, че Кремъл ще отмъсти: Руски милиарди за Украйна: Външната комисия в Сената на САЩ подкрепи проекта
В момента във финансовите институции в САЩ и Европа има руски активи на стойност около 300 милиарда долара. В края на миналата година Световната банка изчисли размера на щетите, причинени от подпалената от издирвания от Международния наказателен съд в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин - дотук 400 милиарда долара. Засега руските пари ще стигнат за голяма част от следвоенните инвестиции.
В първите дни на войната министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън категорично отхвърли идеята, че замразените средства могат да бъдат използвани по някакъв начин. "От правна гледна точка това е невъзможно", каза тя. Но след 2 години война ситуацията се промени диаметрално. Не е ясно кога ще приключат боевете, а политиката вече блокира все повече американската помощ за Украйна.
Спирането на помощта би било стратегическа грешка и "автогол от исторически мащаб", както пише шефът на ЦРУ Уилям Бърнс в статия за Foreign Affairs. Но използвайки руски пари, администрацията на Джо Байдън ще реши два проблема наведнъж. Помощта за Киев е необходима, но в същото време настоящият американски президент трябва внимателно да обмисли стъпките си с оглед на предстоящите избори (през ноември, 2024 година). Безкрайният поток от пари на американските данъкоплатци в чужбина не му помага.
Затова екипът на Джо Байдън, след като обсъди всичко подробно с експерти, даде зелена светлина за законодателни норми, които вече бяха внесени за разглеждане в Сената и Камарата на представителите на Конгреса. "Не виждам тук никакви законодателни пречки. Освен това моралните императиви са очевидни. Всеки икономически риск, свързан със законодателството, може да бъде смекчен от факта, че и други държави ще предприемат подобна стъпка. Ако всички държави направят това заедно, колективният прецедент ще бъде създаден", обяснява Харолд Хонгджу Ко, бивш правен съветник на Държавния департамент при Барак Обама.
Според него това ще бъде отличен възпиращ механизъм за в бъдеще. "Всеки нов удар ни показва, че Владимир Путин не възнамерява да спре. Затова трябва да създадем система, която да възпира бъдещите диктатори, защото те ще знаят, че парите им в крайна сметка могат да работят срещу тях", добави Харолд Хонджу Ко.
Прецедент и средство за възпиране
СНИМКА: iStock
С него е съгласен и професор Лорънс Трайб от Харвардския университет. Той предупреждава, че ако сегашният законопроект бъде отхвърлен, това може да попречи на бъдещи опити за използване на заграбената собственост от военни агресори: "Каквото и да е решението, то ще създаде прецедент, ще покаже нашата позиция за това как ще подходим към военните заплахи в бъдеще. По този начин ще повлияем и на това колко често ще се извършват атаки, които заплашват населението на целия свят".
В Канада вече е прието законодателство, което позволява използването на конфискувани активи. Обединеното кралство изглежда склонно да последва примера ѝ. "Трябва да се подготвим и да мислим креативно как да използваме тези средства, за да помогнем на Украйна", каза британският външен министър Дейвид Камерън на Световния икономически форум в Давос. Всички държави от Г-7 ще обсъдят бъдещата финансова помощ за Украйна през февруари: Канада конфискува активи на стойност 26 млн. долара от Роман Абрамович
Позицията на Европейския съюз играе ключова роля, защото там се намират около 200 милиарда долара. По-точно те са под контрола на белгийската клирингова къща Euroclear. Повечето страни-членки на Европейския съюз все още са хладни към идеята да използват всички конфискувани активи на Русия - дали защото се страхуват от отмъщението на Путин, дали защото не искат да рискуват други диктатори (които още мируват и не създават глобални проблеми) да изтеглят активите си от еврозоната.
Владимир Путин вече подписа указ за конфискация на всички активи на гигантите в хранително-вкусовата промишленост Carlsberg и Danone в Русия. Впоследствие говорителят на Кремъл Дмитрий Песков предупреди, че десетки други компании и лица са изложени на риск. Според него размерът на конфискуваното имущество ще бъде съпоставим с това, което Западът е замразил и до което не дава достъп на Русия.
Затова Брюксел действа предпазливо. Той не посяга на руски пари, но иска да използва поне лихвите по тях (или печалбите от тези активи от световните пазари). Представителите на страните членки на ЕС се съгласиха да разпределят тези средства за по-нататъшно използване. Решението беше взето няколко дни преди извънредна среща на върха на ЕС, на която лидерите се събраха, за да се опитат да преодолеят нежеланието на Унгария да се отпуснат 50 милиарда евро на Киев през следващите четири години. Окончателно решение обаче още няма.
ОЩЕ: ЕС с първа голяма стъпка да даде руски милиарди на Украйна
Разногласия между експерти по международно право
Американските законодатели не виждат проблем с използването на конфискувани средства. Но критиците на законопроекта, който може да засегне други страни, предупреждават за възможни нарушения на международното право. Замразяването на активи на конкретни хора или компании е едно, но конфискация на активи, свързани пряко с Централната банка на Русия, според тях е друг въпрос, по-проблематичен.
Противоположният лагер на юристи твърди, че след началото на войната на Русия в Украйна се е развила специална ситуация. Така нареченият суверенен имунитет, казват те, се разпростира само върху държави, които са съдени от други държави, а не върху изпълнителната или законодателната власт. Освен това, според тях, след началото на войната в Украйна, Русия е загубила правото да бъде третирана като суверенна държава в този смисъл.
Една чисто практическа пречка също пречи на бързото използване на руски активи. Замразената руска собственост е разпръсната по света под различни форми. Сред тях са задържани яхти, пари по сметки и държавни облигации. През 1991 г. ООН създаде специален фонд за компенсиране на щетите на Кувейт след иракската инвазия. Сега това е почти невъзможно. Русия със сигурност ще наложи вето, ако Съветът за сигурност повдигне въпроса за създаването на такъв фонд за Украйна.
Ако Съединените щати и други държави решат да предприемат революционна стъпка и да започнат конфискация на руско имущество, тогава ще бъде необходимо да се създаде специална платформа, където ще се вливат получените средства. Оттам вече те ще отидат в Украйна. Перспективата за бързи финансови постъпления обаче се отдалечава и Киев може само да се надява, че смелите планове на Вашингтон ще преминат през Конгреса и ще видим конкретните им плодове направо по улиците на разрушените украински градове.
"Няма място за морал": Западът да конфискува замразените руски пари и активи
Автор: Олдрич Манерт, за iDNES.cz. Чешкият портал е една от най-известните медии в страната, като до септември, 2023 година, беше собственост на чешкия експремиер Андрей Бабиш, но сега силният човек е Карел Пражак - бивш кризисен мениджър на трагично загиналия Петр Келнер, който беше собственик на bTV
Превод: Ганчо Каменарски
