Продължаващата война в Украйна ще предостави нови трудни изпитания през 2023 г. за самоналожените червени линии, които западните държави поставиха върху оръжията, предоставени на страната. Това коментира в свой материал американското издание Politico.
Тъй като военните действия се разгръщат все по-мащабно, предварително зададените ограничения стават все по-трудни за преодоляване. За западните държави решенията относно списъците с желания на украинците, които сега включват най-съвременните американски изтребители F-16, произведени в САЩ и Германия модерни танкове и атакуващи дронове, стават все по-трудни. За Запада става все по-сложно да определи колко от най-висок клас оръжия може или иска да изпрати в Украйна в близко бъдеще.
Продължаващите ожесточени боеве близо до Бахмут и все по-статичната фронтова линия в южната и източната част на страната предвещават дългосрочно продължаване на конфликта. САЩ и Европа трябва да подготвят още много милиарди долари, за да подкрепят Украйна, докато пътят към края на войната се очертае. Въпросът за Запада и Украйна сега е следният: към каква цел трябва да се стремят и как да я постигнат? Този отговор вероятно зависи до голяма степен от това какви нови оръжия САЩ и техните европейски съюзници са съгласни да изпратят на Киев през следващите месеци, казват настоящи и бивши високопоставени държавни служители.
"Мисля, че САЩ и други страни сега агонизират в стремежа да определят как би могъл да изглежда един успешен край на този конфликт. Когато мислите за разширяване на конфликта, тогава разсъждавайте само от гледна точка на възможностите, защото възникват някои въпроси като "това (действие) отлага ли деня, в който можем да получим някакви по-благоприятни условия за разрешаване на конфликта, които украинците искат и как можем да ги подкрепим?", коментира западен служител, който, както и други интервюирани, поиска да остане анонимен.
Според пенсионирания генерал-лейтенант Бен Ходжис, бивш командващ американските сили в Европа, всяко грешно решение може да има катастрофални последици. "Администрацията иска да реши как да помогне на Украйна колкото е възможно повече, но по начин, който не ескалира в конфликт между САЩ и Русия или НАТО и Русия", каза той.
Украинските лидери твърдят яростно, че ракетите с по-голям обсег и модерните тежки танкове - точно оръжията, които много страни не смятат за подходящи да доставят - са единственият начин да се разбият укрепените отбранителни позиции на Русия и да се сложи край на конфликта. А високопоставени служители във Вашингтон все още обсъждат тяхната ефективност и дали изпращането им на украинците ще провокира конфликта да ескалира до по-опасно ниво, което може значително да забави потенциалните мирни преговори.
Тези преговори не изглеждат по-близки, макар украинският външен министър Дмитро Кулеба да намекна, че Киев ще бъде отворен до февруари за мирни дискусии с посредничеството на ООН. В същото време той направи уговорка, че това може да стане само след като Русия бъде изправена пред международен трибунал за военни престъпления. Естествено, това искане едва ли ще бъде прието от Кремъл.
Междувременно основният приоритет за украинския президент Володимир Зеленски остава един: повече оръжия, боеприпаси и военно оборудване. По време на изненадващото си посещение във Вашингтон точно преди Коледа украинският лидер повтори призивите по-съвременни оръжия да бъдат дадени на Киев. Докато президентът на САЩ Джо Байдън остана невъзмутим от исканията за танкове, бойни самолети и ракети, по време на посещението бяха направени няколко високопоставени съобщения за увеличена военна подкрепа. Вашингтон скоро ще изпрати на Украйна ПВО батарея ЗРК "Пейтриът" (Patriot) и нови бомби с прецизно насочване (по-точно технология, която може да трансформира обикновени боеприпаси в такива) - нещо, което допреди няколко седмици се смяташе за почти невъзможно.
Масовият приток на оръжие в Украйна през последните 10 месеца бележи значителна промяна от предишните видове подход на Вашингтон към Киев. Дори след анексирането на Крим от Путин през 2014 г. администрацията на Обама отказа да достави офанзивни оръжия на Украйна, вместо това предостави програми за обучение и "несмъртоносно" оборудване като очила за нощно виждане. Едва при администрацията на Тръмп Пентагона одобри изпращането на противотанкови ракети Javelin (Джавелин) в Киев, но дори и тогава постави условието те да бъдат разположени в западната част на страната, далеч от фронтовите линии в Донбас.
