Европа вече има своя собствена Венецуела: най-бедната или втората най-бедна нация, в зависимост от това как броите, има две правителства. Основната разлика в ситуацията: Русия и Западът имат еднакви предпочитания, защото алтернативата е по-лоша – управление на олигарх, който ще действа само за себе си. Това пише Леонид Бершидски за агенция Bloomberg, който е редактор на руския вестник „Ведомости” и основател на сайта Slon.ru.
През февруари Молдова, страна с население от 3,5 милиона, сгушена между Украйна и Румъния, проведе неубедителни парламентарни избори. Три партии - проруската Социалистическа партия, проевропейският съюз АКУМ и Демократическата партия, водена от олигарха Владимир Плахотнюк – получиха по над 20% от гласовете. Коалиционните разговори обещаваха да бъдат трудни: нито една от другите две политически сили не искаше да работи с Плахотнюк. Докато коалиционните преговори продължиха, Демократическата партия на Павел Филип продължи да води правителството, точно както беше преди изборите, допълва агенция Фокус.
На 8 юни бившият изпълнителен директор на Световната банка Мая Санду, съпредседател на АКУМ, обяви създаването на коалиция със социалистите. Конституционният съд на Молдова, пълен с лоялни на Плахотнюк членове, веднага постанови, че коалицията на Санду е противоконституционна, тъй като тя е сформирана повече от 90 дни след изборите. На 9 юни органът свали и президента на Молдова, социалистът Игор Додон, и предаде правомощията му на Филип, който незабавно насрочи нови избори за септември.
И двете молдавски правителства отказват да напуснат (също както и Додон, който бе избран за народ) и и двамата издават заповеди - почти като във Венецуела, където президентът Никола Мадуро (подкрепян от Русия) и неговият опонент Хуан Гуайдо (признат от САЩ и други западни нации), са в цайтнот. В Молдова обаче руските и западните интереси изглежда се припокриват - може би за първи път след присъединяването на Крим към страната през 2014 г.
Русия призна правителството на Санду на 10 юни. Въпреки че повечето от важните министерски постове отидоха в ръцете на политиците от АКУМ, присъствието на социалистите прави кабинета приемлив за Кремъл. Официалната Москва няма илюзии за възстановяване на пълното си влияние от съветската епоха в Молдова, страна, в която Румъния е разпространила около един милион паспорти, което позволява на молдовците да се интегрират в ЕС преди тяхната страна да стане пълноправен член. Русия, обаче, има интерес да поддържа здрави отношения с постсъветската държава, като същевременно запазва контрола върху непризнатия отцепник на Молдова в Приднестровието, рускоговорящ анклав, където 1500 руски войници са разположени в буферната зона, каквато Кремъл обича да поддържа близо до руските граници.
Във вторник руският вицепремиер Дмитрий Козак, отговарящ за отношенията с Молдова, заяви, че Плахотнюк е предложил да преориентира страната си към Русия и да я превърне във федерация, като Приднестровието запази връзките си с Москва. Но Плахотнюк, който по-рано се придържаше към тежка антируска линия, не може да спечели доверието на Москва. Участието на социалистите в правителството осигурява по-силна гаранция за Русия, отколкото празните думи.
Германия, Франция, Великобритания, Полша и Швеция подкрепиха молдовския парламент, който застана зад правителството на Санду. Антикорупционната партия на Санду е най-добрият шанс на страната да постигне напредък. Страната не може да постигне нищо, когато Плахотнюк ефективно притежава всичко в нея, от четири от пет национални телевизии до Конституционния съд. В края на миналата година Европейският парламент дори прие резолюция, с която Молдова се обявява „държава, завладяна от олигархични интереси".
САЩ също подкрепиха молдовския парламент.
Сливането на руските и европейските интереси, подкрепено от САЩ, е почти невероятно в настоящия геополитически климат. Това показва, че Русия не трябва да бъде възприемана на противник на Запада и износител на корупция, който се занимава с хаос и разпад в съседните страни. Макар че скритите й мотиви изрично не са същите като тези на западните страни, тя също се интересува от стабилността в държавите, които са нейни непосредствени съседи - и като се увери, че политическите сили, които са съпричастни към нея, имат известна роля в управлението на региона.
Подобно на Плахотнюк, парламентът иска предсрочни избори - но по различни правила. Той гласува за отмяна на реформата на Изборния кодекс, подкрепена от Плахотнюк, при която мнозинството от депутатите се избират по райони, а не по партийни списъци. Подобна промяна щеше да бъде смъртоносна за влиянието на Демократическата партия. Ако устойчивият международен натиск помогне на Санду и на парламента да надделяят, АКУМ и социалистите вероятно ще се окажат най-големите сили и ще трябва да работят за солидна коалиция, която да задържи западната помощ за Молдова за изграждането на по-силни институции, а Русия - достатъчно щастлива, за да не се меси. Един успешен опит от този вид в крайна сметка може да се използва за разрешаване на конфликта в Украйна, без да се позволи на Киев да се отклони от европейския си път.
Засега обаче е важно да се предотврати насилието. Русия и Западът трябва да обединят усилията си, за да принудят Плахотнюк да се оттегли. Европа наистина не се нуждае от собствена Венецуела.
