Кога и как ще завърши ходът на тотална конфронтация с Русия и бясната русофобия в САЩ? Общоприето е, че това е дългосрочна тенденция, поне за десетилетия напред. В политическите кръгове на САЩ обаче има и такива хора, които са с напълно различно отношение към Русия – твърди руският бизнес-вестник „Взгляд”. Кои са те и кога тяхната гледна точка ще надделее?
Ако четете американската преса, може да добиете впечатлението, че целият американски елит се състои от солидни русофоби и при това изключително тесногръди. Те призовават за повече санкции срещу Руската федерация, наричат Москва основната заплаха за европейската сигурност и настояват за затваряне на Северен поток-2.
Реалността обаче е различна от образа, който американските медии се опитват да конструират. И, колкото и да е странно, е по-добро за Русия. Събитията от последните дни потвърждават това.
Първо излезе дълга статия на двама известни американски политолози (Чарлз Капчан и Ричард Хаас), призоваваща за прехвърляне на контрола върху управлението на процесите в света, в който САЩ вече не е доминиращ, от ръководения от Америка клуб на демокрациите („който е лошо приспособен за сътрудничество с идеологически чужди страни“) към ръцете на новия „Концерт на силите“. Това е своеобразен съвет на директорите от САЩ, ЕС, Япония, Китай, Индия и Русия.
И тогава 27 обществени организации (участващи не само в защитата на правата, но и в дипломацията, контрола на оръжията, ядрените въпроси) написаха писмо до селото на Дядо Байдън и изразиха в него „сериозна загриженост от скорошната размяна на негативни изявления между двете велики сили, които контролират над 90% от световния ядрен арсенал". Организациите поискаха президентът на САЩ спешно да се върне към преговорния процес с Москва.
Малцинството играе с топката
Ерес? Въобще не. Американската външнополитическа общност далеч не е единна във възгледите си за външната политика и отношенията с Русия. В него има няколко различни школи.
"Най-антируски от тях са либералните интервенционалисти и неоконсерваторите. Единствено те са представители на експертната общност, които са ангажирани с конфронтационна политика спрямо Русия, но те са и същите, които доминират в политическия истеблишмънт на САЩ" - обяснява политологът Дмитрий Суслов във „Взгляд”. Именно те се застъпват за запазването на американското глобално лидерство, трансформацията на целия свят и световния ред в съответствие с американските ценности и интереси.
Разликата между либералните интервенционалисти и неоконсерваторите е само в методите. Първите предлагат многостранна политика, подкрепа и обединяване на съюзници, създаване на център на световната политика от условен западен блок. Последните са за по-строг, силен и едностранчив подход."
Когато демократите бяха на власт (Клинтън, Обама, Байдън), либералните интервенционалисти дирижираха играта. Неоконсерваторите бяха „на конете” при републиканците - те управляваха шоуто в администрацията на Буш-младши и (в лицето на Джон Болтън, Елиът Ейбрамс и други) оказаха голямо влияние върху политиката при Тръмп.
В същото време и двете школи виждат в Русия странна и нелогична държава - страна, която не само отказва да се трансформира по американски образци, но и дори пречат на САЩ да трансформират останалия свят. Още по-лошо, представителите на двете школи считат, че тези различия с Москва не могат да бъдат разрешени чрез дискусии и диалог. "Те обикновено не считат държавите, които не са интегрирани в американския ред, за легитимни" - обяснява Дмитрий Суслов.
По предложение на тези школи руско-американските отношения се плъзнаха до сегашното си състояние. Именно техните идеологически догми се излъчват от американското правителство, както и от журналистическата общност там. Именно те създават впечатлението, че цяла Америка мисли едно и също - открито русофобско.
Реалността помага на реалистите
Има обаче и такива, които мислят по различен начин. И не са толкова малко.