От февруари 2022 г. обаче червените линии на Вашингтон се изместват отново и отново, що се отнася до оръжията. Само за една седмица през март САЩ и НАТО прехвърлиха по въздуха повече от 17 000 противотанкови ракети Javelin в Украйна, огромен поток от оръжия, който разби политическата сдържаност, наложена от администрациите на Обама и Тръмп. През пролетта на 2022 година администрацията на Байдън започна да доставя 155 мм гаубици. През юни Пентагона обяви, че ще изпрати на Украйна високомобилни артилерийски ракетни системи M142 HIMARS, които Киев незабавно започна да използва за поразяване на руските войски и техния тил. Изминаха обаче месеци в спорове, преди администрацията на Байдън да се убеди да ги изпрати. Съобщението, че САЩ скоро ще предадат батарея Patriot и "умни" бомби, най-новият от многото пакети оръжия, смятани някога за опасни от гледна точка на ескалация на конфликта, намеква за възможни допълнителни промени в политиката на САЩ през следващата година, когато всички страни ще започнат да търсят начин да прекратят войната.
Зеленски даде да се разбере какво споразумение иска. Украинският президент и неговите висши съветници изложиха максималистична визия: пълно връщане на цялата територия от 2014 г.
ОЩЕ: Зеленски обяви условията за прекратяване на войната на срещата на Г-20
По време на съвместна пресконференция с Байдън в Белия дом Зеленски нарече справедлив света "без компромис със суверенитета, свободата и териториалната цялост на моята страна". Байдън бързо подкрепи идеята: "Мисля, че имаме същата визия тук". Това напълно противоречи на гледната точка на Владимир Путин, че няма да има мирни преговори с Украйна, ако това означава, че Русия ще трябва да отстъпи териториите, които е окупирала от 2014 г.
"Трябва да сме подготвени президентът Путин и висшето ръководство на Кремъл да не покажат никакви признаци, че изоставят първоначалните си военни цели за момента, предвид реалностите на място", коментира Майкъл Карпентър, посланик на САЩ в Организацията по сигурността и сътрудничество в Европа.
"Мисля, че победата трябва да бъде стабилна и устойчива. Всякакви мирни преговори и замразяване на конфликта не са краят. Населението няма да приеме това... Мисля, че трябва да се стремим да възстановим всички наши територии", каза Олександър Данилюк, бивш секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.
Ако Украйна продължи да настоява, че само връщането на Крим ще сложи край на конфликта, боевете могат да продължат с години, докато и двете страни могат да намират оръжия, ресурси и воля да водят тази война.
Сега противостоящите страни в конфликта са се окопали на противоположните брегове на Днепър, след като Русия изтегли войските си от южния град Херсон през есента. За да се придвижат напред, украинските войски трябва да пресекат голямата река, да превземат и задържат територия от другата страна, което е равносилно на сложна десантна операция, подобно на десанта в Нормандия по време на Втората световна война, каза пенсионираният генерал-лейтенант Марк Хертлинг, бивш командващ на въоръжените сили на САЩ в Европа.
Не се очаква никоя от страните да може да започне голяма наземна контраофанзива, тъй като сравнително мекото време и разкаляната мека земя ограничават свободата на движение на превозни средства, поне докато земята замръзне напълно през февруари. Дотогава и Украйна, и Русия ще продължат да водят малки боеве по фронтовите линии на юг и изток, като линиите на окопите ще бъдат подложени на артилерийски удари и удари с малки дронове, а отделни участъци земя и позиции ще бъдат овладявани ту от едната страна, ту от другата.
И въпреки че HIMARS е доказал своята точност при удари по руски позиции, руските въоръжени сили се адаптират към тази заплаха. Като цяло, руснаците са преместили своите командни центрове и оръжейни складове извън обхвата на батареите HIMARS на 120 километра, включително в Крим, каза човек, запознат с оценките на украинското бойно поле. Тези движения намалиха ефективността на HIMARS и увеличиха нуждата от ракети ATACMS за системите за залпов огън - тези ракети са с по-голям обсег, летят до 300 километра.
