На силно разклатените отношения между Москва и София може да им бъде даден нов тласък. Президентът на България Румен Радев не успя да постои в Русия, но премиерът Бойко Борисов отлетя в сряда за Москва за среща с лидера на Кремъл Владимир Путин, пише руският вестник „Независимая газета“, цитиран от агенция "Фокус".
Съгласно думите на Радев, „в последните седмици българското правителство излезе от летаргията по отношение на Русия“. Доказателство за това стана отказът на София да изгони руските дипломати заради случая „Скрипал“. Причината – недостатъчно доказателства за участието на Москва в отравянето на бившия офицер от Главното разузнавателно управление (ГРУ). А много години София едва ли не изпреварваше антируските инициативи на Запада и се показваше като надежден партньор на Запада. Достатъчно е да се припомни, че тя развали три важни съвместни проекти с Русия – газопровода Бургас-Алескандруполис, АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“, чрез който не само щеше да бъде доставян природен газ директно до България, но и пари за София от транзита за Балканите и Италия. Стигна се дори дотам, че в България оскверняваха паметници на руски и съветски войници.
И ето новият поврат в двустранните отношения. Путин оцени визитата на Радев като „добър сигнал за възобновяване на пълноформатните руско-български отношения“ след повече то десетилетие на прекъсване.
Един от основните резултати от тази визита стана изказаната от Радев идея за възобновяване на проекта за строителство на газопровод през Черно море – вярно, в нова конфигурация, който държавният глава на страната нарече „Български поток“. Радев припомни, че като цяло въпросът за сигурността за енергийните доставки за България и ЕС като цяло са изключително важни, напомняйки, че Русия по-рано е била стратегически партньор в снабдяването с природен газ, петрол и ядрено гориво.
Но президентът на България има единствено представителни функции, отговаря преди всичко за външнополитическата дейност и има слабо влияние върху взимането на ключови икономически решения – това е прерогатив на Народното събрание. Така че преговорите Радев-Путин бяха по-скоро сондаж за позицията на Москва по въпроса за възобновяване на сътрудничеството в енергийната сфера, направен в навечерието на визитата на Бойко Борисов.
Така че газовата тема отново зазвуча на най-високо държавно ниво. И инициативата на България да се върне към идеята за газопровода се подкрепя в Брюксел от самите официални лица на Европейския съюз, които само преди четири години предупредиха за пагубния характер на монополизма, визирайки Русия, и посочиха нарушения на споразуменията в рамките на Третия енергиен пакет.
Източник от българската делегация поясни за изданието, че рязката промяна в позицията на София и Брюксел е свързана с опасенията по повод непредсказуемото поведение на Турция. От верен стратегически съюзник на Запада и форпост на НАТО в Близкия Изток, тя се превърна в изнудвач на ЕС във връзка с мигрантската криза. Напълно вероятно е Анкара в отговор на възможни санкции на Запада да блокира доставките на газ от Русия за Европа по „Турски поток“. Ето защо в София са уверени, че на Европа ѝ е необходим газопровод през територията на България, която също мечтае да се превърне в газов хъб.
Любопитно е какъв отговор ще даде Русия на предложението на България. Взела поука от горчивия опит, изглежда, Москва трябва да действа прагматично и да изиска от правителството на България и ЕС „железни“ гаранции, че строителството на газопровода няма да бъде спряно.
Снимка: Архив
