Джордж Кенан, забележителният американски дипломат и проучващ наблюдател на международните отношения, е известен с прогнозата за разпадането на Съветския съюз. По-малко известно е предупреждението му през 1948 г., че никое руско правителство никога няма да приеме украинската независимост. Предвиждайки безизходна борба между Москва и Киев, Кенан направи подробни предложения по онова време как Вашингтон трябва да се справи с конфликт, който ще изправи независима Украйна срещу Русия. Той се върна към тази тема половин век по-късно. Кенан, който вече беше на 90 години, предупреди, че разширяването на НАТО на изток ще обрече демокрацията в Русия и ще разпали нова Студена война.
Кенан вероятно е познавал Русия по-отблизо от всеки, който някога е служил в правителството на САЩ. Дори преди да пристигне в Москва през 1933 г. като 29-годишен помощник на първия посланик на САЩ в Съветския съюз, той е усвоил руски, който можел да мине за негов роден. В Русия Кенан се потапя в четене на вестници, официални документи, литература, радио, театър и кино. Той „разпуска”, купонясвайки през нощта с руски артисти, интелектуалци и младши служители. Облечен като руснак, Кенан подслушвал московчани в трамвая или в театъра. Той се разхождал или карал ски в провинцията. Неговото презрение към диктатурата на Йосиф Сталин, особено след началото на кървавите чистки от 1935-38 г., е съчетано само с желанието му да се доближи до руския народ и неговата култура. През 1946 г.,след като продиктува прочутата си дълга телеграма до Държавния департамент, предупреждаваща за съветската заплаха, Кенан е върнат обратно във Вашингтон. На следващата година той печели националното внимание със своята статия във Foreign Affairs, призоваваща за ограничаване на съветската експанзия.
Кенан беше уникален. Когато помощник-държавният секретар Дийн Ачесън казал на свой колега, че талантливият дипломат е предложен да оглави новосформирания щаб за планиране на политиката, колегата отговорил, че „човек като Кенан би бил отличен за тази работа“. Ачесън отвърнал рязко: „Мъж като Кенан? Няма друг като Кенан”. Работейки в офис в съседство с държавния секретар, Кенан помогнал за изработването на плана Маршал и други големи инициативи от средата на века. Още: Анализ: Беше ли оправдан рискът от разширяването на НАТО?
Звездата на Кенан помръква след 1949 г., когато той се противопоставя на нарастващата милитаризация на външната политика на САЩ, но той все още е почитан като руски експерт. Неговият съвет беше потърсен от администрацията на Труман, която се страхуваше да провокира навлизането на Русия в Корейската война, от администрацията на Айзенхауер след смъртта на Сталин и от администрацията на Кенеди по време на Берлинската криза от 1961 г. Въпреки неговата телевизионна опозиция срещу войната във Виетнам и неговите протести срещу надпреварата в ядрените оръжия, Кенан консултира служители от Държавния департамент и ЦРУ през 90-те години. През 2003 г. той даде пресконференция, за да протестира срещу нахлуването в Ирак. Кенан, е елитарист, обзет от грозни предразсъдъци, които бе погълнал в началото на ХХ век, въпреки това остава виден външнополитически анализатор до смъртта си през 2005 г.
В светлината на тази експертиза си струва да се проучи както скептицизма на Кенан относно украинската независимост, така и предложението му за това как Вашингтон трябва да отговори на руската атака срещу независима Украйна.
Скептик за Украйна
В политически документ, озаглавен „Цели на САЩ по отношение на Русия“, завършен през август 1948 г., Кенан излага крайните цели на Съединените щати в случай, че руснаците нападнат Украйна. Той осъзнава, че украинците „негодуват срещу руското господство, а техните националистически организации били активни и шумни в чужбина.” Следователно би било „лесно да се направи прибързано заключение“, че Украйна трябва да бъде независима. Той твърди, че Съединените щати не трябва да насърчават това разделяне.
