След като инвестираха в усилията на САЩ за стабилизиране на Афганистан в продължение на две десетилетия, като разположиха хиляди войници и изпратиха милиарди евро помощ, европейските представители бяха изумени от това колко бързо ислямистката групировка победи правителствените сили в цялата страна.
„Страхувахме се, че след 20 седмици стрелките на времето ще се върнат 20 години назад, но за съжаление, за това бяха достатъчни само 20 дни“, коментира пред POLITICO италианският генерал Клаудио Грациано, председател на военния комитет на Европейския съюз.
Нарастващите страхове на европейците са от перспективата за твърд ислямистки режим, който отново ще управлява Афганистан, възможността за нова вълна мигранти и сериозни опасения за безопасността на афганистанците, които са работили за ЕС или европейските правителства. Длъжностните лица също наблюдават отблизо ролята, която геополитическите съперници Турция и Китай играят в кризата.
Европейските служители признават, че имат много малко лостове за влияние върху хода на събитията в Афганистан. И няма признаци за желание сред европейските лидери за нова военна намеса след решението на американския президент Джо Байдън да изтегли американските сили - ход, който накара европейците да последват примера му.
ЕС е представен от специалния пратеник Томас Никласон на преговори в Катар, които имат за цел да доведат до трайно политическо уреждане на ситуацията. На хартия блокът има известно влияние там, чрез финансовата си помощ и способността си да предостави международно признание на всеки, който ръководи страната.
В четвъртък вечерта върховният представител на ЕС по външна политика Жозеп Борел се опита да изиграе последния си коз в изявление, призоваващо талибаните „незабавно“ да възобновят преговорите и да зачитат правата на човека. Той предупреди, че „ако властта бъде взета със сила и Ислямският емират отново възстановен, талибаните ще се сблъскат с непризнаване, изолация, липса на международна подкрепа“.
Но талибаните нямат никакъв стимул да участват в тези разговори или да се подчинят на волята на външните сили, когато постигат такъв драматичен напредък на място и сега контролират по-голямата част от страната.
Докато признават своето безсилие, европейските служители отбелязват, че дори много по-могъщите САЩ изглежда също имат малко влияние върху напредващите талибани.
Европейските усилия
Лъвският дял от пари и войски за операциите на НАТО в Афганистан идва от САЩ, които загубиха повече от 2000 войници там. Но ЕС и неговите страни членки също изляха значителни ресурси в страната.
От 2002 г. ЕС е предоставил над 4 милиарда евро помощи за развитие на Афганистан, което прави страната най-големият бенефициент на помощта на ЕС за развитие в света.
Много европейски държави също допринесоха с войски за различните ръководени от САЩ военни мисии в Афганистан. Германия например е изпратила общо над 150 000 войници в страната през последните 20 години. 59 германски войници загубиха живота си в Афганистан и операциите на Бундесвера там струват около € 12.5 милиарда.
Сега европейците наблюдават как голяма част от усилията им в Афганистан изчезват яко дим. И един от най-належащите въпроси е съдбата на афганистанския персонал, който е работил за тях и може да се сблъска с отмъщение от страна на талибаните.
Според дипломати, Службата за външна дейност на ЕС, дипломатическият орган на блока, е идентифицирала над 100 местни служители, които работят за ЕС под различна форма в Афганистан, с общо 456 семейства, чиято издръжка зависи от тях. Говорител на службата отказа да коментира тези числа, като се позова на „съображения за сигурност“.
Дипломатите казват, че Стефано Санино, генералният секретар на Службата за външна дейност, е изпратил писмо до страните членки на ЕС в началото на август, с молба за помощ за презаселване на тези местни служители, тъй като самият ЕС не може да даде визи.
Група държави, включително Франция и Холандия, вече са отговорили, че са готови да помогнат, според един дипломат. В писмото службата също прокарва идеята за предлагане на неплатен отпуск или пакет за финансово обезщетение на онези местни служители, които искат да направят свои собствени договорености в съседните страни.
Страхове от миграция
Един от най-големите страхове на европейските служители е, че конфликтът и перспективите за талибанско правителство могат да предизвикат нова вълна от масова миграция, като голям брой афганистанци потърсят убежище и безопасност в Европа.
От началото на годината близо 400 000 афганистанци са били вътрешно разселени в страната - около 244 000 само от май, според оценки, цитирани от агенцията на ООН за бежанците, ВКБООН. А афганистанците бяха националност No1 сред нередовните пристигания в ЕС през 2019 и 2020 г.
Нилс Анен, министър във външното министерство на Германия, заяви, че би било „наивно да се вярва, че походът на талибаните и насилието в зоната на войната няма да имат последици за миграционната политика“.
„Ще усетим последиците от това и в Германия, дори и това да не се случи през следващите седмици“, посочи Анен.
Подчертавайки тези опасения, министрите от шест държави от ЕС - Германия, Австрия, Белгия, Холандия, Гърция и Дания - призоваха тази седмица за продължаване на депортациите от Европа за афганистанците, чиито молби за убежище са отхвърлени.
Писмото им беше осъдено от други политици и защитници на правата като груб опит да сигнализират на афганистанците, че не трябва да търсят убежище в Европа.
Нестабилността в Афганистан предизвика и геополитически опасения в Европа. Неотдавнашна снимка от среща между китайския външен министър Ван Йи и висшия лидер на талибаните мула Абдул Гани Барадар предизвика безпокойство сред някои дипломати, че Пекин може да получи допълнително влияние в стратегическия регион, ако централното правителство в Кабул, подкрепено от САЩ, падне.
Други служители обаче омаловажават тези страхове, заявявайки, че Китай иска стабилност и няма интерес да позволи на Афганистан да представлява нова ислямистка терористична заплаха.
Европейските служители също наблюдават внимателно ролята на Турция. Анкара предложи да изпрати войски на летището в Кабул след изтеглянето на войските на НАТО и проведе в продължение на седмици преговори със САЩ по този въпрос. Турция обаче иска да бъдат изпълнени определени условия за разполагане, включително зелена светлина от талибаните, която все още не е дадена, казаха служители.
Официално ЕС се изказа положително за този вариант. Но някои дипломати се опасяват, че след засилване на ролята си в Сирия и Либия, Турция може да използва присъствието си в Афганистан, за да увеличи влиянието си върху миграционните потоци към Европа.
………….
Анализът е на Якопо Баригаци, „Politico“.