"Да, HIMARS промени играта за известно време, докато Русия се научи да се адаптира към тях. Сега достигнахме границата на това, което можем да постигнем с тези модерни американски оръжия. Вече имаме нужда от повече далекобойни оръжия, за да постигнем целите, които постигнахме преди четири месеца, когато за първи път получихме HIMARS. Можем да направим същото, но далечината на ударите трябва да е по-голяма", заяви Данилюк.
Генерал Бен Ходжис твърди, че ракетите ATACMS са "точно това, от което се нуждаят украинците" в момента. Оръжията с по-голям обсег биха позволили на Украйна да нанесе удари по ключови руски позиции като Керченския мост, руските военновъздушни бази в Крим и комуникационните линии. Зеленски е повдигнал въпроса за оръжието по време на разговорите с Байдън, но САЩ "не са помръднали в отказа си да го изпратят".
ОЩЕ: САЩ признаха, че водят разговори с Киев за мощните ракетни системи ATACMS (ВИДЕО)
Докато тези ракети с по-голям обсег остават в списъка с желания на Украйна, други оръжия биха могли да помогнат на Киев да продължи офанзивата си около Бахмут и на юг. Украински военни лидери казват от месеци, че американските танкове Abrams и германските Leopard (Леопард) ще наклонят везните в полза на украинската армия в наземния бой от близко разстояние, който очакват да водят и водяттази зима.
Според източник, запознат с въпроса, украинските официални лица искат от администрацията на Байдън да изпрати само няколко танка Abrams - три или четири - за да сломи германската съпротива срещу изпращането на германски танкове Leopard. Германците, от друга страна, публично заявиха, че няма да бъдат първата страна, която ще изпрати своите танкове в битка, макар Киев да казва, че дори малък брой танкове Abrams ще премахне тази пречка.
Полша е дарила 250 стари руски танка Т-72, а САЩ плащат на Чешката република да модернизира още 45 танка Т-72 за Украйна, но те все още не са получили танкове западно производство, за да ги заменят. Докато някои американски военни твърдят, че доставката на танкове за Киев не е изключена, други считат, че проблемите с обучението, логистиката и поддръжката на верижните бойни машини са огромно препятствие.
Киев настоява и за доставка на касетъчни боеприпаси, които Русия използва на бойното поле. Но тези оръжия са забранени в повече от 100 страни и администрацията на Байдън няма желание да ги изпраща в Украйна. Вместо това САЩ и други страни продължават да изпращат десетки хиляди боеприпаси на всеки няколко седмици като част от новите пакети за помощ.
Трябва да се отбележи, че много западни експерти твърдят, че наличието на по-съвременни оръжия като системите Patriot и ATACMS не е решаващо за предстоящите боеве. По-важно е ефективното обучение на войските, логистиката и тактиката. Patriot, например, е ракетна система за големи височини и голям обсег, използвана срещу междуконтинентални балистични ракети и летящи високо самолети. Не от това се нуждаят украинците срещу конвенционалните ракети. Освен това, според Марк Хертлинг, една батарея Patriot няма да е достатъчна, за да защити целия 500-километров фронт на Украйна. Генералът подчерта, че тя трябва да се използва в комбинация с ефективни системи за противовъздушна отбрана със среден и малък обсег, които Украйна изчерпва. "ПЗРК Patriot няма да направи това, което хората очакват от тях в момента", смята той.
Според Хертлинг, нова програма за обучение, обявена наскоро от Пентагона, ще научи украинските войници на нови тактики за маневриране на пехотата с артилерийска подкрепа, и ще бъде ключът към успешното преминаване на Днепър. Белият дом обаче категорично отказа да достави на Украйна ATACMS, тъй като смята тези оръжия за твърде опасни.
"Идеята, че ще дадем на Украйна оръжия, които са коренно различни от това, което вече ѝ се доставя, е опасна от гледна точка на перспективата за разпадане на НАТО и Европейския съюз. Те няма да се бият с Русия. Те не искат Трета световна война", каза Байдън по време на пресконференция със Зеленски.
"Украйна ще бъде защитена на всяка цена. Тя ще използва оръжията, които имаме, и дори да нямаме оръжията, от които имаме нужда, ние ще се борим със зъби и нокти да изгоним Русия от нашите земи", сподели в интервю Олексий Данилов, ръководител на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.
Превод: Ганчо Каменарски