Оценката на Кенан силно подценява волята на украинците за самоопределение. Въпреки това два проблема, идентифицирани от него преди 75 години, продължават да съществуват, особено в съзнанието на руските лидери. Кенан се съмнява, че руснаците и украинците могат лесно да бъдат разграничени по етнически признак. Той пише в меморандум на Държавния департамент, че „няма ясна разделителна линия между Русия и Украйна и би било невъзможно да се установи такава“. Второ, руската и украинската икономики са преплетени. Създаването на независима Украйна „би било толкова изкуствено и толкова разрушително, колкото опитът за отделяне индустриалната зона на Големите езера, от икономиката на Съединените щати“.
От 1991 г. украинците се борят да установят териториална и етническа разделителна линия, като същевременно изковават икономическа независимост от руския гигант. Москва подкопава тези усилия, като насърчава недоволството в източните рускоезични региони на Украйна, подклажда движенията за независимост и сега официално анексира четири отцепнически региона. С години на политически и икономически натиск, а сега и с военна бруталност, Русия се опита да осуети икономическата независимост на Украйна, като прекъсна нейните газопроводи, износа на зърно и корабоплаването.
Дори в разгара на Студената война Кенан настоя, че „не можем да сме безразлични към чувствата и на самите руснаци“. Тъй като руснаците ще останат „най-силният национален елемент“ в района, всяка жизнеспособна „дългосрочна политика на САЩ трябва да се основава на тяхното приемане и тяхното сътрудничество“. Отново Кенан сравни руския възглед за Украйна с американския възглед за Средния Запад.
Отделна и независима Украйна би могла „да се запази, в крайна сметка, само със сила“. Поради всички тези причини едни хипотетични триумфални Съединени щати не трябва да се стремят да наложат украинската независимост на пространната Русия.
Ако украинците постигнат независимост сами, Кенан посъветва Държавния департамент Вашингтон да не се намесва, поне първоначално. Почти неизбежно е обаче независима Украйна да бъде „предизвикана в крайна сметка от руска страна. Ако в този конфликт се очертава нежелана „задънена улица“, Съединените щати трябва да настояват за „композиране на различията по линия на разумен федерализъм“.
Независимо от превратностите през последните 75 години, съветът на Кенан остава актуален и днес. Една федерация, позволяваща регионална автономия в Източна Украйна и може би дори в Крим, би могла да помогне на двете страни да съществуват съвместно. Много анализатори са склонни да представят настоящия конфликт като „войната на Путин“, но Кенан вярваше, че почти всеки силен руски лидер в крайна сметка ще се противопостави на пълното отделяне на Украйна. И накрая, реалностите на демографията и географията диктуват, че Русия в дългосрочен план ще остане основната сила в тези често трагични „кървави земи“. В името, както на регионалната стабилност, така и на дългосрочната сигурност на САЩ, Вашингтон трябва да поддържа твърдоглава и проницателна съпричастност към интересите на руснаците, както и на украинците и другите националности.
Игнорираният пророк
За разлика от Кенан, много кремлинолози не виждаха предстоящия разпад на Съветския съюз. Той беше приветстван като пророк в края на Студената война. Въпреки това, в последвалия дебат за разширяването на НАТО, той беше по-скоро почетен, отколкото взет под внимание. Този парадокс беше илюстриран през 1995 г., когато съветникът на президента на САЩ Бил Клинтън по руските въпроси, Строуб Талбот, се опита да отдаде почит на Кенан, на когото той дълбоко се възхищаваше. Талбот покани Кенан да лети с президента до Москва за 50-ата годишнина от Деня на победата в Европа на 9 май в чест на капитулацията на нацистка Германия. В далечната 1945 г. Кенан, високопоставеният американски служител в Москва, топло поздрави ликуващите руснаци, тълпящи се в посолството. Сега обаче 91-годишният мъж отклонил поканата заради лошо здраве. Отказът му да отиде вероятно беше най-добрият отговор. Още: Защо толкова години САЩ подценяваха Путин и неговата политическа война?
Кенан вероятно щеше да се почувства използван, ако беше научил за пълната програма на пътуването. В меморандум до Клинтън Талбот характеризира деня след тържествата по случай годишнината като „10 май: Моментът на истината“. На срещата си с руския президент Борис Елцин Клинтън се опитал да окаже натиск върху руснаците да приемат както разширяването на НАТО, така и участието на Москва в Партньорство за мир, асоциация, разбирана най-добре като „натовска“, която беше създадена, за да успокои руските опасения. Талбот призна на Клинтън, че „на практика всички основни играчи в Русия, и целия политически спектър, са или дълбоко против, или поне дълбоко притеснени от разширяването на НАТО“.
