Хаосът в чужбина, който беляза президентството на Джо Байдън, се ускорява. Кървавата война на Русия срещу Украйна се движи от зимата до късна пролет; Иран и неговите подставени лица изстрелват ракети в Ирак и Саудитска Арабия; Китай заплашва Тайван и други азиатски съседи, а Северна Корея се готви да съживи ядрената си програма. Междувременно дългогодишни приятели на САЩ като Саудитска Арабия и по-нови партньори като Индия започват да хеджират своите залози, като се приспособяват към тези режими.
Разрушава ли се световният ред след Студената война, воден от САЩ? Определено изглежда така. Враговете на Америка вече не се страхуват от нея, а приятелите й не й вярват напълно. Без сериозна промяна в мисленето на Белия дом, това е рецепта за връщане към епохите на 20-ти век, когато Съединените щати бяха само една сила сред многото, автократите набраха сила и светът в крайна сметка потъна във война.
Тази все по-заплашителна перспектива смущава много американци, до голяма степен, защото ерата след Студената война се чувстваше толкова обнадеждаваща. С елиминирането на съветската заплаха Съединените щати можеха да изместят фокуса си от война към развитие, като използват капитала и добрата си воля, за да сеят просперитет и мир по света. Кой може да забрави западните банкери, които нетърпеливо се втурнаха в постсъветска Русия? Или упоритата работа на Джордж У. Буш за осигуряване на споразумения за свободна търговия по целия свят? Това бяха опияняващи времена.
Природата на американската демокрация винаги е била по своята същност оптимистична – голяма сила, която позволява лидерство и креативност във външната политика, но също така и стратегическа слабост, когато се наклони към наивност. Разпространението на капиталистически модели на места като Китай и Русия, погледнато назад, не създаде основата за демократизация, която демократичната и републиканската администрация еднакво очакваха.
Вместо това американските корпорации откриха работни места в Шенжен и Шанхай, като се възползваха от по-ниските разходи за труд, за да увеличат производителността и печалбите. Междувременно мъжете в Кремъл и Джонгнанхай (Zhongnanhai) се обогатиха, увеличиха армиите си и насърчиха американските политици да ги поддържат със средствата. Оказва се, че създаването на демокрация изисква нещо повече от овластяване на автократичните елити.
Тези договорености щяха да се провалят в някакъв момент, тъй като популисткият гняв относно офшорирането на работни места избухна – и това стана с избирането на Доналд Тръмп през 2016 г. Но разчитането на Америка можеше или трябваше да дойде много по-рано, ако историята беше взета друг завой. Джордж У. Буш, например, можеше да се съсредоточи върху нарастващата китайска заплаха, след като Народноосвободителната армия свали американски шпионски самолет близо до остров Хайнан през април 2001 г., ако последвалите атаки на 11 септември не отнесоха двукратното му президентство.
Войната срещу тероризма разсейва американското глобално лидерство в мащаб, който едва сега става ясен. Не е случайно, че Владимир Путин окупира части от Грузия, докато администрацията на Буш се фокусира върху войните в Афганистан и Ирак. Пентагонът, неправителствените организации и отбранителните предприемачи имаха дялове в продължаването на тези войни, въпреки че множество президенти заключиха, че САЩ нямат жизненоважен интерес да поддържат големи сили в нито една от страните. След две десетилетия на битки американската общественост разбираемо се раздразни от използването на сила в чужбина, като се има предвид цената в кръв и средства.
Чудно ли е, че американските избиратели избраха президенти, които намалиха ролята на Америка, водеща либералния международен ред след Студената война? Барак Обама олицетворява тази тенденция, като сключва сделки с диктатори, които харесва, и подчинява американското ръководство на международни организации. Доналд Тръмп спря отстъплението на САЩ от света и се опита да накара съюзниците да работят заедно, както и да поемат повече тежест на отбраната. Но президентът Байдън съживи тенденцията на Обама, последно с внезапната си заповед да изостави Афганистан под управлението на талибаните.
Отвращението на Байдън към използването или заплахата с военна сила не може да бъде надценено. Съобщава се, че като вицепрезидент той се противопоставя на операцията по убийството на Осама бин Ладен. Като кандидат за президент той оплака убийството на главния терорист в Иран Касем Сюлеймани, твърдейки, че смъртта му само ще провокира Техеран. Като президент той отдаде на Иран ядрени преговори, докато режимът предприема атаки в Близкия изток, отказа да подкрепи кубинските продемократични протестиращи от страх да не разгневи Хавана и зае по-мека позиция спрямо Пекин, дори когато Си Дзинпин заплашва съседите си. Лошите актьори в света бързо засилиха агресията си през последната година, защото вече не се страхуват от сериозни последици.
