Повече хора може да напуснат Украйна поради военните действия през зимата, докато ЕС е изправен пред увеличаване на броя на мигрантите и от други региони. За това предупреждава британското издание Financial Times.
Зимата дойде в Европа, а Русия продължава да нанася удари по украинските енергийни и водоснабдителни съоръжения. Страните от ЕС се подготвят за факта, че много украинци ще се върнат.
„Целта на Путин е да създаде бежанска криза и да увеличи натиска върху Европа“, казва еврокомисарят по миграцията Илва Йохансон.
В същото време ограниченията за COVID-19 се облекчават, но икономическият натиск нараства. При тези условия Европа регистрира най-големия приток на мигранти от Северна Африка, Близкия изток и Азия след миграционната криза от 2015-2016 г. Това налага огромна тежест върху ЕС и се превръща в изпитание за силата на политическото му единство.
Тежестта на това масово движение на хора съвпадна с нарастващото влияние на десните партии в редица страни-членки на ЕС. Поради това въпросите за миграцията се върнаха на върха на политическия дневен ред в Брюксел.
Досега Европа провеждаше политика на отворени врати по отношение на украинските бежанци, много от които се завърнаха у дома след отблъскване на първата руска офанзива. В много страни вече няма достатъчно места за приемането и настаняването им, а върху това се наслагват страховете от нов украински поток. Поради тази причина нарастват разногласията между страните-членки на ЕС какво да правят с нелегалните мигранти от други региони на света, които не отговарят на изискванията за влизане в ЕС. Още: Правим ли се на ударени какво всъщност се случва с мигрантите от Турция?
Новото дясно правителство на Италия, ръководено от Джорджа Мелони, призовава за по-строги мерки за задържане на нелегалните мигранти извън страната и за създаване на по-справедлива система за разпределяне на тежестта от приемането на бежанци. Страните от ЕС не могат да постигнат това от много години.
„Политическата реторика за имиграцията в Европа се увеличава. Това подчертава колко трудно е за много държави-членки да намерят разумни и последователни решения“, казва специалистът по миграцията Алберто-Хорст Нейдхард, който работи в мозъчния тръст Център за европейска политика. "Виждаме критична ситуация в системите за приемане на бежанци в много страни от ЕС. С пристигането на допълнителни хора от Украйна и от други страни по света тежестта върху властите може да се увеличи още повече", отбелязва той.
По-студено посрещане
Европейците спечелиха много похвали за щедрото си отношение към първата вълна украински бежанци. Това беше улеснено от безпрецедентното решение на ЕС да въведе в сила 20-годишно, но никога досега неизползвано правило за „временна закрила“ за бежанци, бягащи от конфликт. Украинците веднага получиха право на свободно движение в границите на Европейския съюз, право на работа и определена финансова помощ.
От конфликта в Италия избягаха 173 000 украинци. Много от тях отидоха там, за да се присъединят към роднини и приятели, които вече са в тази страна. Италиански семейства и обществени организации също отвориха врати, започнаха да дават на бежанците необходимите основни неща и да помагат на студентите да се запишат.
„Имаше общото чувство в обществото, че това допринася за героичната съпротива, че е станало част от нещо голямо и важно, част от историята“, казва Натали Точи, директор на Римския институт за международни отношения.
Изминаха почти 10 месеца от започването на военните действия и сега умората заменя топлото посрещане. Европейците страдат от нарастваща инфлация и държавните бюджети са под напрежение.
Броят на бежанците от Украйна и други страни в Европа е просто потресаващ. Между януари и септември 4,4 милиона украинци са кандидатствали за временна закрила в ЕС, макар да се счита, че стотици хиляди от тях вече са се завърнали у дома. В допълнение към това страните от ЕС, както и Норвегия, Швейцария, Исландия и Лихтенщайн, са получили молби за убежище от граждани на други държави, като Сирия, Афганистан и някои страни от Африка и Азия. Това е с 54% повече в сравнение със същия период на миналата година, според агенцията на ЕС за бежанците.
Местните власти, отговарящи за настаняването и подпомагането на бежанците, не се справят със задачите си. В Германия, където повече от 1,1 милиона души са потърсили убежище тази година, градовете спешно търсят места за временно настаняване на хора, като адаптират фитнес зали и хостели за целта. Това много напомня за бежанската криза от 2015-2016 г.
