След осем години под управлението на кредиторите, Гърция се нуждае от шанс да застане на собствените си крака. Кой би помислил преди няколко години, че през 2018 г. Европейският съюз няма да спори за това как да изтласка Гърция от еврозоната, а за най-добрия начин страната да излезе от завършената програма за спасяване, пише Пол Тейлър за Politico, цитиран от БГНЕС.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Залогът е дали Атина, която успешно е изпитала капиталовите пазари, прави чисто излизане от третото си международно спасяване, когато то изтече на 20 август, или дали се нуждае от някаква финансова защитна мрежа. Въпросът ще бъде разгледан на срещата на еврогрупата на финансовите министри от еврозоната в Брюксел.
Въпреки че може да има смисъл да има предпазна кредитна линия, от Европейския механизъм за стабилност, фондът за спасяване на еврозоната, в случай че пазарите се превърнат в неустойчиви или политически сътресения натискат разходите по заеми, гръцкото правителство не може да поиска такъв заем в замяна на условията, които неизбежно ще го придружават.
Докато някои скептични заемодатели да не вярват гърците да тръгнат в правилна посока и предпочитат да ги държат под строг външен надзор, това би било политически контрапродуктивно и неустойчиво.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Министър-председателят Алексис Ципрас е категоричен - да заимстваме фраза - че Grexit означава Grexit.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
След като причини толкова много болка и жертви, за да изпълни програма за приспособяване, в която лявата му партия СИРИЗА никога не е вярвала, най-добрият шанс на Ципрас да оцелее, е да покаже, че Гърция може отново да застане на собствените си крака. Той трябва да докаже, че се е отървал от омразната "тройка" на чуждестранни кредитори - Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ) - и е отхвърлил диктатурата на техния "меморандум".
Системата на надзор на финансовото спасяване от страна на екипа на тройката, която се разположи лагера си в атинския хотел „Хилтън“, който има правомощия да инспектира отчети на министерствата, да призове гръцки служители и да принуди правителството да анулира решенията за разхищаване, събуди силно негодувание поради възприемането й като национално унижение, макар че някои гърци да признават, че това беше оправдано от 300-те милиарда евро, които чуждите данъкоплатци са отпуснали назаем.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Макар страната най-накрая да се върна към скромен икономически растеж, да пребори целите си за бюджетен излишък и да прие съкращенията на пенсиите, заплатите и публичните разходи, поискани от заемодателите, обществото е изкормено след десетилетие на депресия и строги икономии. Сегашния бюджетен баланс отново е балансиран, инвестициите се завръщат, безработицата пада, но остава над 20% и много по-висока сред младите.
Все още не съществува фактор "добре се чувствам" за обикновените гърци.
Фискалният обрат беше постигнат най-вече чрез съкращаване на заплатите, увеличаване на данъците и подобрено събиране на приходи, вместо да се либерализират реформите и приватизациите, за да се привлекат инвеститори и да се отприщят предприемачите.
ЕЦБ и МВФ, по-специално, разбира се не са склонни да оставят на Гърция да прави повече грешки. Ветераните от години на състезателни преговори се безпокоят, че Атина незабавно ще започне да отменя реформите на пазара на труда и социалните помощи, наложени от кредиторите.
Също така има опасения, че общите избори през 2019 г., които може да бъдат изтеглени до края на тази година, следвани от президентските избори през 2020 г., ще доведат до безразсъдни разходи и може би до висящ парламент, в който никоя партия няма окончателно мнозинство, което плаши пазарите.
От друга страна, Комисията и Франция искат да обявят победа и да дадат на Атина ползата от съмнението за бъдещото й поведение. Те посочват, че Гърция все пак ще остане обект на по-малко натрапчиво "следпрограмно наблюдение", докато не изплати 75% от официалните заеми към кредитори от еврозоната.
Комисарят по европейските икономически въпроси Пиер Московисипо време на визита в Гърция този месец постави въпроса за чист изход като заяви: "Не може да има четвърта програма", дори не и предпазна.
Брюксел и Париж искат да продължат плащанията по заеми, за да намалят годишните разходи за обслужване на дълга и да ги свържат с растежа на гръцката икономика. Освобождаването на дълга остава политически чувствително в Германия, Холандия и Финландия, а ръководителят на ЕSМ Клаус Реглинг каза, че ще бъде с по-засилен надзор, за да се гарантира, че няма "връщане назад" от обещаните реформи.
Нито Германия, нито мислещите по подобен начин държави се интересуват от всякакви дискусии за "повече пари за Гърция", дори ако това е само под формата на стендбай кредит.
Гуверньорът на гръцката централната банка Янис Стурнарас привлече вниманието миналата седмица с търсенето на предпазна финансова подкрепа, като заяви, че ще осигури гладък достъп до пазарно финансиране, по-ниски разходи за кредитиране на банките и потенциално ще позволи на ЕЦБ да включи гръцките облигации в последната фаза на нейната програма за закупуване на активи и спомогна за смекчи вдигането на оставащия капиталов контрол, наложен по време на кризата през 2015 г.
И все пак силите в полза на запазването на оковите за Атина са отслабени от безвластието в Германия. Волфганг Шойбле, главният по прилагането на строги икономии, който неуспешно се опита да отправи Гърция извън еврозоната през 2015 г., вече не е финансов министър. Вероятният му приемник, социалдемократът Олаф Шолц, твърди, че Берлин трябва да престане да казва на други европейски държави как да управляват икономиките си.
Подобен дебат предшестваше оттеглянето на Португалия от тригодишния спасителен план на ЕС-МВФ през 2014 г. Лисабонската стратегия отхвърли възможността за предпазна кредитна линия и успешно се върна към пазарното финансиране и икономическия растеж. Социалистическото правителство, избрано с подкрепата на комунистите и крайната левица, отмени някои съкращения на заплатите в публичния сектор и намали ограниченията, без да навреди нито на възстановяването, нито на кредитния си рейтинг.
Гърция е по-слаба от Португалия. Но и тя се нуждае от шанс да прокара собствения си курс - в зависимост от дисциплината на финансовите пазари, а не от тройката или от германския финансов министър.
