Те поне ще се срещнат. Американският президент Доналд Тръмп и руският президент Владимир Путин кръжат един край друг, заинтригувани един от друг още откакто бившият магнат за недвижими имоти стартира кандидатурата си за Белия дом.
Тази седмица те ще се срещнат лице в лице в една от най-очакваните срещи между двама държавни глави от години, която е богата на политически, геостратегически и лични сюжетни линии.
На срещата на върха на Г-20 в Германия Тръмп ще поздрави мъжа, за когото американските разузнавателни агенции вярват, че е замислил чрез разузнаването заговор, който да наруши миналогодишните избори и да му помогне да поеме властта.
През последните четири години Тръмп екстравагантно хвали Путин, обругаван от по-голямата част от Вашингтон като враг на САЩ; Отбеляза, че руският лидер е "много приятен" за него и отрича собствените си предишни твърдения, че двамата са се срещали преди.
Путин, бивш офицер от КГБ, който постави в центъра на своята външна политика опита да потвърди отново руското влияние за сметка на Запада, описа Тръмп като "ярък и талантлив", но предупреди, че Америка е в ръцете на политическата "шизофрения" заради твърденията, че Тръмп е споделял най-тайна информация с руски представители.
Извънредните обстоятелства и политическите последици от разговорите им в Хамбург ще гарантират, че срещата им по-късно тази седмица и всяка среща пред камерите в по-малко формални моменти от Г-20 ще бъдат подробно проучени.
Но има още едно допълнително измерение на срещата, просто защото включва Путин и Тръмп.
Двамата мъже са добре известни с това, че използват наперена, силна и агресивна мъжка гордост при публични изяви, за да сплашат опонентите си и да проектират имидж на силата, като осъзнават ключовата роля на езика на тялото при създаването на политически разказ.
"(Очаквам) олимпийско ниво на мъжкарско позиране между двамата лидери, тъй като и двамата разбират значението на символиката и възприемането да си твърд", каза Дерек Чолет, бивш старши служител по националната сигурност в администрацията на Обама, който сега е в германския Фонд Маршал.
Тръмп е под силен политически натиск да повдигне въпроса за предполагаемата намеса на Русия в изборите през 2016 г.
Той също така трябва да избягва всяко импровизирано взаимодействие с Путин, което би могло по някакъв начин да бъде в полза на твърденията на опонентите му, че той по някакъв начин е под влиянието на руския лидер в момент, когато специален съвет проучва дали има някакви тайни споразумения между съветниците му и руските длъжностни лица преди изборите.
Путин вече е използвал това как дадено събитие се възприема от обществеността, за да изрази недоволството си от американските президенти. През 2013 г. например напрежението между него и тогавашния президент Обама беше очевидно, тъй като и двамата седяха с каменни лица пред пресата на снимка по време на среща в Северна Ирландия. Обама по-късно коментира, че Путин понякога се е държал "като отегчено хлапе в задната част на класната стая".
Дори и без изборния въпрос, срещата между Тръмп и Путин е от ключово значение за бъдещето на Европа и Близкия изток. Въпросът за санкциите на САЩ срещу Русия за нахлуването й в Крим, бъдещето на Сирия след предстоящото падане на „Ислямска държава“ (ИД) и как да се предотвратят сблъсъци между американските и руските сили, действащи в страната, и желанието на САЩ да подкрепят съюзниците в НАТО зависят от баланса.
Кой има предимство?
В известен смисъл, Тръмп влиза в срещата в неизгодно положение. Позициите му вкъщи са отслабени, влизайки от една самоналожена от него политическа престрелка в друга и оставяйки ограничено пространство за маневриране във външната политика.
Путин, който не се тревожи за проверките и балансите на властта, ограничаващи Тръмп, се е утвърдил като основна световна сила, експертно изигравайки слабата си позиция, за да потвърди влиянието на Русия в Европа и Близкия Изток, експлоатирайки разногласията в трансатлантически отношения.
Всяка публична търпимост между двамата лидери ще грабне заглавията.
Но преговорите имат решаваща стратегическа цел, тъй като те се провеждат в момент, когато отношенията между Русия и Съединените щати са в най-опасното им състояние след Студената война.
И двамата имат задължението да се опитат да спрат тревожна траектория, която постави техните държави на страната на противоположни участници в гражданската война в Сирия, в противоречие поради разширяването на НАТО и разполагането на войници, кораби и самолети в опасна близост в Европа и Балтийско море, с потенциал за погрешна преценка и ескалация на ежедневните заплахи.