Общините са принудени да строят сглобяеми къщи и да наемат хотелски стаи за новопристигнали. Те твърдят, че им свършват местата в училищата и детските градини, вече не могат да провеждат "интеграционни курсове" за възрастни бежанци. Белгийски активисти казват, че хиляди бежанци живеят по улиците на Брюксел и че системата за убежище не е в състояние да обработи молбите им. Още: Sky News: Български граничари стрелят по мигранти на границата (ВИДЕО)
В Полша, където повече от 1,3 милиона украинци се регистрираха за разрешение за пребиваване, се появи цяла армия от доброволци, които първоначално бяха приветствани като модели за подражание. Варшава и до днес оказва непоколебима подкрепа на Киев, но тази зима украинците, идващи в Полша, вече няма да очакват толкова топло посрещане, както през пролетта.
„Поляците се страхуват от влошаване на икономическата ситуация и инфлация. Те са все по-раздразнени от режима на най-облагодетелствана нация, създаден за украинските бежанци“, казва Пьотр Бурас, ръководител на варшавския клон на Европейския съвет за външни отношения.
Полските власти вече спряха да предоставят много директни парични субсидии на украинците, включително безплатно пътуване в обществения транспорт и еднократна сума от 300 злоти (67 долара), които получиха над милион регистрирани украинци. От март бежанците, които остават в Полша за повече от 120 дни, ще трябва да плащат половината от цената на предоставеното от държавата жилище.
В Пшемисл, който се превърна в един от основните транзитни градове за украинците, идващи в Полша, не се прави нищо за подобряване на примитивната железопътна гара, през която всеки ден минават 5 влака за и от Украйна.
„Първоначалната реакция на местните власти беше впечатляваща, но те сега дори не се опитват да поставят нови седалки, нагревателни лампи и основни предпазни средства за украинците, които идват и след това трябва да чакат часове на студа, докато пристигнат влаковете“, казва британският активист Уилям Флеминг, който работи за благотворителната организация Kharpp, която, наред с много други, помага на украинските бежанци на граничния пункт.
Двойни стандарти
Комисарят по въпросите на миграцията Йохансон казва, че досега броят на пристигащите в ЕС от Украйна не е много по-висок от броя на тези, които се връщат в родината си. Въпреки това ЕС все още подготвя планове за действие при извънредни ситуации в подготовка за евентуален наплив. „Ако милиони хора пристигнат през зимата, разбира се, ще има огромни проблеми, но мисля, че ще се справим добре и с тях“, каза тя пред Financial Times.
Въпреки това страните, които поеха тежестта на приемането на първата вълна от украински бежанци, явно са разтревожени. Някои дипломати подчертават, че бежанците могат да се движат свободно в рамките на ЕС, но новопристигналите са склонни да се установяват в големите градове, където вече има много украинци. Това увеличава тежестта върху местните власти.
"Ние сме наясно, че ако миграцията от Украйна се засили, ще трябва да разпределяме по-добре бежанците в Европа", каза германският вътрешен министър Нанси Файзер. "Искам да повторя, че това е важна област на солидарност."
А в Италия премиерът Джорджа Мелони все по-често се оплаква от бежанци от Азия и Африка, които пристигат в голям брой на италианския бряг в търсене на подслон и благоприятни икономически възможности. Тя и нейните коалиционни партньори, включително лидерът на Северната лига Матео Салвини, отдавна наричат нерегулирания поток от мигранти от Африка и Азия основна заплаха за националната сигурност и целостта на Италия.
Сега тези хора дойдоха на власт и искат повече помощ от Европа, включително мощна и единна „отбрана“ на външните граници на ЕС. Тази тема със сигурност ще фигурира в дневния ред на предстоящата среща на върха на държавните глави на Европейския съюз.
Съгласно така нареченото Дъблинско споразумение на ЕС молбите на търсещите убежище трябва да бъдат разгледани и обработени в страната, в която са пристигнали първоначално. Рим твърди, че поради това правило Италия и други средиземноморски страни, поради географското си положение, са под огромно бреме. Миналия месец Италия, Гърция, Кипър и Малта подписаха колективно искане за промени в Дъблинското споразумение.
Тазгодишно председателство на ЕС Франция защити първоначалното споразумение за разпределението на търсещите убежище. Но Италия критикува резултатите доста язвително, подчертавайки, че прилагането на споразумението е чисто доброволно и че то предвижда разпределението на само 8000 мигранти в страните от ЕС. Това е пренебрежимо малка част от новопостъпилите.
