На бизнес подход за решението на два от най-сериозните актуални проблеми на България залага българският премиер Кирил Петков. Тактиката той ще прилага за ваксинацията срещу коронавируса и за членството на Северна Македония в ЕС. Това пише в свой анализ изданието Politico.
Интересното е, че според анализа 32% от българите са ваксинирани срещу КОВИД. Но към 20.12.21 всъщност ваксинирани срещу коронавируса в България са малко над 27% от хората, поне според данните на Единния информационен портал.
Сега новото правителство иска до април да ваксинира "поне 50 процента" от българите - това е заявката на 41-годишният Петков пред Politico. Описаната от него стратегия включва наемане на маркетингови фирми за определяне на фокус групи за ваксините, както и евентуални финансови стимули за хората над 65 години да си поставят ваксина.
В стратегията е предвидено да бъде изграден безспорен авторитет по въпроса. Изборът пада върху най-сериозното име във вирусологията в България - проф. Радка Аргирова. "Искам да я направя д-р Фаучи на България", каза той, имайки предвид д-р Антъни Фаучи, инфекционист номер едно на САЩ години наред, превърнал се в нарицателно име в Америка. Целта е "да се появи авторитетна личност, в която българите да се вслушват", каза Петков и добави, че иска да създаде група от най-добрите специалисти заедно с Аргирова, които "да могат да уверят с авторитет, че няма да има риск хората с определени заболявания да се ваксинират".
Петков казва и, че иска да създаде и по-добро обучение за лекарите в България, включително "стандартен протокол за съвети" относно ваксините. Ниският процент на ваксиниране в България се дължи на "много дезинформация" и "огромна политическа нестабилност", каза Петков.
Сближаване със Северна Македония - чрез бизнес
Новият български премиер иска да възприеме по-делови подход в отношенията със Северна Македония. След години на спорове миналата година ЕС се съгласи да покани Северна Македония и Албания да започнат преговори за членство. България обаче блокира разговорите заради спорове със Северна Македония по отношение на историята и езика. Това попречи както на Северна Македония, така и на Албания да пристъпят към следващата ключова стъпка в процеса на членство - споразумение за преговорна рамка, което е предпоставка за започване на преговори на междуправителствена конференция.
Ходът на България подхрани разочарованието на Балканите и в Брюксел, където поддръжниците на разширяването твърдят, че София подкопава доверието в ЕС и оставя политически вакуум в регион, в който Русия, Турция и Китай се стремят да придобият влияние.
Въпреки че новото българско правителство не планира да се откаже от исканията, свързани с историческите спорове със Северна Македония, Петков заяви, че целта му е да разшири диалога и да използва икономическото сътрудничество за подобряване на отношенията. Подходът е свързан с "укрепване на съществуващите позиции", според Петков, който казва, че би искал комисиите, разглеждащи отношенията, да "работят много усилено в продължение на шест месеца", но отказа да даде краен срок за този процес.
"Не мисля, че което и да е правителство точно сега може просто да отиде и да каже: "Добре, забравете за всички проблеми, нека просто подпишем споразумението" - защото това правителство бързо ще бъде свалено от власт", посочва българският премиер.
Вместо това целта е да се покаже на хората защо сътрудничеството е полезно, каза Петков, например като се срещнат изпълнителните директори на български и северномакедонски компании, за да създадат връзки. "Искам да мога да летя от София до Скопие директно, не искам да летя през Виена. Искам да имам първата железопътна връзка, ако е възможно - поне план за нея. Искаме да имаме съвместен културен календар", добави той.
Корупцията
Докато се бори с пандемията и решава спора със Северна Македония, новият министър-председател е изправен и пред големи предизвикателства в борбата с корупцията и провеждането на реформи.
"Ние влязохме в кампанията с нулева толерантност към корупцията", обяснява Петков и добавя, че неговата "лична мечта" е да превърне България в "учебникарски пример за това как корупцията може да бъде премахната за много кратък период от време".
В доклада на Европейската комисия за върховенството на закона от 2021 г. се посочват редица опасения относно съдебната система на България, включително относно "отчетността и наказателната отговорност" на главния прокурор. Петков, който призова главния прокурор Иван Гешев да подаде оставка, призна, че новото правителство не разполага с достатъчно гласове, за да въведе конституционните промени, необходими за справяне със структурните проблеми в съдебната система. Правителството "ще свърши колкото се може повече работа в опитите си да промени съдебната система", каза премиерът, като добави обаче: "Трябва да останем в рамките на закона, защото не може да се създаде промяна, която не поставя на първо място самата правова държава".
Премиерът също така настоя, че е "народен човек". Politico пише следното: "Една от основните критики, отправяни към него от политически опоненти като бившия министър-председател Бойко Борисов, е, че той е марионетка на президента Румен Радев, съюзена със Социалистическата партия, която има история на корупция и тесни връзки с Русия. Запитан за отношенията си с Радев, той заяви, че "е работил много добре с него", докато е бил служебен министър, но "не е получил нито едно обаждане от него за това какво трябва да направя".
Ще има добра комуникация, но не и зависимости, обещава Петков.
