Европейският съюз трябва да се научи да използва езика на силата. Това е основният акцент, който официалният сайт на Европейския парламент изкарва на преден план от изслушването на кандидата за нов външен министър на ЕС (върховен представител по външните работи и сигурността на ЕС) Жозеп Борел.
Изслушването и конкретно този акцент привличат вниманието на известното руско издание "Коммерсантъ", което заключва, че бившият испански външен министър не вижда нищо добро в настоящата политика на Русия, но въпреки това счита диалогът с нея за необходим - или, във всеки случай, принудителен
"Ако ми гласувате доверие, това ще ми позволи да премина от думи към дела", каза той в края на речта си, преминавайки от английски на френски. Очевидно обаче няма да има проблеми с назначаването на ръководител на външната политика на ЕС, заключва руският вестник според Агенция "Фокус".
Показателно е, че в речта си пред Комисията по външните въпроси на Европейския парламент, Борел заяви: "Светът се промени към по-лошо - има по-малко съгласие и повече налагане на вето". При тези условия, някои партньори се отказват от правилата на играта, други следват само това, което е удобно за тях, смята бившият испански министър. Той обаче добави, че ЕС трябва да работи с разбиране към чуждите привички и обичаи, за да разбира различните гледни точки.
Още в първата част на речта, когато бившият дипломат внимателно подбираше думите си, беше ясно кой има предвид, без да назовава страните, използващи "политиката на силата": "Какво означава политиката на силата? Това означава, че международното право се подкопава, има по-малко споразумения и повече налагане на вето в света, а териториалната цялост на суверенните държави се нарушава, както показва войната в Украйна".
Борел беше поставен под натиск от френския евродепутат Тиери Мариани, който поиска да знае "кой е най-страшният враг на ЕС"? Бившият испански външен министър увери, че "никога не е наричал Русия враг на Испания", заради силното си интервюто тази пролет пред испанското издание El Periodico и нарече тези заплахи несравними. Въпреки това, той не отрече и факта на руската заплаха. "Какво правят испанските танкове в Естония и Латвия? Отидохме да пием кафе ли? Или сме там, защото съществува заплаха, с която се сблъсква Алианса? Разбира се, съществува заплаха," коментира Борел.
Преди няколко месеца, пред El Periodico Борел коментира, че САЩ се отдръпват от Европа, а "старият враг Русия" казва, че е тук и отново е заплаха. След това испанският посланик Фернандо Валдеррама Пареху беше извикан в руското външно министерство. И тогава президентът на Руската федерация Владимир Путин коментира, че Борел иска да се изживява като политик, не като дипломат. По-късно испанецът даде ново интервю и обясни, че не е бил разбран правилно от Москва.
Сега кандидатът за ръководител на европейската дипломация се изказа в подкрепа на поддържането на санкции срещу Русия. "Необходимо е европейците единодушно да запазят санкциите, наложени след анексията на Крим и нарушаването на териториалната цялост на Украйна. Докато Русия не промени поведението си, тези санкции трябва да останат в сила. И се надявам Европейският съвет да остане единодушен в това отношение", каза той.
Борел припомни и друг проблем, който постоянно се повдига в Брюксел - хибридните заплахи и дезинформационна кампания, т.е. това, за което най-често обвиняват Русия. "Ясно е и всички знаят, че от територията на Руската федерация се провеждат кампании за дезинформация, които се изпълняват от сървъри на руска територия. Не казвам, че това е правителството на Руската федерация. Но всичко това е сериозен опит да се подкопае демократичното здраве на нашите страни", заяви той. Според него в отношенията с Русия трябва да се спазват пет принципа - Брюксел одобри списъка си още през 2016 година. Освен това енергийната сигурност на ЕС зависи от Русия.
Приоритетите на външната политика на ЕС Жозеп Борел изброи в първите минути на речта си: изграждане на диалог с балканските страни (и той е готов да направи първото си посещение в Косово), "подкрепа на демокрацията и териториалната цялост на Украйна", отношения с Африка, Азия и Латинска Америка, а също и със САЩ, с които отношенията са трудни, но въпреки това те са съюзници. Русия не беше сред приоритетите - както не беше, формално и в списъка на основните заплахи.
Анализът на "Коммерсантъ" накратко
От коментарите на Борел могат да се направят два извода. Първо, украинският фактор остава ключът към диалога между Москва и ЕС. "Мисля, че най-добрият начин да се противопоставите на руския експансионизъм или руската заплаха, ако желаете, е да се помогне на Украйна и да се укрепи Украйна, нейната стабилност и способност да се измъкне от настоящото положение и да се превърне в просперираща и демократична страна", заяви Борел.
Второ, диалогът с Русия се възприема от бившия външен министър на Испания като необходима мярка. Той припомни "голямата политика на палката", провеждана от американския президент Теодор Рузвелт по отношение на страните от Латинска Америка в началото на XX век. В свободен преразказ от Борел, изказването на Рузвелт ("Говорете меко, но дръжте голяма бухалка в ръцете си и ще стигнете далеч") звучи така: "Говориш тихо, когато имаш голяма бухалка. Ако нямате голяма бухалка, по-добре да говорите силно. ЕС няма голяма бухалка. Ние не сме военен съюз. Трябва да сме строги по отношение на Русия, но в същото време да разбираме, че това е страна, с която трябва да си имаме работа. Не всичко се решава със санкции", обобщи той.
