Украйна ще бъде управлявана от този, който контролира основното ѝ богатство – плодородната земя. А с идването на власт на проевропейското правителство през 2014 г. повечето от земите вече са под контрола на западни инвеститори. Това пише в испанското издание Rebelion материала "Война и грабеж", публикуван в края на май тази година.
Анализът е съсредоточен върху 41 милиона хектара - едни от най-плодородните площи в света, които са спечелили на Украйна прозвището "житницата на Европа". Кой контролира тази земя?
Институтът "Оукланд" изготви доклад през февруари 2023 г., озаглавен "Война и кражба, заграбването на земя в Украйна". Той се опитва да идентифицира интересите, които контролират земеделската земя в Украйна, и след това анализира динамиката на поземлената собственост през последните години в страната, включително поземлената реформа от 2021 г. Тази реформа е разработена под егидата на западните финансови институции, по-специално Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка.
Икономическите проблеми на Украйна датират от много отдавна. След установяването на проевропейско правителство вследствие на революцията на Майдана през 2014 г. Световната банка, МВФ и ЕБВР положиха основите на мащабна приватизация в Украйна чрез широкообхватна програма за структурно приспособяване.
През 2014 г. Украйна трябваше да се ангажира с редица мерки за строги икономии в замяна на спасителен пакет от МВФ на стойност 17,5 млрд. долара и допълнителен пакет от Световната банка на стойност 3,5 млрд. долара. В официалното съобщение, публикувано тогава в сайта на МВФ, пишеше, че целта на 4-годишното споразумение е да насочи икономиката към възстановяване, да укрепи публичните финанси и да подкрепи икономическия растеж, като се осъществи напредък в структурните реформи и реформите в управлението, а същевременно се защитят най-уязвимите.
Мерките, които Киев предприе, включваха намаляване на пенсиите и заплатите в публичния сектор, реформа на общественото водоснабдяване и енергоснабдяване, приватизация на банките и промяна на системата на ДДС. Но също така и приватизация на земята, която в случая бе планирано да се извърши чрез отмяна на мораториума за продажба на земята и либерализиране на поземлената собственост. Тук е важно да се отбележи, че продажбата на земеделска земя в Украйна беше незаконна от 2002 г. заради мораториум, който обаче засяга определени типове земя. Мораториумът беше вдигнат на 1 юли 2021 г., но при условия:
Корпоративните структури ще могат да купуват до 10 000 хектара земя всяка. Чужденците няма да имат право да купуват земя, докато не се проведе референдум по този въпрос. Ако резултатът от референдума е положителен, ще се прилага забрана за закупуване на земя в гранична зона от 50 км. Независимо от резултата от референдума, регистрираните в Украйна юридически лица, собственост на чужда държава, руските граждани, дружествата, регистрирани в данъчни убежища, дружествата, установени в трети държави, които не предприемат ефективни мерки срещу изпирането на пари, и дружествата, чиито собственици не могат да бъдат идентифицирани, ще продължат да имат забрана за купуването на земя. Банките ще могат да придобиват право на собственост върху земя само ако я получат като залог за неизплатен кредит, и ще бъдат задължени да я продадат в срок от две години. Правото на изкупуване ще бъде предоставено на онези арендатори, които са наели земята през 2010 г. или по-рано. На тях ще им бъде предложена възможността да закупят земята и последователно да я изплащат в продължение на 10 години на цена, определена при регламентирана оценка, гласи официалното съобщение на украинското правителство.
Референдум не се е провел, след като идеята беше критикувана от местни експерти. Възможността за провеждане на обществено допитване беше определена във времеви прозорец до 2024 г.
В същото време, докато вървят тези процеси, дългът на Украйна се увеличава: през юли 2022 г. дългът на публичния сектор възлиза на 60 млрд. долара, а украинските частни компании дължат общо 68 млрд. долара. Понастоящем Украйна е третият по големина длъжник на МВФ в света след Аржентина и Египет – с 12,2 млрд. долара дълг, гласят официалните данни.
