Държавният секретар на САЩ Джон Кери изглеждаше направо изтощен, докато слизаше от подиума след преговори, продължили цял ден и показа на света, че САЩ и Русия най-накрая са достигнали до споразумение за всеобхватен рижим на примирие в Сирия. По изражението на Кери можеше да се съди, че новото примирие в Сирия представлява голям залог, който може или да донесе Нобелова награда за мир, или поредния провал за САЩ, който може да се разкрие бързо и болезнено. Както самият Кери заяви на репортерите по време на обща пресконференция с руския външен министър Сергей Лавров „Споразумението е възможност и нищо повече, докато не стане реалност“.
В сравнение с предишното изготвено от САЩ и Русия прекратяване на бойните действия през февруари, което целеше край на насилието и улесняване на достъпа на хуманитарните служби за храна, вода и медикаменти, постигнатото от миналата седмица е значително по специфично и по-амбиционзо. ВВС на президента на Сирия Башар Асад – машина за убиване на цивилни – ще си отстане на земята в някои части на страната, където се намира умерената сирийска опозиция. Примирието между правителствените сили и опозицията започва на 12 септември, а САЩ и Русия ще започнат планирането на общи военни операции срещу екстремистките организации. В допълнение важният път, който води до Алепо ще бъде демилитаризиран, за да се позволи достъп за хуманитарна помощ. Южното предградие на Алепо Рамуса ще бъде поставено под отделно споразумение за прекратяване на враждебните действия.
Това е вторият случай, в който Вашингтон и Москва се опитват да сключат споразумение, което да намали равнището до равнище, в което Висшият преговорен комитет на сирийската опозиция ще се почувства готово да се завърне на преки политически преговори с режима на Башар Асад. Сирийската политическа опозиця съобщи на САЩ, че няма да застане на преговорната маса докато Асад не спре да нанася удари срещу цивилното население в страната.
В момента има пет спешни въпроса относно бъдещето на Сирия:
Как ще се приложи?
На Асад му е наредено да приземи своите изтребители на местата в страната, които са определени от САЩ и Русия като контролирани от умерената опозиция. Но какво ще стане, ако Асад продължи да прави това, което прави през последните пет и половина години: да поема задължение, като след това отстърва от него или изобщо го зарязва? Човек не трябва да е гений, за да разбере, че ако няма някаква форма на наказание или мерки за отчетност, то няма нищо, което да възпре режима на Асад от подновяване на бомбардировките след няколко дни или седмици.
Как ще се наблюдава?
Правителствените и опозиционните сили ще се оттеглят от пътя към Алепо и ще го превърнат в демилитаризирана зона, за да може хуманитарните организации да извършват работата си по-ефективно. Джон Кери заяви, че отстъплението от пътя ще включва „определено наблюдение“, но ще е хубаво да се знае кой точно ще провежда това наблюдение? Сили на ООН, които ще изискват одобрение на разделения Съвет за сигурност на ООН? Да не би правителствените и опозиционните сили ще трябва да се контролират взаимно? Това са важни въпроси, защото хуманитарните организации се нуждаят от гаранции, че няма да бъдат обстрелвани и убивани, докато използват пътя. Всяка форма на насилие ще спре хуманитарните организации на мусто и ще продължи страданията на жителите на град Алепо.
Как ще протече руско-американската военна операция?
Военни от САЩ и от Русия ще създадат общ разузнавателен център, за да си сътрудничат при атакуването на позицииите на „Ислямска държава“ и на „Джебхат ан Нусра“. Предполага се, че целите ще бъдат предварително одобрени и от двете страни, за да може операциите да се проведат. Напълно възможно е САЩ и Русия да не са съгласни в някои случаи срещу кои точно цели да нанасят удари. Съществува ли някакъв механизъм за разрешаване на споровете, който да бъде задействан, ако такива се появят в разузнавателния център?
Ще се отдели ли умерената опозиция от „Джебхат ан Нусра?
Ако екстремистите от „Джебхат ан Нусра“ все още действат на същите територии, като опозиционните сили, то цялото споразумение ще се провали. В момента въоръжената сирийска опозиция се сблъсква с може би най-голямото си и важно решение, откакто реши да излезе с оръжие в ръце срещу режима на Асад през 2011 г. Ако не разграничат силите си от тези на „Джебхат ан Нусра“, то ще стане значително по-сложно да се обвинява сирийското правителсто и руснаците, ако започнат отново да избиват бойци на умерената опозиция.
Ако насилието приключи, тогава какво следва?
Нека си представим, че споразумението за примирие на Русия и на САЩ заработи перфектно. Насилието между правителствените и опозиционните сили ще намалее, цивилните ще бъдат пощадени от нови правителствени въздушни удари и от минометните попадения на бунтовниците, агенциите на ООН ще достигнат успешно всяка обсадена област в страната и и режимът, и опозицията се завърнат на преговорната маса. Това ще бъде голямо развитие напред. Но то няма да промени преговорните позиции на която и да е от двете страни. Башар Асад отново ще се съпротивява на всяко искане на опозицията да слезе от политическата сцена. Опозицията ще продължи да блокира всеки план, според който Асад ще остане на върха на преходното правителство. Мирните преговори ще се провалят отново, а боевете могат съвсем лесно да бъдат подновени.
Можем да се надяваме, че подписаните документи за примирието, които не са достъпни за широката публика, ще имат отговор на всички тези въпроси. Защото, ако нямат, второто прекратяване на бойните действия ще се провали по същия начин като първото – въпреки безграничните решителност и енергия на Джон Кери.
National Interest
