Филипо е на 28 години, но е прекарал повече от десетилетие в затвора. Познава няколко затвора в Неапол, включително няколко поправителни заведения за непълнолетни. Излишно е да кажем, че детството му е белязано от разпаднало се семейство, баща насилник и среда на бедност и разочарование. Тесните квартални улички на града са неговото училище, детската му площадка, стадиона. Този калдъръмен лабиринт е и мястото, където той започва да извършва престъпления. "Като дете крадях и привлякох вниманието на старейшините. Тогава те ми казаха да се присъединя към групата и ми предложиха да продавам наркотици по площадите. И оттогава съм се посветил на това: да продавам кокаин, марихуана, хашиш и крек", признава Филипо.
Дженаро не познава Филипо, но е отдаден на същото в съперничещ клан. Неговата територия е Ла Санита, по чиито улици обикаля вечер след вечер, така че никой заподозрян да не се промъкне в квартала. Дженаро също е израснал на пълни обороти: "Влязох в Камората, когато бях на 14 или 15 години. На тази възраст започнах да пуша марихуана. След това дойде кокаинът. Тъй като кокаинът струваше все повече пари, започнах да крада и да извършвам престъпления. След това отидох в затвора и там срещнах Камората".
Дженаро и Филипо са войници във война с ниска интензивност. Тази, пред която са изправени десетки банди от Камора за контрол на кварталите в Неапол. Градски конфликт, който е разгледан изцяло в документалната поредица на телевизия RTVE "Ен Портада" в последното му издание: "Милениалната Камора".
През последните години историческите босове на неаполитанската мафия изпадат в немилост: или врагът ги убива, или гният зад решетките в сурова изолация. "Тази празнота след ареста на старите босове е изпълнена с момчета, много млади, израснали с криминалния мит за тези субекти", казва бившият антимафиотски прокурор Катело Мареска. Зад себе си Мареска има десетки разследвания на Камората: как работи, как се финансира и как изпира парите, които получава от изнудване или продажба на кокаин. Затова не е изненадващо, че този неаполитански магистрат и писател живее привързан към своя ескорт. Особено след като през 2011 г. той арестува Микеле Загария, историческия бос на клана Касалези.
Мареска добре познава Камората. Както старата Камора, така и новите ѝ босове: "Те убиват, защото жадуват за власт, за да упражняват властта си днес. Защото за тях няма утре".
Новите поколения на Камората нямат кодове. Те живеят от ден на ден и преминават през всичко, за да придобият власт. Филипо и Дженаро знаят, че животът им ще бъде кратък, но искат да го живеят пълноценно. "Печелиш пари, но харчиш много в дискотеки, за наркотици. И този живот не винаги е приятен", казва Филипо. И добавя: "И да спиш спокойно, никога не спиш спокойно". Дженаро знае, че няма изход, че ще бъде почти невъзможно да се измъкне от Камората. И той се справя с основния проблем: "Често пъти момчетата вървят по грешен път и влизат в тълпата. Защото Камора е единствената алтернатива, когато липсва работа. Камората е истинската чума на Неапол".
Не е лесна връзката с двамата главни герои на репортажа. И би било невъзможно да се достигне до тях без безценната помощ на група млади неаполитански журналисти. "Камора Милениал" винаги ще е длъжник на Чиро Куоцо, Свева Скалвенци, Андреа Аверса и Антонио Ламорте. Длъжник за всичко, което дават: гражданската ангажираност, която проявяват, като работят в квартали, където все още липсва държавата, където се изпращат голобради млади мъже, жадни за власт и забавление. Те са израснали по онези улици, където най-добрите пици в света се смесват с архитектурни бижута от 17 век. И знаят от първа ръка изоставянето, което обитава всяко кътче на Форчела, италианските квартали или Ла Санита. Защото в Неапол зад всеки дворец има вселена на бедност и разочарование.
Има числа, които не се нуждаят от допълнителни коментари. В Неапол, преди пандемията, отпадащите от училища са били около 40%; 31% от младите хора нито учат, нито работят; седем от десет млади хора никога не са ходили на театър или са посещавали изложба.
Пандемията събори малкото останали основи. А Камората иска да се възползва от социалната разруха на най-бедните квартали, за да спечели хората. "Престъпността е бърза, има пари, няма бюрокрация, знае какво трябва да направи и има невероятна нужда от консенсус", признава Луиджи де Магристрис, кмет на Неапол. Мареска отива по-нататък: "Организираната престъпност инвестира в този сектор на бедните и го направи, за да създаде прозелитизъм, за да обвърже цели семейства с мафиотската кауза".
Скампия е един от онези квартали, където Камората се стреми да "лови риба в мътна вода". Неапол може да е градът с най-лошата репутация в Италия, но Скампия е най-заклеймения от всички квартали. А в Скампия няма място, което да предизвиква по-голямо уважение от Лас Велас.
Тази група сгради е преживяла кланова война през 2004 г., която е оставила над сто жертви по улиците. Давиде Черуло е израснал в тази среда. Като дете той започва да обира пазари, след това открива наркотици, пренася кокаин и плаща за престъпленията си в затвора. Днес той води кампания антикамора и я придружава с жестове, които не са банални. Сред сивите блокове на Скампия, Черуло е създал животинска ферма и малка библиотека за деца. "Само образованието може да победи Камората", поддържа той, оставяйки фраза за размисъл: "Аз не съществувах за всичко, което можеше да ми позволи да бъда дете. Когато бях дете, мечтаех да имам пистолет. И сега, когато пораснах, мечтая отново да бъда дете. Вярвам, че най-голямото престъпление, което може да бъде извършено, е това да не се позволява на дете да бъде дете. И днес държавата знае това, но не прави нищо, за да го предотврати. Не прави нищо".
Още: Италианската мафия не се страхува от германското правосъдие