Намерението да уволни главнокомандващия украинските въоръжени сили Валерий Залужни е вкарало Володимир Зеленски в капан, пише изданието New Statesman. От една страна, Залужни е много популярен и може да обедини опозицията около себе си. От друга страна, той няма заместник. И ако армията се провали, причината ще бъде самият президент.
На 1 февруари CNN публикува статия на главнокомандващия въоръжените сили на Украйна генерал Валерий Залужни. Според New Statesman интригуващ е моментът на публикуване. Три дни по-рано се появиха убедителни, макар и официално отречени, съобщения, че президентът Володимир Зеленски е предложил на 50-годишния генерал Залужни нова, по-скромна позиция като ръководител на Съвета за национална сигурност, но той е отказал. Това постави Зеленски в трудна позиция предвид популярността на генерала и липсата на ясен приемник. За да утвърди властта си, той ще трябва да уволни Залужни: Още: Кулеба: Зеленски има конституционното право да уволни Залужни
Подобно на предишните опуси на Залужни (от които той е написал много), статията в CNN съчетава размисли върху тенденциите във военното дело през последните 80 години и опит да се очертае пътя към победата на Украйна във войната с Русия. Сега ситуацията стана забележимо по-сложна, тъй като Киев вече не може да разчита на предишната подкрепа на своите съюзници, но и защото дори суровите международни санкции не ограничиха руския военнопромишлен комплекс, както мнозина се надяваха. Залужни подчерта значението на дроновете и отбеляза, че те влияят върху хода на войната и подкопават икономическите възможности на противника: Планът на Залужни как да бъде победена Русия
Статията му след това се превърна в своеобразен манифест, тъй като той излага петмесечен план за подготовка на украинската армия за предстоящата фаза на войната, която включва организационни промени и превъоръжаване. В по-подробна версия на статията той се спира по-детайлно на преимуществото на противника в живата сила и се оплаква, че украинските власти не са в състояние да „решат проблемите с комплектуването на въоръжените сили, без да прибягват до непопулярни мерки (бел. ред. - Залужни беше на среща със Зеленски и висши украински военни малко след публикуването на статията и неговите предложения бяха обсъдени на тази среща - резултатът: Армия "Дронове": Зеленски издаде указ за нов род войски в Украйна (ВИДЕО)
Разликите
Това подчертава една от основните разлики със Зеленски: Залужни се застъпва за мобилизирането на до половин милион наборници. Президентът смята това за нереалистично. Комплектуването на военни части вече върви трудно: много новобранци трябва да бъдат обучени и оборудвани, въпреки липсата на средства.
Това е само последното от поредицата разногласия, които започнаха още преди навлизането на руските войски и началото на инвазията на 24 февруари 2022 г. По онова време Залужни прие тази заплаха по-сериозно от Зеленски, който се страхуваше повече от инвеститорска паника и икономически щети. Това доведе до факта, че мерките за противодействие на руските войски бяха взети късно.
Оттогава продължава дебатът кое трябва да бъде приоритетът във военните усилия: Залужни би искал да се съсредоточи върху юга, през който минава маршрутът към Крим, а Зеленски призова да не се пренебрегва Донбас на изток, тъй като това е основната цел на руската офанзива. Още: Правим одит на военното командване за двете години война: Киев коментира смяната на Залужни
Многобройните анализи защо миналогодишното контранастъпление на украинските въоръжени сили не свърши по план и доведе до такива разочароващи резултати, водят именно до разцепление в украинското ръководство. Предишната статия на Залужни, публикувана в The Economist през ноември, беше пропита точно с това разочарование. Той пише за "безизходна ситуация", а Зеленски явно не е съгласен с това описание и не го крие: Залужни: Войната става позиционна, това е изгодно за Русия
Известно напрежение между военни и цивилни е естествено и по свой начин дори здравословно. Във военно време националното ръководство е принудено да разрешава трудни дилеми: всяко стратегическо решение често поставя на карта не само много животи, но и самото оцеляване на държавата. Още: Виталий Кличко застана на страната на Залужни срещу Зеленски
Политическите лидери трябва да имат предвид поддържането на вътрешния морал и международната подкрепа и как тези стъпки ще повлияят на бъдещето на примирията и мирните споразумения. Военните командири трябва да гарантират, че политическите цели имат оперативен смисъл. Но в демократичните държави все още се очаква генералите да се отчитат пред цивилните власти и държавният глава има право да ги смени, ако се съмнява в техния професионализъм.