Варварската инвазия на Путин в Украйна е ключовият тест за това дали администрацията на Байдън има волята да обърне тези тревожни тенденции, като възстанови възпирането на САЩ. Засега знаците не са обнадеждаващи. Дори преди да започне руската атака, президентът многократно заявява, че няма да разположи американски войски в Украйна. Американското разузнаване пусна впечатляваща подробна информация за военните планове на Путин, но наблюдението на проблем не го решава. Обещавайки да защитава територията на НАТО, президентът повдигна въпроси дали ще изпрати американски войски да защитават съюзници извън НАТО в Европа или по-далеч. Нито пък Държавният департамент принуди европейските съюзници да упражняват краен, единен финансов натиск върху Путин и неговите олигарси, за да спрат войната. Съединените щати се примириха, когато европейците лобираха да поддържат вноса на руски петрол и газ, осигурявайки на Москва капитал, за да плати за своите хищнически действия. Министерството на финансите включи изключения в санкциите на Swift за банките, които продължиха да улесняват руските енергийни потоци. Вторичните санкции, които биха наказали помощниците на Путин на места като Китай, бяха премахнати.
Съединените щати, Великобритания и други европейски партньори продължават да изпращат оръжия и материали на украинските въоръжени сили, което е похвално. Но те също така бавно изпращат конкретната военна помощ, за която моли украинският президент Володимир Зеленски, включително изтребители МиГ, системи за противовъздушна отбрана С-300 и други тежки оръжия. Белият дом на Байдън отхвърли перспективата за създаване на хуманитарна зона, забранена за полети, поради страх от реакцията на Путин. Украинският народ няма скоро да забрави тези решения.
Съветниците на Байдън са част от проблема. Мнозина са служили в администрацията на Обама и споделят възгледите на президента, прилагайки тактиката от ерата на Обама в далеч по-опасния свят от 2022 г. Нито един политически назначен на Байдън не беше уволнен или подаде оставка след провала на изтеглянето от Афганистан.
Слабостта на президента Байдън създава тревога и неочаквани промени в политиката в приятелски чужди столици. Декларацията на Германия, че ще намали зависимостта си от руската енергия, е добре дошла, но нейният ангажимент за превъоръжаване рядко се е оказвал добър за Европа. Саудитска Арабия нямаше да проучва идеята да получава плащане за своя износ на петрол в юани – ход, който, ако бъде приет, ще застраши статута на резервната валута на щатския долар – ако престолонаследникът принц Мохамед бин Салман не беше сигурен в ангажимента на Америка да възпира Техеран, най-големият в света държавен спонсор на тероризма. Индия може да не купува руски газ, ако имаше увереност в устойчив достъп до по-евтини алтернативи за САЩ.
Президентът Байдън няма много време да промени курса. Войната на Русия срещу Украйна вече наводнява Източна и Централна Европа с милиони бежанци. Ако Путин успее да завладее Украйна или дори да извлече отстъпки от Киев, неговият опит предполага, че той ще се намеси в други нации. Негодните режими също рутинно наблюдават и работят един с друг. Ако неотдавнашната топла среща между външните министри на Русия и Китай беше някакъв знак, отношенията им стават все по-топли с всеки изминал ден. И ако Русия може да спечели дори и частично в Украйна, защо един далеч по-проспериращ и военно компетентен Китай не превземе Тайван?
Окуражаващо е, че зараждащият се двупартиен консенсус в Конгреса изглежда няма апетит за съживяване на кампаниите за демократизация, но няма и желание да позволи Америка да стане просто още една голяма сила сред многото. Десет американски сенатори наскоро посетиха Полша и Германия, за да се консултират със съюзници, да се срещнат с бежанци и да покажат солидарност с Киев. Това е добре дошло развитие.
Ако Капитолийският хълм възвръща апетита си да подкрепя по-силни мерки, за да спре похода на Владимир Путин на запад и е амбициите на Си Дзинпин да „придобива”, това е много вероятно, защото политиците усещат тревогата на обществото. Избирателите може би осъзнават, че единственият начин за възстановяване на водения от САЩ световен ред може да бъде избирането на нов президент.
Анализът ще бъде публикуван в майския брой на американското издание The Spectator.
Превод: Ганчо Каменарски
