Може ли да тръгнеш от „Нула” и да стигнеш до никъде? Може!, би отговорила Алиса - героинята на Луис Карол . Стига да мине по транспортен коридор № 8, който си е чиста нула, тъй като съществува само като добро пожелание. Част от този коридор е и митичният граничен пункт „Клепало” между Струмяни и Берово, който трябва да свърже България със Северна Македония, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.
От македонска страна има изградена инфраструктура още преди 15-ина години, пътят от Берово до българската граница е готов, както и сградата на самия граничен пункт. От българска страна няма никакъв пункт, пътят от Струмяни до село Клепало, над който е граничната бразда, е готов на две трети. Въпреки договорите и споразуменията за добросъседство между двете съседни страни, подписани от самите премиери Зоран Заев и Борисов, които декларираха, че приоритет ще бъде инфраструктурата.
От общинския център Струмяни пътят за бъдещият пункт е основно рехабилитиран през миналата година. За бъдещия пункт се отбива вдясно след Струмяни в посока село Микрево. Табела за Раздол и Клепало няма, а само за Цапарево.
От Микрево до с. Клепало разстоянието е 30 км, две трети от него направо греят с новия асфалт и мантинели.
Поемаме по пътя нагоре от мъглата, обвила долината на река Струма. Някъде след 4-5 км от мъглата изневиделица се появява мъж, който пасе стадо кози.
„В близките години едва ли ще има граничен пункт, но дано някога го направят”, казва изплувалият от мъглата Митко Зехирски.
Малко след стадото кози и пастира им, издигащият се по склоновете на Малешевска планина път, пробиваме мъглата и слънцето грейва. Морето от мъгла остава някъде долу, срещу нас като на пейзаж се кипрят белите върхове на Северен Пирин.
Хубавият път свършва на 20-ия километър в м. Студената вода. Следва разклон, наляво и надясно. Табела йок, тоест никаква. Поемаме наляво, и на една изтърбушена постройка цъфва надписът „Само Локо София”. Както на мемориала в Хирошима и пирамидите в Египет. Макар и във Втора лига, „Локо” е навсякъде.
След „Локо” и разклона, пътят със старичък, почти 40-годишен асфалт, се спуска надолу към с. Раздол. За първи път от доста време съзираме табела, на която дори пише: „Добре дошли”-с.Раздол. Стари къщи се редуват една след друга, както и едно дългоухо магаре, чийто уши ту се разперват, ту прибират, като пеленгатори.
В селото все едно е паднала неутронна бомба, не се мярка жив човек. Под дома за възрастни кретат дядо и бабичка. Съседи са.
„Как да има пункт, като път няма”, казва бай Славчо. Тук сме все такива-стари и изостанали, казва 81-годишният мъж.
След Раздол пътя продължава да пропада, има нов разклон, надясно вече е Клепало. Веднага пътната обстановка се влошава, дупка след дупка, макар, че между тях се вижда и асфалт. В някои от тях има вода, а пътят е широк не повече от метър и осемдесет, разминаването е невъзможно.
Край пътя стоят като почетна стража борове, за да не стърчат много, ги режат. Непосредствено преди Клепало две товарни коли са препречили пътя към „граничния пункт” като барикада. Претоварват от ЗИЛ на „Скания” дърва. С неохота шофьорът на руската машина връща назад, за да мине редакционната Астра, и заснемем несъществуващия граничен пункт.
Асфалтът, както и Коридор „Нула”, свършват пред сградата на кметството в Клепало. На сградата пише „Кино” и дори МИР. Като надписите по стените отпреди демокрацията „Мир, труд, социализъм”.„Социализъм” отдавна няма, „Труд” пък хептен, но пък мир да е!
Пред кметството дремят, а след появата ни, започват и да лаят две кучета. Едното черно, другото кафяво. Само те, хора никакви, макар да има 22-ма жители. Коминът на къщата вляво пуши, но тя е заключена с катинар. Така изглежда никъдето, където няма никого.
Пускам в действие клаксона, за да се покаже някой. По едно време вдясно от кметството като привидение се показва 79-годишната Аника Милушева. „Пункт откъм нас няма, но оттатък има, ходила съм два пъти до Берово, веднъж валеше дъжд, но там по-добре живеят хората, тука е капут работа”, казва Аника.
Тя обяснява, че границата минава по билото на километър-два над селото, ловците направили беседка, за да се събират след лов. Обмисляли са пътят до бъдещия ГКПП да мине не през Раздол и Клепало, а по билото, където свършва рехабилитираната 20-километрова отсечка. Но ловджийската беседка няма как да се брои за граничен пункт. Какъвто от оттатък граничната бента е изграден отдавна.
Поемаме с Опела подир баба Аника и стигаме само до един овчарник. Нагоре е границата, а коридор „Нула” се ограничава до два коловоза в тревата. Само джип може да мине по него. Забуксуваме, така както намеренията за ГКПП Струмяни-Берово, и поемаме обратно надолу. Към царството на мъглата, в която щем, не щем, пак се гмуркаме.
