Русия е наясно, че регионът Сахел е основната референтна точка за експанзия дълбоко в африканския континент, пише Ал-Кудс Ал-Араби. Според автора Билял Талиди, за да реализира амбициите си, Москва трябва да преодолее някои трудности, по-специално традиционното влияние на Париж.
Със затягането на антируските санкции Москва промени радикално своята външна политика и търговски приоритети със страни, включително потенциални съюзници. Особено внимание привлече африканският континент. Той се превърна в стратегически избор не само да се излезе от изолацията, но и да се даде тласък на модел, който се противопоставя на едностранното господство на САЩ в света.
Интересът на Русия към Африка не е нов. Той не е свързан с последните събития на световната сцена. Необходимостта на Москва да се противопостави на опитите на САЩ и Европа да я изолират и да се обърне към африканския континент съвпадна с нарастващото значение на региона за световните играчи като цяло.
Пекин, Вашингтон и европейски столици откроиха тази посока в своята стратегия, а Москва не излезе извън обичайните си граници, използвайки козове в областта на въоръжението и сигурността. В допълнение към Алжир, традиционен стратегически партньор, тя има военни споразумения с Мали (2015 г.), Нигер (2017 г.) и Мавритания (2021 г.).
Въз основа на историческия опит Русия е наясно, че регионът Сахел представлява основната референтна точка за експанзия във вътрешността на континента, но традиционното френско влияние е пречка, което затруднява постигането на целта. Затова тя се опитва да използва всяко напрежение между местните власти и Париж, за да оправдае присъствието си.
След събитията от 11 септември регионът на юг от Сахара оглави списъка с терористични заплахи, главно поради политическата нестабилност в страните, нестабилността на властите, дейността на терористичните движения - Ал Кайда в ислямския Магреб от 2006 г. и „Ислямска държава“ от 2015 г. и неспособността на страните около Мали да осигурят общи граници (Алжир, Нигер, Буркина Фасо).
Френското влияние в Мали е смесено. То се засили между 2013 и 2015 г., когато придоби по-голяма легитимност след успеха на операция „Сервал“, по време на която отново превзе градовете Гао, Тимбукту и летище Кидал от силите на туарегите и джихадистите. Успехът обаче не продължи дълго, всички инициативи се провалиха, Организацията на обединените нации не можа да осигури политическа стабилност в Мали чрез операцията (MINUSMA през 2014 г.) и Париж не успя да поддържа ефективността на своите антитерористични военни операции. Алжир също не успя да наложи мирно споразумение, подписано на нейна територия между правителството на Мали и бунтовниците туареги за установяване на мир и защита на вътрешността от атаки на терористични групи.
Ръководителите на преврата почти не предприемат стъпки за стабилизиране на политическата ситуация, гарантирайки прехвърлянето на властта към цивилните сили, и нищо няма да се промени, докато не се извърши нов преврат, който ще върне всичко в началото. Страните трябва да разберат дали е възможен консенсус относно естеството на властта, нейното прехвърляне към цивилните, френските интереси и борбата с тероризма.
Русия се появи на тази арена в кризисната фаза на отношенията между военния естаблишмънт на Мали и Париж, като се опита да предложи своята военна помощ.
Действията на Русия в Африка показват, че обхватът на лостове за напредък на континента е доста ограничен. Първо използва споразумения за сигурност (Мавритания, Мали), след това трансфери на оръжие (Нигер през 2019 г.) и след това реши да се възползва от кризата на легитимността, възникнала в някои страни поради преврати, да не говорим за военна подкрепа за противодействие на терористичните предизвикателства.
Изглежда обаче, че руската външна политика търпи промени след затягането на западните санкции заради конфликта с Украйна, а сега усилията засегнаха и други области на взаимодействие.
От геостратегическа гледна точка Москва залага на партньорството с Алжир, който има дълги граници с Мали. Тя знае, че тази страна има голяма нужда от сигурност (за борба с тероризма) и политика (за решаване на проблема с легитимността на властта в лицето на международната и регионална общност) и необходимостта да компенсира намаляването на френското влияние.
След посещението на външния министър на Мали в Москва стана ясно, че целите на Русия надхвърлят финансовата сфера и сега страната иска да изиграе три карти - енергия, храна и сигурност - за експанзия в Африка, особено в търсенето на нови съюзи да се преодолее изолацията и да се сложи край на мита за американската и европейска хегемония.
Както показват междинните резултати от руската политика в Африка, нейните възможности са все още ограничени и страната трябва да преодолее някои трудности по пътя към реализиране на амбициите си на континента.
Политически и стратегически Кремъл има само един надежден партньор в региона: Алжир, който вижда като врата към напредъка на юг от Сахара. Това обаче не променя факта, че западноафриканският регион все още поддържа стратегически отношения с Париж, а последният се страхува от последиците от разширяването на руското влияние в Мали и все още изпитва криза в отношенията с местните власти. Така предварително беше договорено назначаването на нов министър-председател, продължителността на преходния период не трябва да надвишава 18 месеца, а президентските избори трябваше да се проведат през февруари 2022 г.
От гледна точка на сигурността африканските страни изглежда предпочитат да останат на оста САЩ-Европа. Срещата на международната коалиция за борба с Ислямска държава в Африка (Маракеш) разкри несъвместимостта на африканския и руския подход за противодействие на терористичната заплаха. На срещата присъстваха както африкански представители, така и американски и европейски. Както стана ясно от дневния ред, фокусиран върху Африка и региона на Сахел, целите на партиите са не само противодействие на организацията "Ислямска държава"*, но и на руското влияние в региона.
Има пет ключови фактора, възпрепятстващи експанзията на Русия дълбоко в Африка. Първо, френското влияние остава силно в региона или поне африканците все още вярват, че решението на техните проблеми със сигурността е задължително свързано със Западната ос и НАТО. Развитието на икономическото и търговско взаимодействие изисква укрепване на отношенията с Мароко, но това създава противоречия с традиционния съюзник в Сахара, Алжир.
Чия страна ще избере Москва? Освен това, в контекста на държавния преврат и криза на легитимността, завоюването на позиции в някои африкански страни не допринася за осигуряването на политическа стабилност и следователно не гарантира устойчивото постигане на руските интереси в региона.
Бъдещото влияние на Москва ще зависи от побеждаването на терористичните групи, което Франция и други регионални играчи не успяха да постигнат. Едва ли Русия ще успее в тази посока, тъй като за това трябва политическа стабилност, а това от своя страна изисква надежден политически процес, в резултат на който се формира силата, която изразява волята на избирателите. Това е, за което Кремъл си затваря очите и не включва сред своите приоритети.
Превод: Ганчо Каменарски
