Израелският премиер Бенямин Нетаняху е в Москва на двудневно посещение, където ще се срещне с руския президент Владимир Путин и други официални лица. Темата, която двамата ще обсъждат със сигурност е Сирия и още по-конкретно: присъствието на Иран и вероятното изтегляне на Техеран, което руснаците вече определиха като „нереалистично“. Но Нетаняху идва в Москва и с предложение: вдигане на санкциите върху Русия в замяна на това Кремъл да притисне Иран да се изтегли от Сирия.
Вече няколко пъти Русия заяви, че няма как да упражни толкова голям натиск върху Иран, за да се изтеглят напълно про-иранските милиции от Сирия. Онова, което могат да направят е да договорят тези формации, в това число ливанската група Хизбулла, да се изтеглят възможно по-далеч от границата с Израел.
Според данните, идващи от Сирия, иранските сили участват активно по време на сегашната офанзива на Асад в провинция Дараа и Югозападна Сирия. Самата сирийска армия, която наскоро придоби контрол върху граничния пункт Насиб, даващ достъп до Йордания, е нарушила споразумението, постигнато с бунтовническите сили, постигнато с посредничеството на Русия миналата седмица. Заради този провал израелците не смятат, че Русия може да повлияе така сериозно върху иранските сили.
Въпреки това, Тел Авив възнамерява да притисне Москва с ново предложение, което ще привлече вниманието на руснаците.
Влиятелното американско издание The New Yorker публикува обширна статия, според която Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Израел са предложили на Доналд Тръмп да помисли за сваляне на санкциите върху Русия, наложени преди четири години заради инвазията в Украйна и анексирането на Крим в замяна на руски натиск върху Иран за изтеглянето на иранските и про-ирански сили от Сирия. В статията се споменава, че още през 2016 година, когато лидерът на ОАЕ, Шейх Мохаммад бин Зайед, се среща с американски посредник на Сейшелските острови, е станало ясно, че Путин обмисля варианта да разрешаване на сирийската криза в замяна на вдигане на западните санкции.
Бин Зайед не е единственият, който застава в подкрепа на подобен сценарий. Израелски и саудитски официални лица също участват в преговорите с американската администрация.
Трябва да се припомни, че в началото на 2017 година Кирил Дмитриев – ръководителят на Суверенния фонд на Русия – се срещна с влиятелния бизнесмен, сподвижник на Тръмп и основател на най-голямата наемническа група „Блекуотър“, Ерик Принс на курорт, собственост на Бин Зайед. Тогава стана ясно, че на срещата се е дискутирала възможността Русия да намали контактите си с Иран, включително по отношение на Сирия в замяна на вдигане на санкции. По-късно, Саудитска Арабия и ОАЕ предложиха да инвестират в проекти в Сирия, ако Путин „скъса“ с иранците.
След избирането на Тръмп начело на САЩ, израелският посланик във Вашингтон Рон Дермер заяви, че по време на среща с Тръмп е станало дума за възможността американският президент да заздрави връзките си с Путин. Според Израел едно сближаване между САЩ и Русия може да изтласка иранските интереси далеч от Сирия.
За да покаже сериозността на ситуацията, на 8 юли Израел бомбардира сирийската военна база Т4, използвана от иранските сили. Това е третото подобно нападение на сметката на Израел от началото на годината. Анализатори смятат, че Нетаняху изпраща сигнал към Путин, че ако иранците смятат да останат в Сирия, ги чакат ежедневни удари като този от миналата неделя.
Дискусии по темата за изтеглянето на Иран се очакват на срещата между Путин и Тръмп на 16 юли в Хелзинки. Но преди това възникват два важни въпроса: може ли Русия да притисне Иран и какво мисли Иран по въпроса.
Дипломатическата логика казва, че Иран е склонен да направи отстъпки в Сирия в замяна на отмяна на новите американски санкции, наложени наскоро от САЩ. Но тази логика контрастира на актуалната ситуация на терен в Сирия. Иран отдавна дава сигнали, че няма намерение да се изтегля от Дамаск и че каквито и да е разговори по ядрената сделка и санкциите не влизат в темата за Сирия.
За последните няколко години Иран изхарчи над 16 милиарда долара в подкрепа на режима на Асад и финансира десетки хиляди чуждестранни бойци, които да се сражават на страната на сирийското правителство. След подобни инвестиции няма как да се очаква Техеран да се съгласи бързо на изтегляне от Сирия, без да получи нещо сериозно в замяна.
Ето защо на този етап онова, на което може да се надява най-много Израел, е някакъв руски план, който да позволи на сирийския режим да възвърне контрола си в Южна Сирия без влизането на сирийските и ирански сили в района, в руска координация с Израел за статуса на района след евентуалния край на войната.
Автор: Руслан Трад