„Преселванията, извършени до момента, са напълно недостатъчни, а самата процедура е много тромава и продължителна", каза италианският вътрешен министър Матео Пиантедоси пред Financial Times.
Според италианското министерство на вътрешните работи 96 000 нелегални мигранти са пристигнали в Италия тази година през Средиземно море. Това е с 52% повече спрямо същия период на миналата година.
Премахването на ограниченията за пътуване, въведени поради COVID, позволи на хората да се движат свободно из Африка, достигайки до места, откъдето могат да плават до Европа. В същото време прекратяването на военните действия в разкъсваната от войната Либия дава възможност на престъпните групи за трафик на хора да възобновят дейността си. Това каза експертът по миграция от Римския институт за международни отношения Лука Барана.
Малко след като дойде на власт, правителството на Мелони предизвика криза, като отказа на корабите на НПО, превозващи спасени мигранти, правото да акостират и от тях да слизат пътници. Налага се убеждение, че работата на активистите е допринесла за разрастването на подобна контрабанда, тъй като мигрантите имат повече надежда да бъдат спасени в морето в случай на корабокрушение. Тази забрана в Италия продължи почти две седмици.
Италианското правителство поиска Германия и Норвегия да поемат отговорност за подобни спасителни лодки на активисти, тъй като те плават под техните знамена. Напрежението между Италия и Франция достигна връхната си точка миналия месец, когато Рим забрани на кораб с 230 мигранти, спасени в Средиземно море, да акостира в италианско пристанище. В резултат на това корабът беше принуден да отиде във Франция и да свали пътници там.
Андреа Коста, основател на Baobab Experience, обществена организация за подпомагане на мигрантите, смята, че Европа демонстрира двойни стандарти, като топло посреща украинските бежанци и проявява враждебно отношение към пристигащите от други региони. Това отношение може да има обратен ефект и върху самите активисти, които биха могли да бъдат обвинени в контрабанда на хора от другата страна на Средиземно море.
„Страх ме е да говоря за това, но наистина има много общо с расизма", казва Коста. „Много ме разстройва.”
Въпросът за двойните стандарти се повдига и в Полша и други страни от Централна и Източна Европа, които приемат украинци, бягащи от руската инвазия, но създават все повече бариери по границите си за други мигранти.
Днес Полша строи ограда на границата с руската Калининградска област. Тази година тя издигна такава ограда на границата с Беларус с дължина 186 километра. Полското правителство казва, че граничните бариери са необходими, за да попречат на Русия и Беларус да увеличат незаконната миграция към ЕС. Но правозащитните организации казват, че наред с това Полша незаконно отказва прием на лица, търсещи убежище от Близкия изток и други региони.
„Отбелязвам със загриженост, че тези двойни стандарти създават усещане за дискриминация срещу хора“, каза Фелипе Гонзалес Моралес, специален докладчик по правата на мигрантите, след посещение през юли в Полша. Той похвали Полша за топлото посрещане на украинските бежанци, но беше критичен към отношението й към другите мигранти.
В Словакия хиляди бежанци, предимно сирийски, са блокирани в граничните райони, защото чешките граничари не им позволяват да влязат в Чехия. А Унгария отказва да прибере влезлите в Словакия през нейна територия. Местните жители се оплакват от бежанците, които бродят из провинцията, а хуманитарните организации призовават властите спешно да помогнат на бежанците или да осигурят безопасното им преминаване към друга държава.
Натискът в ЕС нараства, но еврокомисар Йохансон е оптимистка, че дълго обсъжданият пакт за миграцията, който е модифициран в Дъблинско споразумение и предвижда по-справедливо разпределение на търсещите убежище в ЕС, може да бъде одобрен преди края на настоящия мандат на комисията през 2024 г.
„Те наистина виждат необходимостта от създаване на подходящ европейски правен механизъм за съвместно справяне с проблемите на миграцията“, казва тя, подчертавайки, че ЕС работи паралелно, за да улесни връщането на хора, които нямат право да останат на негова територия. „Притокът на нелегални мигранти може да бъде контролиран и с него да се работи“, отбелязва комисар Илва Йохансон.
Въпреки това ЕС остава дълбоко разделен по въпросите на миграцията, както показа срещата на министрите, проведена в Брюксел. (На нея Австрия наложи вето на предложението за разширяване на Шенгенското пространство с включването на Румъния и България.)
Междувременно потокът от хора, бягащи от беди и страдания към Европа, изобщо не отслабва.
Превод: Ганчо Каменарски
