Ще помогнат ли вече съществуващите ваксини срещу вариантите на мутиралия коронавирус? Ако не, кога ще се появят нови и какво трябва да се направи за целта?
Коронавирусът мутира. И колкото повече нови варианти се появяват, толкова по-често започва да се задава въпросът доколко са ефективни вече разрешените за използване ваксини.
Германски вирусолози подчертават, че мутацията на коронавируса е ново предизвикателство за учените, за производителите на ваксини и за институциите, които издават разрешение за тяхното използване, както и за цялата система на здравеопазването. Експертите твърдят, че съществуващите в момента възможности са достатъчни, за да се справим с тях, пише „Дойче веле”.
Благодарение на съществуващите платформи за разработване на ваксини срещу коронавирус, имаме добри инструменти, за да реагираме на протичащите изменения, заяви проф. Мерлин Аддо от университетския медицински център Хамбург-Епендорф.
Ефективни ли са ваксините на BionTech/Pfizer и Moderna срещу мутациите на вируса?
В този случай става въпрос за две мРНК ваксини, разрешени за използване в ЕС, както и векторната ваксина на AstraZeneca. Тези препарати, според германските учени, могат да бъдат променени сравнително бързо, за да въздействат ефективно на новите варианти на коронавируса. На теория, най-бързо могат да бъдат изменени мРНК ваксините. Векторните ваксини също могат да бъдат променени сравнително бързо в лабораторни условия.
На практика за момента не става въпрос за производство на ново поколение ваксини.
Угур Шахин – съоснователят на BionTech/Pfizer, заедно със своите колеги изследва постоянно новите варианти на коронавируса, но използва само вече разрешените ваксини.
„Като изследователи ние постоянно синтезираме нови варианти на вируса и провеждаме тестове за тяхното неутрализиране. Опитваме се да установим дали антителата разпознават новите варианти на вируса и дали ги неутрализират”, разказва ученият. Засега проучванията са успешни.
Шахин подчертава, че досега екипът е успял да установи няколко важни факта:
В случая с британския вариант на коронавируса проблемът не се състои в това, че съществуващата ваксина неутрализира по-слабо вируса, а в това, че той е по-заразен. Затова за справянето с него не са необходими нови ваксини, а „продължаване на редица специфични ограничителни мерки, действащи по време на локдауна, докато възможно повече хора бъдат ваксинирани”.
По подобен начин изглежда ситуацията и с бразилския вариант на коронавируса, срещу който съществуващите вече ваксини помагат. Що се отнася до южноафриканския вариант, някои от ваксините не могат да гарантират защита от него, признава Шахин. Според него, засега липсват необходимите данни и учените не могат да коментират нищо. Но лабораторните изследвания продължават и учените се надяват, че мРНК ваксината и Т-клетките, които играят важна роля, ще помогнат да бъде постигнат успех.
Процесът за одобряване на такава ваксина трае около 2 месеца
Засега не тече процес за производство на нови ваксини, тъй като за целта са необходими клинични изпитвания. Но препарати, които да действат ефективно срещу вариантите на мутиралия коронавирус ще се появят рано или късно. По тази причина производителите трябва още сега да направят всичко възможно, за да може в нужния момент препаратът да бъде одобрен за употреба възможно най-скоро. Трябва ли обаче да се бърза?
Разработването на нова ваксина въз основа на съществуваща платформа отнема 6 седмици, а процесът на одобрение на такава ваксина отнема около 2 месеца, уточнява Мерилин Аддо.
От института „Паул Ерлих”, който отговаря за одобряването на ваксини в Германия и който си сътрудничи тясно с Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), твърдят, че в момента трябва да се използват вече одобрените ваксини.
„По-добре да се правят ваксини с препаратите, които вече съществуват, отколкото да не се правят изобщо”, заяви директорът на института Клаус Цихутек. Той уточни обаче, че вече се водят разговори относно предложението на Европейската комисия за съгласуване на разрешението за нови ваксини в случай на необходимост. Като цяло, става въпрос евентуална нова ваксина да бъде пусната в производство по опростена процедура.
Трябва ли да се бърза с производството на нова ваксина срещу мутиралия вирус?
Според Цихутек, важното условие в случая е производството на новата ваксина да се развива по същия начин, както вече одобрените. В рамките на клиничните изпитвания трябва да се докаже, че тя е надеждна и безопасна. В конкретния случай клиничните изпитвания могат да не бъдат толкова обширни, а да се фокусират върху способността на новата ваксина да неутрализира мутиращия коронавирус.
В тази връзка Угур ахин припомня, че производителите вече използват всичките си възможности, за да гарантират, че на пазара се пуска възможно най-голямо количество ваксини и не е необходимо да се бърза с производството на нови ваксини, докато наличните доказват своята ефективност. „Не искаме да произвеждаме ваксина, която да бъде ефективна срещу нови варианти, но няма да помогне с първоначалния вариант на вируса“, каза вирусологът.
Мерилин Аддо е съгласна с него.
„Не трябва още утре да започнем да произвеждаме нова ваксина. Важното е, че разполагаме с необходимите инструменти, за да реагираме на настъпващите промени”, смята тя. Сега е много по-важно да се осигури справедливо разпределение на ваксината.
„Трябва да сме сигурни, че ваксината се разпространява не само между индустриализираните държави - в противен случай инфекцията ще се разпространява“, предупреди Аддо.
Смесване на ваксини, а не производство на нови? Вероятно да
Другата възможност за борба с мутиращия вирус е да се използват две различни ваксини: една за първата доза, а друга за втората. Засега постоянната комисия по ваксинация на Германия (Stiko) още не е дала официални препоръки по този въпрос, но институтът „Паул Ерлих” вече е провел консултации по темата. Мерилин Аддо предполага, че в този случай може да се комбинират мРНК и векторни ваксини.
При използването на векторни ваксини няма проблем да се използват различни вируси за първата и втората ваксинация. Това може да помогне да се избегне опасността организмът на отхвърли ваксината, смятат германските вирусолози.
