Всеки пореден слух за възможен мирен договор или поне за примирие между Москва и Киев винаги изважда на дневен ред въпроса: при какви условия? За Украйна нещата са съвсем прости: тя се бори за свобода и независимост и никаква цена не може да бъде прекалено висока за постигането на тези цели. Но дали изобщо се очертава поне някакъв теоретичен сценарий за споразумение, при който руската страна би могла честно да каже: точно към това се стремяхме, когато започнахме войната?
Бойните действия се водят вече повече от месец, а живота си навярно са загубили 10-15 хиляди руски войници и офицери. Загинали са почти 1200 мирни граждани, твърди ООН, но по данни от украинската страна тази цифра може би надскача 20 000, от които 144 са деца. Разрушени са Харков, Чернигов, Суми, както и предградия на Киев, начело с Ирпен. Мариупол практически беше заличен от лицето на Земята. А преди руското нахлуване там живееха 430 000 души. Мариупол беше важно пристанище, за което и до днес се водят сражения, а повече от 100 000 души търсят по мазетата спасение от обстрела.
Огромни загуби и щети и от двете страни
Според различни оценки в резултат от руската агресия Украйна вече е понесла и финансови загуби за 500 милиарда до 1 трилион долара - разрушени пътища, градове и предприятия. А пораженията продължават да растат. Самата Русия в резултат от санкциите изгуби свободното конвертиране на своята национална валута, в страната рухнаха фондовите пазари, а повечето големи западни компании напуснаха Русия или замразиха дейността си на нейна територия. И да не забравяме:наложените на Русия икономически санкции нямат прецедент в историята.
Даже според най-оптимистичните оценки на придворните руски експерти до края на 2022 година страната ще изгуби до 10% от своя БВП. Ако използваме прогнозата на официалната статистическа служба Росстат за 2021 година, в парично изражение тези загуби възлизат на 175 милиарда долара. Така за един период от 2-3 години загубите на руската икономика може да достигнат почти 1 трилион долара, тоест - БВП ще спадне наполовина. Това, впрочем, предсказа и американският президент Джо Байдън.
Даже вътре във варварския свят на Владимир Путин, на неговото обкръжение и, уви, на значителна част от хората в Русия, където войната се смята за легитимно средство за постигане на политически или икономически успехи, даже в този варварски свят вече сякаш няма отговор на въпроса: А каква е печалбата от цялата операция? По съветско време съществуваше една официозна фраза за Втората световна война и трагичните последствия от нея: „Цена, която не може да се измери“. Същото явно с пълна сила се отнася и до днешната война.
Началото на конфликта
Хайде да си припомним как започна всичко. През 2013 година Русия попречи на Украйна да сключи договор за асоцииране с ЕС. През 2014 година Владимир Путин, според собствените му думи, лично взе решение за анексирането на Крим и Севастопол. След това проруски въоръжени групировки започнаха бойни действия в областите на Донецк и Луганск в Украйна. Всички тези решения бяха взети въз основа на „приноса“ на президентски съветници като Сергей Глазев, който създаваше паника, че Русия щяла да изгуби я 10 милиарда, я 25 милиарда долара. Тоест, суми, които звучат направо смешно на фона на загубите само за един месец война.
Нека се опитаме да си представим и друго. Какво щеше да се случи, ако тогава Путин беше останал на позицията, че на Русия ѝ трябват Крим и Донбас, но не ѝ трябва война? Тогава в региони като Крим и Донецката област можеше да бъдат обявени (след подсказване от Кремъл, разбира се) референдуми за автономия или за суверенитет. В тези региони тогава живееха достатъчно проруски настроени хора, а Русия щеше да подкрепи резултатите от референдумите. Така нямаше да се стигне до война, но щяха да започнат същите пазарлъци за статута, които се водят днес, а украинската страна предлага да бъдат отложени за 15 години в рамките на едно евентуално мирно споразумение.
Но има и още. Кремъл може би щеше да предложи официално да ратифицира Будапещенския меморандум за гаранциите за сигурност от 1994 година и така да го превърне в международно валиден договор (като същото сторят и САЩ), а като насрещен жест Украйна от своя страна да впише в Конституцията си клауза за неприсъединяване към НАТО. По онова време няколко относително лоялни към Кремъл западни демокрации дори може би щяха да подкрепят такъв мирен проект.
Фантазии? Разбира се. Но ако тези фантазии се бяха осъществили, нямаше да се стигне до чудовищните загуби, които нанесе решението на Путин да разпали сегашната война - едно решение в разрез с интересите не само на Украйна, но и на Русия.
На какво още може да разчита Москва
А сега нека да напуснем условното наклонение, което в историята не играе никаква роля, и да се потопим в трагичната реалност от последния месец, за да стигнем до една важна констатация. Русия вече претърпя поражение в тази война, и то не само защото не успя да проведе своя „блицкриг“. На сегашния етап Москва може реалистично да разчита да превземе Мариупол, да удържи Херсонската област и да планира още няколко дребни неща, но такъв резултат ще бъде в пъти по-малък от онова, което Путин и неговото обкръжение биха могли да получат дори в своята алтернативна, цинична и кървава реалност, ако през последните 8 години не бяха водили военна агресия срещу Украйна. По-малко, включително, и като паричен еквивалент.
Така че даже в света, където човешкият живот се оценява в пари и струва 7,5 милиона рубли (толкова получават в Русия близките на убити войници), сегашната война вече се е превърнала в поражение за Русия.
Автор: Иван Преображенский, Дойче веле
