Министерството на отбраната на Руската федерация официално заяви, че снимките и видеото със загиналите мирни жители в украинския град Буча е "поредната провокация" и "поредната постановка на киевския режим за западните медии." Това е стандартна реакция на руската страна не само на изявленията на Киев, но и на съобщенията на независимите журналисти, както и на уважавани световни медии. И руските власти съвсем не са единствените, които са се досетили да използват такива "аргументи" по време на война. Ето само три показателни примера от историята на XX век, представени от "Медуза.ио"*.
Гражданската война в Испания
На 26 април, 1937 година самолети на нацисткия "Легион Кондор", изпратен по заповед на Хитлер да подкрепи силите на националистите под командването на Франциско Франко, атакуват град Герника - център на баската съпротива.
Бомбардировката преминава под предлог - унищожаването на моста, водещ към града и военно-промишлената инфраструктура на републиканците - но точно те не са засегнати, докато градът практически е изгорен.
Макар това да не е първият случай на бомбардиране от въздуха на републикански градове от франкистите и техните съюзници, разрушаването на Герника става световно известно, благодарение на едноименната картина на Пабло Пикасо.
Снимка: Getty images
Веднага след атаката и пожара, унищожили града, националистите превзели Герника и започват да ликвидират последиците от бомбардировката - осколките от бомбите и неексплоадиралите снаряди. На различни места разполагат туби с гориво, за да обвинят за случилото се самите републиканци.
Участието на Германия в бомбардировките е очевидно от първите дни благодарение на работата на журналистите. Но по заповед на Франко неговите подчинени коментират по радиостанциите, че статиите в чуждестранната преса са измислици на "пияници" и "мошеници", а всички доказателства сочели, че градът е унищожен от отстъпващите части на републиканците.
Как тогава го формулират франкистите
"Това не е първият път, когато Агире, мандаринът на република Еускади (страната на баските) лъже. Агире днес обяви, че чуждестранна авиация е бомбардирала Герника и я е изпепелила, за да оскърби баските. Агире лъже, лъже и той го знае.
Първо, никаква германска или друга чуждестранна авиация няма в национална Испания. Има само испанска авиация, благородни и героични испански летци, които неуморимо се сражават с червените самолети, руските и френските, управлявани от чуждоземци.
Второ, не ние изгорихме Герника. Испания на Франко не запалва никого. Факелът е монопол на тези, които изгориха Ирун, тези, които подпалиха Ейбар, който се опита за изгори живи защитниците на Алкасар в Толедо (бел. ред. - тук се изреждат няколко сражения от Гражданската война в Испания - битката за Ирун, преди да отстъпят противниците на Франко подпалват част от града).
Ако ние не знаехме, че Агире знае, че той лъже, като дребен мошеник, то ние бихме му напомнили, че заедно с тези, които се сражават на бискайския фронт, заедно с баските войници са астурийските миньори, професионалисти по унищожаване с огън и бензин, и варварския динамит на марксисткото насилие, с чиято помощ Агире възнамеряваше да остане крал.
Но ние уважавахме Герника. Уважавахме нея и нейните баски, както уважаваме всички, които принадлежат на Испания и което скоро и завинаги трябва да стане единствена и истинска Испания."
Цитат от статия във франкисткия вестник "Proa" от 29 април, 1937 година
Обстрелът на пазара Маркала в Сараево пред 1994 година
В резултат на обстрел на Сараево на 5 февруари 1994 година загиват 68 души, които се редят на опашка за продукти. Сърбите, обкръжили града, твърдят, че босненците са обстреляли себе си, за да "получат съчувствие и да получат помощ от Запада."
Прокурорите от Международния трибунал по бивша Югославия установяват, че по пазара е пуснат 120-мм снаряд от позиция, която е заемала армията на Република Сръбска. Но Слободан Милошевич, Радован Караджич и другите сръбски лидери и сръбските медии твърдят, че минометният удар по пазара Меркале е дело на самите босненци, позовавайки се на единственият сръбски експерт по балистика, който потвърждава думите им.
Снимка: Getty images
В предаването Pečat, излязло в ефира на държавната ТВ компания RTRS през 2005 година се твърди, че снарядът убил 68 души на пазара не е могъл да бъде пуснат от сръбските позиции. Нещо повече, загинали са само няколко души, а телата на останалите жертви са донесени на мястото на взрива по-рано, за да се засили пропагандистки ефект.
В предаването се твърди и, че за да се документира уж по-рано подготвената провокация, на място са пристигнали четири ТВ екипа.
В Сърбия и в Република Сръбска тази конспиративна версия на събитията в Маркале и досега е много популярна.
Арменският геноцид в Турция
На 24 април, 1915 година османските власти арестуват, а след това убиват около 800 представители на арменската интелигенция в Константинопол (Истанбул). С това започва кампания за целенасочено унищожаване на християнското население на Османска Турция (покрай арменците са пострадали гърци и асирийци), която продължава до 1922 година.
Арменците са депортирани и масово убивани с такава интензивност, че в някои райони на Източна Турция, населена предимно от арменци, те напълно изчезват. По различни оценки за тези години загиват от 800 000 до 1 000 000 арменци. Сега много страни по света, в това число Русия, признава тези събития за геноцид.
В хода на самите събития националистическото правителство на младотурците обяснява необходимостта "да се избавят от арменците" с това, че те са предатели, които помагат на противниците на Турция в Първата световна война - предимно на Русия.
В следващите 100 години турските власти - от Кемал Ататюрк до Реджеп Ердоган - отричат геноцида на държавно ниво, макар през 2014 година тогавашният министър-председател и настоящ президент Ердоган неочаквано да изрази съболезнования на внуците на арменците, "загинали в събитията в началото на XX век." В Турция искането да се признае геноцида срещу арменците официално се счита за престъпление по член, който наказва за "оскърбление на турската нация и нейната държавност." За "фалшификации" се обявяват всички свидетелства на преживелите геноцида арменци или на западните дипломати, които не се позовават на турския държавен архив. Данните за геноцида в този архив последователно се унищожават. Турските власти не само отричат самия факт на геноцида, но и позиционират именно турците като "същинските жертви на геноцида".
Например, в град Ъгдър в Източна Турция има паметник и музей на геноцида, посветен на "турците - жертви на геноцида от страна на арменците", който уж се е случил през XX век. Случаи на убийства на турци от арменци през тези години действително е имало, но техните мащаби са несравними с "чистките", които турците са провеждали.
* Meduza или "Медуза" е интернет издание, създадено от бившия главен редактор на Lenta.ru Галина Тимченко през 2014 година. Публикува материали на руски и на английски език. Редакцията е ситуирана в Рига, Латвия. На 23 април 2021 година "Медуза" е включена в списъка с чуждестранни агенти от руското правосъдно министерство. На 2 март 2022 година Роскомнадзор блокира сайта на изданието заради "целенасочено систематично публикуване на информационни материали, съдържащи лъжлива информация, относно същността на специалната военна операция на територията на Украйна..."
Подсъзнанието говори истината: Руският посланик в ООН призна за клането в Буча (ВИДЕО)
