През последните пет години се увеличи броят на гражданите в Близкия изток и Северна Африка, които са загубили вяра в способността на демократичните правителства да разрешават национални икономически проблеми и кризи на сигурността, включително стагнация, безработица, спад на стандарта на живот и нестабилност. Това показват резултатите от проучване, проведено от Arab Barometer, независима изследователска компания, базирана в Принстънския университет в САЩ.
Проучването обхваща няколко ключови теми, включително управление, икономика, жени, расизъм, религия, имиграция, международни отношения, граждански свободи и COVID-19. Анкетирани са общо 23 000 души в 10 арабски страни. Участниците са избрани на случаен принцип, за да се гарантира чистотата на резултатите. Изследваните държави са: Египет, Тунис, Ирак, Палестина, Ливан, Либия, Мароко, Мавритания, Судан и Йордания.
Разочарование и загуба на увереност
Резултатите от допитването показват намаляване на доверието в правителствата и демокрацията като цяло и увеличаване на подкрепата за лидери, които се опитват да заобиколят или нарушат равенството пред закона. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган запази титлата си за най-популярен лидер в региона, следван от ръководителя на Обединените арабски емирства Мохамед бин Зайед ал Нахаян, а престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман затваря челната тройка.
Отбеляза се влошаването на икономическото състояние и стандарта на живот в арабските страни, а също така се признава, че расовата дискриминация е голям проблем.
В същото време се забелязва увеличение на броя на арабите, които говорят положително за ролята на жената в семейството и политиката. Анкетираните в седем от десет държави обаче потвърдиха увеличение на насилието срещу жени през 2021 г.
Проучването показва, че повече хора, особено по-младото поколение, се връщат към религията, въпреки че през 2018 г. тенденцията е съвсем различна. Освен това в повечето арабски страни се наблюдава нарастване на авторитаризма и намаляване на гражданските свободи.
Ниско ниво на доверие в демокрацията
Резултатите от проучването показват спад в нивото на доверие в демокрацията. В 7 държави (Тунис, Судан, Йордания, Ливан, Ирак, Либия и Палестина) повече от половината от анкетираните заявяват, че слабостта на икономиката се дължи на въвеждането на демократични режими. Това мнение се споделя от 72% от иракчаните, 70% от тунизийците и 63% от палестинците.
Йордания показва най-интересните резултати. Ако през 2018 г. 24% от гражданите са били против демокрацията, то през 2022 г. вече са 57%. Броят на йорданците, които са напълно съгласни с твърдението, че демокрацията се е провалила и е причина за всички проблеми в страната, се е увеличил от 38% през 2018 г. на 53% през 2022 г.
В Ирак също има високо ниво на недоверие към демокрацията. То рязко се повиши от 20% през 2013 г. до 51% през 2018 г. и след това до 72% през 2022 г.
Проучването показва и спад на доверието във властта. Най-висок процент е отчетен в Ливан - 77%. Що се отнася до Мароко, от 2018 г. насам има леко повишение на доверието в правителството.Но мнозинството от анкетираните са съгласни, че демокрацията все още е по-добра от другите режими. Това мнение се споделя от 81% от ливанците, 77% от йорданците и 76% от мавританците.
"Широка подкрепа за лидери, които нарушават правилата"
В осем държави (Мавритания, Тунис, Либия, Судан, Ливан, Йордания, Ирак и Палестина) повече от половината от анкетираните са категорично съгласни, че страната им се нуждае от лидер, който може да промени правилата, ако е необходимо, за да постигне националния интерес. Най-високи проценти са регистрирани в Ирак (87%) и Тунис (81%).
Трябва да се отбележи, че 91% от тунизийците подкрепиха решението на президента Кайс Сайед да разпусне парламента през юли 2021 г., а близо три четвърти от тях споделят, че икономическото представяне е по-ниско в една демокрация. Но 77% от гражданите на страната са убедени, че формата на управление няма значение, ако правителството е в състояние да реши икономическите проблеми. Допитването в Тунис е проведено преди разпускането на парламента.
Мнозинството марокански граждани не са съгласни с това мнение. Досега този въпрос не е задаван в Египет.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е много популярен в Йордания, Мароко, Мавритания, Тунис, Судан и Палестина. Президентът на ОАЕ Мохамед бин Зайед Ал Нахаян оглави класацията на най-популярните политици в Ливан и Ирак. Сирийският президент Башар Асад стана най-популярният лидер в Либия.
На какво се дължи това отношение към демокрацията?
Ръководителят на Arab Barometer Майкъл Робинс анализира резултатите от проучване за спада на доверието в демокрацията в арабския свят. Той каза следното: "В региона нараства осъзнаването, че демокрацията не е най-добрата система на управление и че не може да реши всички проблеми. Хората продължават да гладуват, нуждаят се от хляб. Те са разочаровани от настоящите политически режими".
Трябва да се отбележи, че повече от 60% от анкетираните казват, че формата на управление няма значение, ако правителството взема ефективни решения. Тук вече интересен е въпросът дали и как едно правителство ще взема ефективни решения за народа си, ако същият този народ по никакъв начин не може да го контролира. Този въпрос не присъства в проучването.
ОЩЕ: "Индекс на демокрацията": България зад Суринам и ЮАР, но преди Хърватия и Румъния (ГРАФИКИ)
Превод: Ганчо Каменарски