През 1997 г. Кенан е допълнително разтревожен от решението на Вашингтон да накара НАТО не само да приеме Чехия, Унгария и Полша, но и да започне военно сътрудничество с Украйна. Преначертаната линия, разделяща изтока от запада, принуждаваше Украйна и други нации да избират страна. „Никъде този избор не изглежда толкова зловещ и обременен със съдбоносни последици, отколкото в случая с Украйна“, предупреди Кенан с лично писмо Талбот.
Кенан се тревожи по-специално за Sea Breeze, съвместно военноморско учение на Украйна и НАТО, което се противопостави на традиционната несигурност на Русия относно чуждестранни военни кораби в тесните води на Черно море. Въпреки че беше поканена да участва в учението, Русия гневно отказа. Продължаващият по това време спор между Киев и Москва за военноморската база Севастопол в Крим добави допълнително напрежение. Кенан попита Талбот как това военноморско учение се вписва в усилията на Вашингтон „да убеди Русия, че разширяването на границите на НАТО към руската граница в Източна Европа няма непосредствени военни аспекти?“
Въпреки че уважаваше съмненията на Кенан, Талбот остана твърд. Той предположи, че икономическият провал на Русия означава, че тя ще трябва да се приспособи към западните пътища. „Русия ще трябва да се освободи от дълбоко вкоренен навик на мислене и поведение“, пише Талбот на Кенан, „като се стреми да си сътрудничи, вместо да доминира над своите съседи”. Русия трябваше да се приспособи и да приеме властта на САЩ на своите граници. Администрацията на Клинтън възнамеряваше „да не спира сътрудничеството с Украйна, а да удвои усилията си за ангажиране на Русия“.
До споменаването на Талбот за „планиране на учения тази година в Централна Азия, както и в Балтийския регион”, раздразненият 93-годишен Кенан написа два удивителни знака. Москва отново отказа да участва в тези ръководени от Запада военни учения в райони, които бяха под неин контрол само няколко години по-рано.
Прогнозите често грешат и то ужасно. Кенан подцени силата на украинския национализъм. Но неговите прогнози през 1948 г. за руската упоритост, когато става въпрос за Украйна и предупрежденията му през 1990 г. за американската нечувствителност и амбиция звучат верни и днес. Неговото предложение за някаква федерална структура и регионална автономия в спорните зони остава обещаващо, макар и все по-трудно за прилагане. Още: Анализ: Мир в Украйна, без Русия да се чувства сигурна, не може да има - така ли е?
Основният въпрос тук е в това, което историкът от Йейл Пол Кенеди нарече имперско пренапрежение. През Втората световна война Кенан издържа на дълги полети в ледени товарни самолети, прескачайки Атлантическия океан, като чете Едуард Гибън за това как Римската империя постепенно запада и след това се срива. Кенан излезе скептичен относно дългосрочната жизнеспособност дори на най-могъщите държави, поддържащи военни сили далеч от дома. В резултат на това той подцени стабилизиращия ефект на американските войски, разположени в Западна Европа по време на Студената война.
След Студената война обаче военната граница на Съединените щати напредна много по-далеч на изток. Независимо от това как ще приключи войната на Русия в Украйна, Съединените щати са се ангажирали да поддържат стабилно военно присъствие на прага на Русия. Ако беше жив днес, Кенан би забелязал опасността да бъдат притиснати в ъгъла руснаците до степен, в която те да се нахвърлят в отговор. Той също така би посочил многобройните проблеми на Съединените щати у дома и би се питал как това открито присъствие в Източна Европа съответства на дългосрочните външни и вътрешни интереси на американския народ.
Авторът Франк Костиглиола е член на настоятелството, изтъкнат професор по история в Университета на Кънектикът и автор на книгата "Кенан: Живот между световете".
Превод: Ганчо Каменарски