"Инерцията в отношенията между двете големи ядрени сили в света сега е толкова негативна, че наистина е време да се спре каквото и да е, което изглежда като по-нататъшно ескалиране или влошаване", казва Матю Рожански, директор на Института Кенън в Центъра Удроу Уилсън.
"Това е наистина възможно само на президентско ниво", добави той.
По-добри отношения с Русия – възможни ли са?
Политическата суетня, която заобикаля срещата, означава, че е малко вероятно да има значителен напредък - дори ако Белият дом се опитва да омаловажи спектакъла.
"Това няма да се различава от нашите дискусии, с която и да е друга държава", каза съветникът по националната сигурност Хърбърт Макмастър на брифинг за репортери миналата седмица.
Това твърдение е несъвместимо с най-интригуващия аспект на срещата - остава неясно дали Тръмп споделя консенсуса в собствения си екип за национална сигурност във Вашингтон, че Русия е противник.
Тръмп все по-често отхвърля идеята, че неговите съветници са договаряли тайно с Русия за "измислицата", сътворена от демократите и "фалшивите новини" на медиите, предизвикали тревога след поражението на Хилари Клинтън през ноември.
Тръмп многократно призовава за подобрени връзки с Русия. Той не е първият президент, който прави това: Джордж У. Буш и Барак Обама встъпиха в длъжност като се надяваха да направят същото, но откриха, че конкурентните национални интереси смазват надеждите им за създаване на лични връзки с руските им партньори.
Тръмп също така лично похвали Путин няколко пъти с твърдението, че е по-добър лидер от Обама.
"Бих искал да се погодя с Русия", каза Тръмп по време на пресконференция през февруари.
Намеса в изборите?
За американските наблюдатели големият въпрос е дали Тръмп ще използва срещата, за да се оплаче от намеса в изборите.
Невъзможността да се направи това ще бъде политически губеща у дома, тъй като критиците ще го обвинят в отказ от отговорността си да запази целостта на американската демокрация.
Но и Макмастър, и най-добрият икономически съветник на Тръмп, Гари Кох, извъртяха миналата седмица отговора. "Няма конкретна програма. Това наистина ще бъде каквото иска да говори президента“, каза Макмастър.
Отказът на Белия дом да предостави подробности за формата на срещата отразява нейната политическа деликатност. "Ние не знаем дали ще бъде дълга двустранна среща или по-кратко оттегляне в кулоарите на този етап. Тези подробности не са определени, така че отчасти форматът на тази среща ще диктува какво обсъждат и как го обсъждат", каза Томас Босерт, съветник по вътрешната сигурност в Белия дом пред " Тази седмица" на ABC в неделя.
Още дори не е ясно дали Тръмп и Путин ще се появят заедно пред камерите. Белият дом може да иска да избегне видовете лошо възприемане на такова нещо, след като президентът беше показан да се хили с руския външен министър Сергей Лавров и посланика Сергей Кисляк на среща в Овалния кабинет през май.
Американският ангажимент към НАТО
Но залогът е по-голям от политическото прикриване на Тръмп.
Американските съюзници също ще присъстват сериозно в разговорите и Тръмп може да избере да ги успокои по начин, който би могъл да помогне и за собственото му политическо положение, преди да се срещне с Путин, като направи твърдо заявление за подкрепа на западния алианс, докато е в Полша преди Г-20.
Тръмп разтревожи европейските лидери, като пропусна да потвърди член 5, принципа на взаимна самоотбрана на НАТО, когато беше в Европа през май. Въпреки че направи това на по-късна пресконференция в Белия дом, подозренията за мотивите му все още са налице.
Но силното пронатовско изявление може да даде на Путин ясно да разбере, че Америка на Тръмп не може да бъде командвана след епизода за намеса в изборите.
"Президентът разполага с необходимите средства и готовност да възпре президента Путин от това поведение", заяви бившият помощник държавен секретар на САЩ Джейми Рубин. "Затова и този разговор за НАТО е толкова важен. Ако президентът Путин не вярва, че Доналд Тръмп и неговите съюзници от НАТО са в синхрон и са съгласни и ще се борят заедно за съвместните си цели ... той няма да бъде възпиран", каза Рубин пред Брук Болдуин в петък по CNN.
Но и след като и двете страни са блокирани от ескалиращо военно напрежение в Европа и са в несъгласие по Украйна, е от решаващо значение те да спрат влошаването на напрежението.
"Жизненоважно е", каза Рожански, "те запазват способността да се срещат на тяхното ниво в бъдеще, за да преодоляват политическите и техническите препятствия, които двете правителства неизбежно ще срещнат на работни нива".
Коментар на Стивън Колинсън за CNN, цитиран от БГНЕС
