Светът не е бил толкова опасен от разгара на Студената война, така че е жизнено важно отбраната и оборудването на армията и силите за сигурност да са на ниво за предстоящите предизвикателства. Ето защо те трябва да бъдат сред основните коментирани проблеми в предстоящите общи избори във Великобритания - това е позицията на анализ, публикуван в The Times*.
По-опасен свят - заради Путин, Си Дзинпин и аятолах Хаменей
Може би ситуацията не е била толкова остра от началото на 60-те години, когато Кубинската ракетна криза създаде много реална перспектива за ядрена война между САЩ и Съветския съюз.
Терористичните атаки срещу Съединените щати на 11 септември 2001 г. се случиха малко след втората убедителна победа на Тони Блеър (през юни същата година) и несъмнено оказаха въздействие върху глобалната сигурност, въпреки че основният фокус впоследствие се съсредоточи върху борбата срещу джихадистките групировки. Участието на Великобритания в нахлуването в Ирак причини много щети, особено в начина, по който Тони Блеър оправда свалянето на иракския диктатор Саддам Хюсеин. Но това не попречи на Блеър да спечели още една победа на изборите през 2005 г.
Съветският съюз вече не съществува и опасността от ислямистите може да е намаляла, но на тяхно място се появяват нови глобални заплахи. В резултат на това Великобритания и нейните съюзници сега са изправени пред много проблеми, изпълнени с риск от пълномащабна война.
Пълномащабната руска инвазия в Украйна, започнала през 2022 г., се превърна в най-големия конфликт в Европа след Втората световна война, но желанието на издирвания от Международния наказателен съд в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин да реализира имперските амбиции на Москва заплашва с много реална перспектива за конфликт между ядрена Русия и НАТО.
Оформящият се съюз на Русия с други авторитарни режими като Китай, Иран и Северна Корея означава, че дългогодишното господство на Запада в световните дела е изправено пред най-голямата си заплаха след Студената война. В същото време желанието на Китай да предизвика САЩ вероятно ще засили териториалните спорове в тихоокеанския регион и особено за Тайван. Друг потенциален източник на конфликт е решимостта на Иран да разшири сферата си на влияние в Близкия изток.
Още: Украйна капитулира пред Путин: Вариантите на бъдещето
Великобритания: Сферата на отбрана
СНИМКА: Getty Images
Всички тези събития са непосредствени предизвикателства за британската армия и разузнаване. Продължителната военна подкрепа за Украйна е жизненоважна. В същото време вдъхновената от Иран агресия в Близкия изток вече доведе до участието на британски военни самолети в операции за защита на Израел и неутрализиране на бунтовниците хуси в Йемен. Всички ходове на Китай за нахлуване в Тайван вероятно ще доведат до военен отговор на САЩ, който ще бъде подкрепен от Обединеното кралство. Това са достатъчно убедителни причини, поради които основните политически партии трябва да обърнат внимание на сферата на отбраната и как точно възнамеряват да я подсилят трябва да бъде ключова характеристика на техните предизборни програми.
Още: Китай и Русия са печелившият залог: Сигнал от медиен рупор на Ердоган
Риши Сунак видимо признава важността на въпроса, когато подчерта обещанието на правителството да повиши разходите за отбрана до 2,5% от БВП до края на десетилетието. Този ход ще осигури на британските въоръжени сили допълнителни 75 милиарда паунда.
Ентусиазмът на консерваторите за увеличаване на разходите за отбрана е безспорен, но трябва да се има предвид, че през последните 14 години дългата поредица от съкращения на разходите подкопа бойната готовност и на трите клона на армията - сухопътни, военноморски и въздушни сили. Стремежът на Сунак да увеличи разходите за отбрана дава явно предимство на торите пред лейбъристите, които въпреки неотдавнашните усилия на министъра на отбраната в сянка Джон Хийли да засили позицията на партията по отношение на националната сигурност, не успяха да заемат ясна позиция по въпроса. От една страна лейбъристите обещават да подкрепят бюджет от 2,5% от БВП, от друга изискват конкретен разходен план за постигане на тази цел.
Подобно на консерваторите, миналите резултати на лейбъристите по отношение на военните разходи не вдъхват много доверие, макар Хийли неуморно да напомня на избирателите, че последният път, когато бюджетът за отбрана достигна 2,5% от БВП, беше през 2010 г., когато лейбъристите бяха на власт. Това може и да е вярно, но скъперничеството на Гордън Браун в подкрепа на отвъдморските военни интервенции, за които Тони Блеър беше толкова запален, означава, че консерваторите наследиха зейнала черна дупка от 38 милиарда паунда в бюджета на министерството на отбраната. Този недостиг стана катализатор за последващи радикални съкращения.
Що се отнася до другите претенденти, интуитивната съпротива на либералдемократите срещу всякаква военна намеса в чужбина ще ги направи пасивни в борбата срещу автократични режими като руския. Дългогодишната кампания на Шотландската национална партия за изоставяне на ядреното възпиране заплашва да подкопае отбранителната способност на Обединеното кралство срещу враждебни държави като Русия.
Следователно на предстоящите избори е жизненоважно избирателите да обърнат толкова внимание на военната политика на големите партии, колкото и на други ключови въпроси, като здравеопазването и образованието. Ако защитата на държавата е основна отговорност на всяко правителство, то тя трябва да бъде основен приоритет на следващите избори.
Още: Трета световна война: Актуалните поводи да бъде отприщена
* Автор: Кон Кафлин, за The Times. Написал е няколко книги за Близкия изток, както и "Първата война на Уинстън Чърчил: Младият Уинстън във война с афганистанците". Той пише също така за The Wall Street Journal и The Atlantic Monthly.
Превод: Ганчо Каменарски
