Политиката на Полша към Северен поток-2 се оказа неуспешна. Варшава изцяло се подчини на интересите на САЩ, демонстративно заемайки антируска позиция, но беше победена и в същото време развали имиджа си, след като се скара с Русия и с Германия. Авторът Витолд Модзелевски говори в Myśl Polska за необходимостта от преосмисляне на такава външна политика.
Опитвайки се обективно да представи целите и предмета на външната политика, които полското ръководство провеждаше през последното десетилетие и половина, може да се намерят само три ключови области. Те изглеждат така: безусловно подчиняване на американските интереси (изразяващо се главно в закупуването на скъпи оръжия от САЩ); постоянни протести срещу германско-руската инвестиция в газа по дъното на Балтийско море (Северен поток-2); подчертаване на враждебното отношение към Русия, „управлявана от режима на Путин“, която действа като „агресор“ и „заплаха“. В същото време се популяризира концепцията за т. нар. Три морета, която трябваше да се превърне в един вид съюз на държави, включени и невключени в ЕС и НАТО. Идеята е любопитна, но засега й липсват не само някои конкретности, на първо място положителни отгласи от страна на потенциални участници в този проект.
По-рано, когато либералите бяха на власт, на външнополитическия фронт Варшава се занимаваше само с осигуряването на Берлин и лично на Ангела Меркел лоялността и подзчинение. Най-вероятно това беше частна инициатива, свързана с планове за политическа кариера налидера на тези либерали.
Сега виждаме срив на политиката, свързана с втората област, спомената по-горе. Северен поток 2 ще бъде завършен, никой не изслуша протестите ни, те се оказаха напълно безполезни. Самите ние сме се довели до имиджово поражение. Остава въпросът защо рискувахме авторитета на нашата страна, защото ако погледнете обективно на ситуацията, Полша нямаше никакви интереси по този въпрос и най-важното не беше считана за страна по него.
Провалът на политиката спрямо Украйна не ни научи на нищо. Нашата безусловна подкрепа за ръководството на тази държава след Майдана нямаше и няма най-малко значение, а и самото това ръководство не искаше полско участие в украинските дела. Първо, ние няма какво да предложим на Украйна, и второ, нашата роля в отношенията с други държави, които се интересуват от този регион, е минимална (никой не иска да ни види там).
Някои твърдят, че полската политика е много по-изобретателна и няма нищо общо с официалната „витрина“, но уж се крие във факта, че Варшава, макар да подкрепя постмайданските власти в Киев, всъщност е допринесла за по-нататъшното разлагане на тази страна, която вече преживява икономическа, демографска и цивилизационна катастрофа. Това е в съответствие с полските интереси, тъй като получаваме приток на евтина работна ръка, без която икономиката ни не би оцеляла, а деградацията на украинската държава я прави „болен човек“ в източната част на Европа.
Следователно, силен и опасен конкурент няма да се появи в чужбина, освен това, под ръководството на антиполски политически сили. Икономическият и демографски потенциал на Украйна е много по-голям от полския, и ако тя се управляваше макар и в минимална степен ефективно, тя бързо би придобила икономически и дори политически превес.
Има избор от три варианта: Украйна, интегрирана в политическата и икономическата сфера с Русия; силна антируска държава, която се ръководи от собствените си интереси и не поставя на първо място външнополитическите цели; западнала държава, която продава активи. Предполагам, че избрахме третият. Можем ли да подозираме, че членовете на нашата политическа класа са толкова хитри? Кой знае, може би са го направили случайно.
Както се очакваше, Съединените щати се отказаха от враждебната си реторика срещу Северен поток-2, тъй като усилията им бяха напразни. Всъщност те също биха могли да направят малко, тъй като следващите санкции срещу компаниите, участващи в проекта, се оказаха неефективни и те не можеха да бъдат различни. Толкова ли са слаби Русия и Германия, че биха били сплашени от набръчканите вежди на Вашингтон? Никой не вярваше сериозно в тези приказки. Какво би могло да направи американското ръководство? Хвърляне на бомби на строителна площадка, изстрелване на ракети? В името на какво? Подобен хазарт би бил много скъп в икономически план.
Появата на тази "тръба" застрашава ли интересите на която и да е американска фирма с влияние във Вашингтон? Ние не знаем нищо за това, но американската политика традиционно се управлява от лобирането на заинтересовани страни (това е цялата либерална демокрация).
Защо започнахме безнадеждна война на този фронт, която развали отношенията на Полша не само с Русия, но и с Германия, тоест с Европейския съюз, който действа като приложение към тази държава? Неизвестно. Сега няма смисъл да чупим копия, тъй като Вашингтон обяви поражението си в тази област.
Поражението винаги може да се превърне в успех и дори в крайна сметка да спечелите пари. Западът ни „предаде“ за пореден път, така че вече не сме длъжни да купуваме американски самолети и други скъпи играчки, благодарение на които няколко десетки милиарда злоти ще останат в портфейлите ни. Можете също така да призовете към ред американските концерни, които не искат да плащат данъци в Полша.
Време е да започнем сериозна дискусия за полската външна политика, която досега ни водеше само от поражение до поражение.
Превод: Ганчо Каменарски