Огромният и растящ външен дълг на Украйна предполага, че възстановяването ще се ръководи от международните финансови институции и чужди интереси, пише анализиращият в Rebelion*. Оценяван на над 120 милиарда евро, той започва да расте в началото на войната, но през септември 2022 г. намалява спрямо юни 2022 г - до около 124 млрд. Страната успя да устои до голяма степен благодарение на огромната военна и икономическа помощ от Европа и САЩ. През 2022 г. Украйна се превърна в най-големия получател на американска външна помощ. За първи път след плана "Маршал" европейска държава заема тази позиция. През декември 2022 г., по-малко от година след началото на войната, само помощта от САЩ възлизаше на повече от 113 млрд. долара.
От 41 милиона хектара земеделска земя в Украйна 33 милиона са обработваеми.
От тях 4,3 милиона хектара са запазени за индустриално земеделие, като три милиона хектара от тях пък са в ръцете на дузина големи агробизнеси. Други 5 млн. хектара са "откраднати“ от частни интереси, което общо прави повече от 9 млн. хектара, или 28% от обработваемата земя в страната.
Към тях трябва да се добавят още 7 млн. хектара в държавна собственост – т.е. дотук общо почти 50%. Другата половина се използва от повече от 8 млн. украински земеделски производители, пише в анализа.
Днес половината украинска земя е контролирана от местни олигарси и различни чуждестранни интереси, предимно американски и европейски, включително базиран в САЩ частен инвестиционен фонд и суверенен фонд от Саудитска Арабия. Само с едно изключение - десетте компании, които контролират най-много земя, са регистрирани в чужбина, главно в данъчни убежища като Кипър или Люксембург. Дори да има случай, в който да се управляват от даден олигарх-основател, значителна част от акциите на няколко от тези фирми се контролират от западни банки и инвестиционни фондове.
Замисълът е много прост, пише в анализа - повечето от компаниите на тези украински олигарси имат дългове към западни финансови институции, по-специално към Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Международната финансова корпорация (МФК) – част от Световната банка, свързана с частния сектор. Заедно тези институции са основните кредитори на агробизнеса в Украйна. През последните години само на 6 от най-големите компании в сектора са отпуснати заеми в размер на близо 1,7 млрд. долара. От това международно финансиране пряко се възползват олигарсите, много от които са обвинени в измами и корупция, както и чуждестранни фондове и свързани с тях дружества като акционери или кредитори, смята авторът на материала.
Kernel Holding S.A. – най-големият производител на слънчогледово масло в Украйна, контролира най-много земеделска земя в страната. Тя е регистрирана в Люксембург. Нейният собственик Андрий Веревски е 16-ият най-богат човек в Украйна. 42% от акциите на фирмата се държат от NN Investment Partners Holdings - частна инвестиционна компания със седалище в Нидерландия, която е придобита от инвестиционната банка Goldman Sachs и се слива с Goldman Sachs Asset Management, от която пък Vanguar и BlackRock държат 16%. Други 7 % от Kernel са собственост на Vanguard и Kopernik Global Investors LLC - частно инвестиционно дружество, базирано в САЩ, което притежава акции в още две от топ 10 компании с най-много земя в Украйна.
Изводът е, че по-голяма част от акциите на всяко от изброените украински дружества е в чуждестранни ръце. Инвеститорите са предимно водещи инвестиционни фондове, сред които Vanguard Group, Kopernik Global Investors, BNP Asset Management Holding, Goldman Sachs и Norges Bank Investment Management, който управлява норвежкия държавен инвестиционен фонд.
Номер 2 и 3 от компаниите с най-голям контрол над украинската обработваема площ са регистрирани в Кипър – UkrLandFarming и MHP S.E. Те притежават съответно 403 370 хектара и 360 238 хектара земя. Топ пет допълват дружества, регистрирани в САЩ и притежаващи минимум 290 хиляди хектара украинска площ – TNA Corporate Solutions LLC и NCH Capital. Десетата в списъка – Nibulon – е единствената, регистрирана в Украйна. Тя притежава 82 500 хектара земя. (Вижте топ 10 тук).
