Русия и Китай наскоро приключиха поредица от съвместни въздушни и военноморски учения, наречени "Север/Взаимодействие-2023". Китайските държавни медии приветстваха ученията като "съществена проява на китайско-руското стратегическо партньорство". Ученията се проведоха край бреговете на Япония, заплашвайки един от най-важните съюзници на САЩ в Азия.
След това съвместната руска и китайска военноморска флотилия се приближи до бреговете на Аляска. Представители на администрацията на Байдън омаловажиха новината, като подчертаха, че патрулирането се е състояло в международни води. Но републикански сенатор от Аляска цитира военноморския патрул като доказателство за "нова ера на авторитарна агресия".
Някои се страхуват, че това развитие сигнализира за възникващ блок на силата в Азия, който се стреми да се противопостави на американското влияние. И все пак водещи официални лица и коментатори често не успяват да разберат как самите САЩ успяха да помогнат за създаването на условия за увеличаване на руско-китайското сближаване. Военното сътрудничество между Москва и Пекин не е просто неизбежно сближаване на еднакво мислещи авторитарни държави, както се предполага. Това също е пряк отговор на американското показване на мускули в региона. Оценка от САЩ: Как Русия и Китай градят планове за бъдещи войни?
Натискът
През изминалата година САЩ притиснаха Китай по няколко начина. Вашингтон изпрати подводница с ядрено оръжие в Южна Корея за демонстрация на сила, засили партньорството си с Индия и задълбочи стратегическата координация с други членове на Четиристранния диалог за сигурност. Вашингтон също проведе забележителни военни учения с Япония и сключи договор за разполагане на повече войски във Филипините. Още: САЩ, Русия и Китай пак си мерят ядрените арсенали. До какво ще доведе това?
Несъмнено политиците на САЩ гледат на тези ходове просто като на пропорционални отговори на ескалиращите териториални претенции на Китай и враждебната реторика срещу Тайван. Но възпирането на една страна често е провокация за друга страна. Когато Вашингтон събира партньорите си за демонстрация на военна сила и интегрира тихоокеанските държави още повече в своята мрежа от военни съюзи, Пекин е склонен да възприеме това като заплахи за регионалните му интереси, пише в свой материал The National Interest.
Теорията за международните отношения предвижда, че държавите често избират да се борят с другите, когато чувстват необходимост да балансират срещу враждебните намерения на съперничещите сили. За добро или за лошо, когато САЩ укрепват отбранителната си позиция в Азия, Китай естествено ще види балансиращ коалиционен партньор в лицето на Русия.
От края на Студената война отношенията между Китай и Русия варират от ожесточена конкуренция до предпазливо сътрудничество. Но през последните години настоятелната позиция на Вашингтон в Азия накара Пекин да се стреми към засилено военно сътрудничество с Москва.
Подобна тенденция се наблюдава и в Арктика. Русия традиционно гледа с подозрение на стратегическите стремежи на Китай към Арктика, но воденият от САЩ бойкот на Арктическия съвет подтикна Русия да засили сътрудничеството с Китай в региона. Двете страни използваха отсъствието на Америка на срещата на Арктическия съвет, за да заздравят връзките си в областта на сигурността. Още: Г-7 призова Китай да окаже натиск върху Русия
Разбира се, отношенията между Русия и Китай остават изключително неравностойни. Въпреки рекламирането на „партньорство без ограничения“ между нациите, Пекин всъщност ясно показа границите на своето сътрудничество. Китайската държавна петролна компания Sinopec се отказа от преговорите за инвестиции в руски петролни проекти. Освен че купува руски стоки на намалени цени, Китай до голяма степен се придържа към международните санкции срещу Русия след нахлуването й в Украйна. Пекин продължава да проповядва неутралитет във войната в Украйна, вместо изрично да подкрепя позицията на Русия, и отхвърли руските искания за оръжия, вместо това предлага мирен план, съдържащ разпоредби, които Москва трудно може да преглътне.
Какво направихме?
Вместо да се присъедини към широкообхватен авторитарен кръстоносен поход срещу либералния международен ред, партньорството на Китай с Москва е тясно фокусирано върху региони, където той възприема критични интереси за сигурността. Въпреки целия шум около предполагаемата поява на нова ос от авторитарни сили, обвързани от идеология, задълбочаващите се руско-китайски отношения миришат на стандартна реалполитика. Докато Съединените щати демонстрират мускули в Азия, за да защитят своите интереси в областта на икономиката, сигурността и глобалното управление, Китай неизбежно ще направи същото. Изолираната от Запада, Москва е логичен партньор в увеличаването на военната мощ на Пекин. Още: Китай преметна Русия: Доставките на китайски дронове секнаха
Все още има възможности за вбиване на клин между Русия и Китай, точно както Ричард Никсън използва китайско-съветското разделение, за да установи отношения с Мао по време на Студената война. Китай трябва внимателно да прецени военните предимства на руското партньорство спрямо все още важните си икономически връзки със Съединените щати. След като държавният секретар Антъни Блинкен посети Пекин през юни, Китайската централна банка обяви ограничения върху транзакциите на руски клиенти, включващи банки в няколко западни страни, което може да се тълкува като помирителен жест към Вашингтон.
Ако Вашингтон организира състезание за влияние в Азия, като се откаже от дипломатически ангажименти към Китай, той ще пропусне възможността отново да раздели Китай от Русия. Вместо това САЩ ще създадат стимули тези две велики сили да обединят усилията си, подхранвайки резултата, от който САЩ най-много се страхуват.
Автор: Марк Хана
Превод: Ганчо Каменарски
