Изложена ли е Полша на пряка конфронтация с Русия? Това пита колумнистът Павел Лисицки в полското издание Do Rzeczy. Actualno.com публикува коментара му.
Съдейки по изявленията на много експерти и политици, може да остане впечатлението, че ситуацията е заплашителна. Такъв сценарий се създава от министрите в сегашното полско правителство, начело със самия премиер. Точно за това говори сегашният полски министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш. В скорошно интервю относно потенциална война с Русия той заяви следното: „Вземам под внимание всички сценарии и най-сериозно приемам най-лошия“. Тук всичко е ясно: тъй като войната е най-сериозният сценарий, това означава, че полският министър го смята за най-вероятен.
Други политици от Гражданска платформа говорят в същия дух, макар и с известни резерви, като твърдят, че ако Русия спечели Украйна, Полша ще бъде следващата цел на Кремъл. Тревожната атмосфера се подхранва от почти ежедневните съобщения за повишаване на готовността на полската авиация във връзка с руски въздушни удари срещу Украйна. Още: Смъртоносна руска атака порази чак Западна Украйна, Полша вдигна авиацията си (СНИМКИ)
Подобни тези изказват много експерти, които твърдят, че ако Москва получи почивка, тя няма да спре и след няколко години ще удари отново Запада. Защо би направила това? Тук експертите са съгласни: тя ще направи това, защото е такава, защото винаги е била такава и ще остане такава завинаги. Тоест тя е един вид метафизичен агресор.
Нямам намерение да омаловажавам това мнение, но ми се струва неубедително по няколко причини. Що се отнася до управляващата коалиция и нейните понякога тревожни изявления, те не кореспондират с вътрешната политика, водена днес от Доналд Туск. Пред лицето на сериозна и непосредствена заплаха за държавата едно нормално правителство би трябвало да се стреми да потуши напрежението, да се опита да постигне споразумение и да обедини всички политически сили около себе си. Още: Полски политик за Путин: Дадохме трибуна на лъжец, убиец и международен терорист
Кабинетът на Туск потопи и продължава да потапя страната в такъв хаос, какъвто не сме виждали от 1989 г. Все повече институции на държавната власт биват практически елиминирани или парализирани, а вътрешната война по своята жестокост надминава всички конфликти, възникнали в нашето минало.
Пред лицето на заплаха, хората се концентрират около свещени и неоспорими ценности за тях, които за поляците неизменно са били Бог, чест и Отечество. Само че авторът на коментара говори както определени крайни хора в България: "Основните заявени цели на правителството на Туск са прилагането на джендър идеологията в Полша, всеобщия достъп до аборти и подчиняването на икономиката на климатичния дневен ред. Не съм голям стратег, но всички тези действия явно допринасят не за укрепването на полската армия и националния дух, а за тяхното отслабване. Един вид черешка на тортата (ако може да се използва този израз в случая) беше информацията, че полската армия обмисля възможността да приеме в редиците си травестити (бел. ред. - официално няма нищо такова). Какъв е този отговор на заплахата от руска инвазия?" Още: Полша може да се сдобие с ядрени оръжия в следващите няколко години
Няма да оспорвам мнението на експертите, но напомням, че същите хора, които днес говорят за „отсрочки“, „паузи“ и т.н., предричайки ни неизбежна война, преди няколко месеца предрекоха голяма победа на Украйна и се застъпиха за създаването на някаква полско-украинска конфедерация (или съюз?). Не мога да не отбележа също, че много от тези оценки са просто концепции, пренесени на полска почва, насърчавани в продължение на много години от американски анализатори от така наречения неоконсервативен лагер.
Факторът САЩ
Този американски фактор, честно казано, ми се струва ключов. Дейвид Камерън, британски външен министър и бивш министър-председател на тази страна, говори директно за това в Давос. Той призна, че войната в Украйна е най-добрата американска инвестиция през последните години, тъй като в замяна на милиардите, похарчени за Украйна е възможно значително да се отслаби военният потенциал на Русия.
Сега не се наемам да оценявам доколко това заключение съответства на реалното състояние на нещата (лично аз считам, че военният потенциал на Русия сега е много по-голям, отколкото през февруари 2022 г.), но обръщам внимание на логиката на подобни разсъждения. В логиката на британския политик, възхваляващ американците, напълно липсва една ценност, която, разбира се, е Украйна и нейните войници, които масово умират на бойното поле. Тоест тя, както може да се предположи, е само пешка, разменна монета, пише авторът за Do Rzeczy. Още: Трябва ли Западна Европа да пренебрегва съюзниците си от Изток?
И това, страхувам се, е основното нещо, което ме кара да се отнасям с такава предпазливост и недоверие към прогнозите за предполагаемо предстоящо руско нападение. Защото ако Запада наистина се страхуваше за себе си, тогава нямаше да може да се обясни липсата на дипломатически стъпки от негова страна, които трябваше да бъдат предприети за прекратяване на войната. Ако над Запада наистина е надвиснала пряка заплаха от война, западните дипломати щяха да са на нокти, за да я предотвратят.
Сега дипломацията вече не работи по начина, по който работеше през 2021 г. Означава ли това, че ако Украйна спре да се справя, тогава в името на прилагането на голяма стратегия за отслабване на Русия ще трябва да се намери заместник? Това поредната добра американска инвестиция ли е? И кой ще получи ролята на Украйна?
Превод: Ганчо Каменарски
