Миене на ръцете на всеки час е обсесивно-компулсивно разстройство, страхът от тълпи и обществени места се отнася към агорафобиите, да си мислиш, че си обречен щом си се закашлял два пъти е явен признак на хипохондрия. Това пише в своята статия за Le Figaro журналистката Аврора Емле.
Всяка една от тези малки чудатости е отбелязана като разстройство на поведението в номенклатура DSM-5 - Библията на психиатричните разстройства. Следователно всички сме се побъркали от Covid-19?, предполага авторът на статията.
Профессор Антоан Пелиссоло, психиатър и началник на отделение в университетския болничен център в Кретей, автор на книгата "Вие сте своят най-добър психотерапевт" все пак е обнадежден:
"Подобни реакции са напълно нормални, отчитайки контекста. Те преди всичко говорят за спазването на правила на социално дистанциране и бариерни жестове, а така също са и отговор на страха, предизвикан от епидемията или на стреса от карантината, а после от нейното прекратяване."Фани, която е прекарала два месеца в изолация е мисли така: "Два месеца се лекувах с шоколад. Вярвам, че това ми помогна на преодолея тревогата... Но днес ми е трудно без него."
Може ли карантината да пораждат такива патологии? Ситуацията с коронавируса се оказа отлична почва за развитието на нашите обикновени ритуали. Така се случва и с Гийом, който е побъркан на тема чистота и в този период придоби възможността на две два дни да стерилизира дома си: "Жена ми мисли, че съм луд, но аз не виждам проблем", казва Гийом.
В случая с Гийом може би няма проблем, тъй като неговата любов към чистотата не е от вчера. Според Пелиссоло са важни два елемента - постоянството и интензивността на реакцията.
"Те могат да бъдат временни и не много агресивни. Трябва да изчакаме няколко седмици и да се попитаме дали успяваме да запазим контрол. Чувстваме ли, че владеем ситуацията или не се справяме с нея? Продиктувани ли са постъпките ни от подбуда или тревожност? Става ли поведението ни дългосрочно, изострят ли се нежеланите фактори?"Нашите малки приумици могат да станат болезнени. Тогава е добре да се поговори с лекар или психолог. Епидемията е могла да пробуди, скрити до момента стари страхове, дисфункционални убеждения, по-рано оставали без последици. Важно е да можем да се изказваме, без излишно драматизиране и без да се чувства вина, за да не се поддържа подобно състояние и да не се навлезе в един порочен кръг, съветва професорът.
Психолог: Ние сме в непозната ситуация и трябва да я приемем