Такива случаи не са рядкост. Дискусиите за спора между Зеленски и Залужни често припомнят как Ейбрахам Линкълн търсел командир с достатъчно боен дух, за да спечели Гражданската война, или как Хари Труман уволнил Дъглас Макартър през 1951 г. по време на Корейската война за неподчинение.
В същото време един успешен генерал може да се превърне в още по-голямо предизвикателство за цивилните лидери, отколкото един нещастен политически съперник.
От лятото на 2022 г., според биографа на Зеленски Саймън Шустер, в лагера на президента се прокрадват подозрения, че Залужни има свои политически амбиции. Шустер смята, че те съвсем не са безпочвени. Още: Съветник на Байдън: Не трябва да се намесваме в отстраняването на Залужни
Това допълнително усложнява изчисленията на Зеленски. Без да получи никаква позиция в правителството, Залужни ще запази властта си и ще обедини опозицията. Изборите, планирани за тази година, ще бъдат отложени поради военно положение: трудно е да се организира гласуване, когато има бойни действия, част от територията е окупирана от врага и толкова много хора са напуснали страната. Но рано или късно ще има избори и засега Залужни е по-популярен от президента.
Съобщенията за потенциално уволнение предизвикаха критики от опонентите на Зеленски, включително неговия предшественик Петро Порошенко, който предупреди, че това ще подкопае националното единство в решаващ момент.
Рисковете за Зеленски ще се влошат, ако 2024 г. се окаже още по-трудна от предишната. Ако мобилизацията не е достатъчно резултатна и силите са изчерпани, а Русия направи пробив, тогава той ще отиде в историята.
Кой ще замени Залужни?
Все още обаче не е ясно кой може да замени Залужни. Счита се, че Зеленски иска промяна и по-голяма ефективност от военните усилия. Кирило Буданов, ръководителят на военното разузнаване и фигура в обкръжението на Зеленски, се счита за един от способните лидери от новото поколение: той разработва нови подходи за нанасяне на щети на руснаците, но той не се е пробвал на такъв команден пост и, изглежда, не бърза да го заеме.
Остава командващият украинските сухопътни сили генерал Олександър Сирски. Той има необходимия опит, но подходът му е формиран в съветско време. Сред редовите служители той се радва на по-малко доверие, тъй като в боевете за Бахмут той също жертва хора, не искайки да напуска незащитени позиции. Също така не е факт, че той ще има по-добри отношения с колеги от страните от НАТО, които познават добре Залужни, пише още New Statesman.
Ситуацията трябва да се разреши възможно най-скоро. Зеленски се нуждае от главнокомандващ, на когото има доверие и който ще изведе въоръжените сили на Украйна до пробив на бойното поле. Но в същото време той трябва да е уверен, че наследникът на Залужни ще постигне това. Още: Залужни към началника на Генералния щаб: Поне никога няма да се срамуваме за стореното
Ами ако президентът поиска бърза офанзива, за да докаже, че ситуацията далеч не е безизходна, въпреки че живата сила и боеприпасите все още са в недостиг? На практика, при който и да е главнокомандващ, следващите няколко месеца ще бъдат трудни. Ще трябва да се организира защита срещу руското настъпление и да подготвят украинските въоръжени сили за момента, когато те отново ще могат да овладеят инициативата.
Смяната на главнокомандващия едва ли ще доведе до големи стратегически промени. При оскъдните възможности Украйна най-вероятно ще следва курса, очертан от Залужни в последната му статия. Основната задача е да се вземат ранни решения за мобилизация и те да се приложат на практика. И да се демонстрира, че гражданското ръководство и военното командване са обединени.
Автор: Лорънс Фрийдман
Превод: Ганчо Каменарски
