Основната цел на Тръмп по време на първата му реч за "Състоянието на Съюза" (бел. ред. - на САЩ) беше да звучи като сериозен и достатъчно авторитетен президент. Дали се справи с тази задача? Не мисля – аз лично сметнах за отвратително как насаждаше страх във връзка с престъпността сред имигрантите. Но не ми пука особено. Така или иначе не съм виждал често прояви на достойнство в театрално-критичната школа по политически коментари.
Важно е самото съдържание, което, нека бъдем честни, доста рядко присъства в "Състоянието на Съюза". Все пак Тръмп се опитваше да звучи, сякаш предлага нови и изключително сериозни политически инициативи, особено в областта на инфраструктурата.
Така че нека изясним нещо: Докато ние наистина се нуждаем отчаяно от нови инвестиции в обществения капитал, предложението на Тръмп (Тръмпоструктура?) е крайно несериозно. В най-добрия случай ще се окаже, че става дума за тривиална сума пари, представена обаче за нещо грандиозно. В най-лошия - ще бъде равносилно на оргия с участието на добрия стар капитализъм, приватизиращ публични активи, генерирайки същевременно съвсем малко нови инвестиции.
И така, какво ни се предлага тук? Тръмп каза доста голямо число, 1,5 трлн. долара (бел. ред. - за нова инфраструктура в САЩ). Но в изтеклата чернова на бъдещия документ се твърди, че планът включва едва 200 млрд. долара федерални пари. Останалото се очаква да бъде генерирано от частни инвеститори. Това определено е интересен трик. Как ли работи?
На практика – никак. Частните инвеститори няма да се хвърлят да харчат за обществената инфраструктура, освен ако не им се гарантира нещо в замяна. Това ще проработи единствено, ако им се предостави собственост и възможността да събират бъдещи приходи от обществеността.
Второ, дори и да проработи - да речем за пътищата и мостовете – частните инвестиции никога не се предлагат безплатно. Те са малък компромис в замяна на възможността дарителите да получават такси от обществото, което е просто данъчно облагане, но под друга форма. И няма доказателства, че публичното инвестиране по този начин спестява пари. Тъкмо обратното, обикновено се оказва, че данъкоплатците трябва да платят повече, отколкото ако правителството си беше свършило всичко само.
И, о, чакайте. Става и по-зле. Откъде всъщност идват тези 200 млрд. долара? Не е ясно дали въобще говорим за нови пари. Повечето част от тях най-вероятно са били предназначени за публични проекти така или иначе.
Първа точка: голяма част от инфраструктурата не може да функционира по този начин. Няма как канализационните системи, защитните навеси над реките и много други неща да бъдат превърнати в центрове за печалба. Това означава, че не говорим нито за програма за изграждане на инфраструктура, нито за план за превръщане на публичните в частни предприятия, нито за по-големи данъчни облекчения.
И кой би се набутал в тези съблазнителни приватизационни схеми? Трябва ли да питаме дори?
Автор: Пол Кругман, носител на Нобелова награда за икономика, за The New York Yimes. Превод: БГНЕС
