Турската икономика, която е най-бързо растящата сред държавите от Г-20, но белязана от несигурност в дългосрочен план, е в основата на решението на президента Реджеп Тайип Ердоган за предсрочни избори и също така ще бъде решаваща за резултатите от тях.
Турция отбеляза внушителен ръст от 7,4% през 2017 г., но данните не успяха да укротят страховете за основното здравословно състояние на икономиката, което се характеризира с двуцифрена инфлация, голям дефицит по текущата сметка, слаба валута и висок корпоративен дълг, отбелязва агенция France Presse в свой анализ, цитиран от БГНЕС.
Икономиката като цяло е била коз за Ердоган през 15-те му години на власт. Турският властелин определя себе си като спасител на страната от хаоса, който я доведе до финансов крах при кризата от 2000-2001 г.
Чрез изтеглянето на изборите година и половина по-рано - на 24 юни - Ердоган иска да си гарантира още пет години на власт, когато икономиката е на върха, преди да настъпи някакъв спад, казват анализатори. И както с безработицата, така и с инфлация над 10%, опозицията на Турция също ще се стреми да се възползва от възникващото икономическо недоволство по време на изборите.
"Нямаше начин да поддържаме това темпо (на растеж - бел. ред.) до ноември 2019 г.", заяви Атила Йесилада, съветник в Global Source Partners в Истанбул, като добави, че икономиката "върви твърде бързо в своя полза".
Уязвима структура
Никой посетител на Истанбул или други големи турски градове не може да пропусне френетичната скорост на строителната дейност, като сградите биват възстановявани или построявани от нулата на всеки уличен ъгъл. Правителството провежда масивни нови инфраструктурни проекти, като се започне от ново гигантско летище в Истанбул, което ще бъде открито по-късно тази година, до канал за кораби, подобен на Суецкия, паралелен на Босфора. Пазарите обаче са разтревожени от съобщения, че две големи турски компании търсят преструктуриране на дълга като знак, че амбициите може да са били прекалено големи.
Dogus Group, чиито интереси варират от Garanti Bank до месните ресторанти на известен турски месар, известен като Salt Bae, и Yildiz Holding, собственик на сладкарските изделия на Godiva и McVitie, поискаха от банките да преструктурират дългове за милиарди долари, става ясно от информации, с които AFP разполага.
"Икономическите данни досега бяха много силни, но е ясно, че това създава уязвимости", каза Уилям Джаксън, икономист по нововъзникващите пазари в Capital Economics в Лондон. Той отбеляза, че особена загриженост буди двуцифрената инфлация и увеличаването на дефицита по текущата сметка - мярка за това колко Турция заема от чужбина.
Чарлс Робъртсън, световен главен икономист в Renaissance Capital, твърди, че проблемите в турската икономика не са достатъчно остри, за да предизвикат проблеми на Ердоган по време на изборите. "Безработицата остава на приемливо ниво и тъй като толкова много турци запазват някои спестявания в чуждестранна валута, дори слабостта на лирата не е толкова болезнена за средната класа", смята още експертът.
Предишните съживявания живяха кратко
Турската лира е загубила почти 10% от стойността си спрямо щатския долар от началото на годината преди обявяването на изборите от Ердоган, което я прави една от най-зле представящите се валути на развиващите се пазари в света. Но отиването към несигурността на предсрочни избори - обект на спекулации от месеци - даде на лирата едно от най-силните съживявания в последно време в сряда и оттогава запази голяма част от сигурността си.
Джаксън от Capital Economics заяви, че "не е сигурен, че това може да бъде поддържано" предвид размера на дефицита по текущата сметка, който оставя Турция зависима от притока на чуждестранни капитали, който би могъл да се забави и натисне валутата. Предишните съживявания на валутата, когато несигурността беше отстранена, бяха кратки, а общата тенденция за лирата се сви“, каза той.
До 2013 г. по-малко от 2 лири се разменяха за долар, но преди обявяването на Ердоган за пръв път, курсът достигна 4:1.
Внимателно наблюдавана ще бъде срещата на централната банка на Турция в сряда, тъй като номинално независимата институция е под непрекъснат натиск от страна на Ердоган да намали лихвите, за да стимулира растежа, но пазарите искат по-строга политика за ограничаване на инфлацията. "За да се стигне до съживяване, централната банка трябва да повиши лихвите, но Ердоган е пречка за това", смята още Робъртсън.