Преди разпадането на Съветския съюз през 1991 г. цялата земя е собственост на държавата, а фермерите работят в държавни стопанства и колхози. През 90-те години на миналия век, насочвано от МВФ и други международни институции, правителството приватизира голяма част от земеделската земя в Украйна, което води до все по-голяма концентрация на земята в ръцете на нова класа земеделски олигарси, пише в Rebelion. За да спре този процес, през 2001 г. правителството въвежда гореописания мораториум, който спира по-нататъшната приватизация. 96% от земеделската земя в Украйна, или приблизително 40 милиона хектара, са били обект на мораториума. Въпреки че той не е позволявал покупки, земеделска земя е можела да се отдава под наем.
Вдигането на мораториума върху продажбата на земеделска земя през юли 2021 г. и създаването на пазар в сектора е ключово искане на западните финансови институции от 2014 г. насам.
През 2020 г. и 2021 г. МБВР одобри заеми на обща стойност 700 млн. щатски долара - първи и втори заем за политиката на развитие за икономическо възстановяване. И двата бяха обвързани с реформи, насочени към "създаване на прозрачен пазар на земеделска земя“. През 2017 г. МВФ призова за "значително ускоряване на съществените структурни реформи", като настояваше за "поземлена реформа за премахване на мораториума върху продажбата на земя", наред с други приватизационни мерки.
На 31 март 2020 г. Украйна прие закон, с който се узаконява продажбата на земеделска земя и се отменя 19-годишния мораториум върху сделките. Това бе част от поредица политически реформи, които МВФ изискваше за отпускането на заем в размер на 8 млрд. долара. Тогава критиците се оплакваха, че това може да позволи на местни олигарси да заграбят земя или да помогне на чужденци да изпреварят по-бедните украинци при закупуването на парцели, пише "Ройтерс".
Когато през 2024 г. правните ограничения бъдат премахнати и корпорациите ще могат да купуват до 10 000 хектара земя, големите бизнесмени ще могат да разширят достъпа си до обработваема площ - процес, който вече е в ход. Например през октомври 2021 г. Kernel обяви плановете си да увеличи своята поземлена площ до 700 000 хектара от 510 000 хектара, които имаше по онова време.
Малките и средните земеделски стопани в Украйна също играят важна роля в осигуряването на продоволствената сигурност на страната. Те произвеждат повече от 50% от селскостопанската продукция на Украйна, включително 99% от картофите, 89% от зеленчуците, 78% от млякото и 74% от говеждото месо. Въпреки това повечето дребни земеделци имат много ограничен достъп до финансиране, което облагодетелства големите стопанства и агробизнеси. Банките работят основно със земеделски производители, чиито стопанства са по-големи от 500 хектара.
Руската инвазия доведе до много последици за украинското селско стопанство, включително недостиг на торове и семена. Освен че блокира черноморските пристанища, разруши инфраструктурата и иззе украинско зърно, руската армия нападна и селскостопански съоръжения. Загубите на земя също засегнаха Украйна - 100 000 хектара в южната Херсонска област и 6500 хектара в източната Луганска област, големи, но неясни загуби в Донецка област и повече от 95 000 хектара земя край Мариупол.
През 2022 г. Украйна плаща 4,3 млрд. долара за обслужване на дълга си въпреки войната, като през същата година изплаща 496 млн. долара на Световната банка и 2 млрд. долара на МВФ. Това тежи още повече на икономиката, която вече е засегната от войната и икономическата криза, и надхвърля разходите на страната в ключови сектори.
Принудителна приватизация чрез дълг, чуждестранна собственост върху природните ресурси, загуба на земя в резултат на войната - при тези условия Украйна ще бъде рай за BlackRock и Vanguard Grup, които вече притежават украинска земя, пише в Rebelion.
ОЩЕ: Забраната за внос на украинско зърно ще бъде удължена
* Автор: Алехандро Марко дел Понт, Rebellion
Превод: Ганчо Каменарски
