В световен мащаб хората страдат от невиждана от десетилетия инфлация, докато цените на стоките от първа необходимост като храна, отопление, транспорт и наеми за жилища се покачват. И въпреки че пикът може би се вижда, последиците могат да са още по-лоши.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Как стигнахме дотук? С две думи: пандемия и война.
Дългият и удобен период на слаба инфлация и ниски лихвени проценти приключи внезапно след удара на COVID-19, тъй като правителствата и централните банки поддържаха блокираните предприятия и домакинства на повърхността с помощта на трилиони долари. Това пише в свой коментар Катрин Евънс за Reuters, представен от БГНЕС.
Този спасителен пояс не позволи на работниците да се наредят на опашките за помощи, на предприятията да фалират, а на цените на жилищата да се сринат. Но то също така извади от равновесие търсенето и предлагането, както никога досега.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
До 2021 г., когато локдауните приключиха и световната икономика нарасна с най-бързия си темп след рецесията от 80 години насам, всички тези парични стимули претовариха световната търговска система.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Фабриките, които бяха спрени, не можеха да се разгърнат достатъчно бързо, за да отговорят на търсенето, правилата за безопасност заради ковид предизвикаха недостиг на работна ръка в търговията на дребно, транспорта и здравеопазването, а бумът на възстановяването предизвика скок в цените на енергията.
Ако това не беше достатъчно, през февруари Русия нахлу в Украйна, а западните санкции срещу основния износител на петрол и газ доведоха до още по-голямо покачване на цените на горивата.
Известна като "данък върху бедните", тъй като засяга най-силно хората с ниски доходи, двуцифрената инфлация изостря неравенството в световен мащаб. Докато по-заможните потребители могат да разчитат на спестяванията си, натрупани по време на пандемичните спирания, други трудно свързват двата края, а все повече от тях разчитат на хранителни банки.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
С настъпването на зимата в цялото северно полукълбо натискът върху разходите за живот ще се засили, тъй като сметките за гориво нарастват. Работниците предприеха стачни действия в сектори от здравеопазване до авиацията, за да поискат заплатите да бъдат в крак с инфлацията. В повечето случаи им се налага да се задоволяват с по-малко.
Загрижеността за издръжката на живота доминира в политиката на богатите държави, като в някои случаи измества други приоритети, като например действията в областта на изменението на климата.
Макар че неотдавнашните спадове в цените на бензина намалиха част от натиска, инфлацията продължава да бъде в центъра на вниманието на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън. Френският Еманюел Макрон и германският Олаф Шолц разтягат бюджетите си, за да насочат милиарди евро към програми за подпомагане.
Но ако в индустриализираните икономики положението е тежко, то в по-бедните страни - от Хаити до Судан и от Ливан до Шри Ланка - рязкото покачване на цените на храните води до задълбочаване на бедността и страданията.
Световната програма по прехраната изчислява, че от началото на войната в Украйна още 70 милиона души по света са били на прага на глада, което тя нарича "цунами от глад".
Каква е прогнозата за 2023 г.?
Световните централни банки предприеха рязко повишаване на лихвените проценти, за да охладят търсенето и да укротят инфлацията. До края на 2023 г. Международният валутен фонд очаква глобалната инфлация да спадне до 4,7% - малко по-малко от половината от сегашното ѝ ниво.
Целта е да се постигне "меко приземяване", при което охлаждането да се случи без сривове на жилищния пазар, фалити на предприятия или рязко увеличаване на безработицата. Но подобен най-добър сценарий се оказа непостижим при предишни сблъсъци с високата инфлация.
От ръководителя на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл до Кристин Лагард от Европейската централна банка все по-често говорят, че лекарството за повишаване на лихвите може да има горчив вкус. Освен това рисковете, свързани с големите несигурности - войната в Украйна, напрежението между Китай и Запада - са наклонени в посока надолу.
Редовната октомврийска прогноза на МВФ е една от най-мрачните от години насам, като в нея се посочва: "Накратко, най-лошото тепърва предстои и за много хора 2023 г. ще се усеща като година на тежка рецесия".
ЕЦБ: Гражданите на страните в еврозоната очакват все по-висока инфлация