"Други школи - реалисти, неоизолационисти, левичари - се придържат към фундаментално различни възгледи за външната политика на САЩ. Глобалната хегемонистична американска стратегия се счита за погрешна от тях. Изтощаваща САЩ, тя въвежда Америка в огромен брой ненужни конфликти и кризи. И Москва, в рамките на този модел, не се възприема като естествен противник“ - казва Дмитрий Суслов.
Гласът на тези хора става все по-силен всеки месец в САЩ. "През целия период след Студената война, в условията на еднополярност, прагматиците (Джон Миърсхаймер, Стивън Уолт) бяха считани за маргинални - те съществуват, влияят на експертната общност, но не са управляващи. Днес ситуацията се променя" - продължава Дмитрий Суслов. Променя се главно защото Съединените щати все повече осъзнават невъзможността да възстановят своята хегемония и необходимостта да се адаптират към многополярността.
Да, макар че администрацията на Байдън и нейните идеолози не са готови да приемат напълно тази идея, все пак редица събития в международните отношения я обръщат с лице към реалността.
Последният факт е рязкото нарастване на международната смелост на Китай, който сключи (въпреки всички заплахи от американски санкции) голямо инвестиционно споразумение с Иран, което рязко засили преговорната позиция на Ислямската република в диалога й със САЩ. Или, по-близо до нас, неуспешните опити на САЩ да спрат „Северен поток 2“. Америка все повече вижда границите на своите възможности, така че е възможно администрацията на Байдън да бъде последната, където либералните интервенционисти определят външнополитическата програма.
И щом същите реалисти започнат да определят дневния ред, тогава Щатите ги очакват прекрасни открития. Например осъзнаването, че да враждуваме с Русия е не само безполезно, но и безсмислено.
"Ако страните се признават взаимно като легитимни, независимо от техните вътрешнополитически режими, тогава нормалността възниква в отношенията между Руската федерация и САЩ. Тя съчетава съвпадащи и несъвпадащи отношения, но в същото време не е системна конфронтация" - обяснява Дмитрий Суслов. - В края на краищата представителите на конструктивните школи не предлагат да взаимодействат само с Русия по тези въпроси, които са необходими, но те също така възприемат Москва като легитимен контрагент, с който е необходимо да се води нормален диалог, независимо дали Русия признава американското лидерство, дали ще се трансформира според американските ценности и дали иска да участва в американско-центричния световен ред".
Рестартиране 3.0?
Да, някой ще каже, че някои държави вече са се опитали да взаимодействат с Русия по този начин. И дори извършиха "рестарт" при Обама. Имаше обаче фундаментална разлика. Това рестартиране беше извършено от интервенционистите, които по принцип не бяха готови „да възприемат Москва като легитимен контрагент“.
Реалистът Тръмп възприемаше Русия като такава страна - и доказа възприятието си с дела (например той не навлезе в постсъветското пространство). Опитите му за ново рестартиране бяха саботирани от Конгреса и доминиращите неокони (неоконсерватори) и интервенционисти в публичния дискурс. Следователно е възможно след Байдън да имаме нов, трети подход към проблема.
И шансовете за успех на този подход се увеличават, защото в САЩ "позицията на партията и правителството" изчезва все повече и повече. Идеологическият център се ерозира, към което се ръководят както интервенционалисти с неокони, така и обикновени опортюнисти, които не искат да изпаднат от идеологическата тенденция.
Американският политически елит и експертната общност се поляризират, оставяйки отдясно и отляво фланговете и възприемат опонентите си не толкова като партньори, колкото като врагове. Нещо повече, идеологически врагове, с които е много трудно да се намери общ език и стратегически консенсус.
Да, докато центростремителните сили на масовия поток са достатъчни, за да се поддържа консенсус относно сдържането на Русия и Китай, то процесът на неговото отслабване е очевиден. Това означава, че има все повече шансове за победа на рационалните сили в американския политически елит. Същите сили, които се застъпват за разумно взаимодействие с Русия пише Геворг Мирзаян във „Взгляд”.
Превод: Ганчо Каменарски
