НАТО ще затегне хватката си върху Балтийско море, усложнявайки жизненоважния транзитен маршрут за военноморските сили на Владимир Путин в задния двор на Русия.
Срещата на върха на Алианса във Вилнюс тази седмица беше първата за Финландия като член на НАТО. В навечерието на събитието пък Турция се съгласи да подкрепи кандидатурата на Швеция за членство, проправяйки пътя за стратегическа промяна в регион, в който някога доминираше Москва.
Швеция и Финландия "правят НАТО много по-съгласуван съюз от географска гледна точка. Балтийско море се превръща в езеро на НАТО, което като цяло е полезно, също и поради нарасналото значение на Арктика", каза Улрике Франке, старши сътрудник в Европейския съвет за външни отношения, цитиран от "Политико".
НАТО постоянно увеличава контрола си върху Балтийско море - ключов морски портал за руския флот, който има бази край Санкт Петербург и в силно милитаризирания ексклав Калининград. По време на Студената война само Дания и Германия от западния край на Балтийско море бяха в Алианса. Присъединяването на Полша към НАТО през 1999 г. и на трите балтийски републики през 2004 г. постави по-голямата част от южния бряг на морето под контрола на военния отбранителен съюз.
Финландия и Швеция в НАТО ще затворят вратата на морето от север, като оставят на Русия ограничен достъп. Двете страни се отказаха от дългогодишния си неутралитет и през май миналата година подадоха заявление за присъединяване към Алианса след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.
Това означава значително разширяване на границата на НАТО с Русия, засилване на отбраната в Северна Европа и повишаване на надеждността на възпиращата сила на Алианса.
Присъединяването на Швеция и Финландия означава и разширяване на присъствието на НАТО и в Арктика - регион, който става все по-стратегически както за Русия, така и за Китай.
Москва не е доволна. "Изключително важно е да се осъзнае в сегашните условия, че руската военна инфраструктура никога не се е измествала към Западна Европа, а винаги се е движела в обратна посока", заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. "Определено е жалко, че европейците не успяват да осъзнаят тази грешка".
Присъединяването на Швеция към Алианса "определено ще има отрицателен ефект", добави той. ОЩЕ: Кремъл по темата Швеция в НАТО: Ще вземем същите мерки, както при Финландия
Във вторник съюзниците от НАТО се споразумяха да приложат обновени регионални планове за отбрана. Присъствието на Швеция и Финландия като членове ще бъде напълно отразено в плановете, ученията и целите на Алианса, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на пресконференция във Вилнюс.
Двете скандинавски държави ще помогнат за по-ефективното изпълнение на "магическото обещание" на член 5, според Кристине Берзина - управляващ директор на Геостратегия Север на Германския фонд Маршал. Съгласно член 5 - въоръжено нападение срещу един или повече членове се счита за нападение срещу всички от НАТО.
Добавянето на добре оборудвани шведски и финландски военни сили ще затрудни значително осъществяването на нападения от страна на Русия в региона.
"Трябва да разполагате с достатъчно средства, за да може в случай на Кримски или украински сценарий да има реална възможност за защита на територията", каза Берзина. "При наличието на Финландия и Швеция, както и на (шведския балтийски остров - бел. ред.) Готланд, който е толкова близо до Калининград, в случай на много малко вероятна, но възможна агресия от страна на Русия, Русия не може да използва морето за свое стратегическо предимство, както би могла в момента".
Това означава повече обмен на информация, повече съвместни учения и планиране и повече военна интеграция. Например финландски изтребител, летящ в близост до руската граница, може да събира данни и да комуникира с норвежците, които след това могат да поискат повече информация или да помолят самолета да лети на друго място, казва Шарли Салониус-Пастернак - водещ изследовател във Финландския институт по международни отношения.
Преди членството в НАТО "можехте да го направите технически, но от политическа гледна точка не можехте", обясни той.
Макар да се възползват от защитата на НАТО, Стокхолм и Хелзинки ще предоставят и активи по отношение на въздушната отбрана, сухопътните сили и военноморските способности.
"Двете държави вече са оперативно съвместими с НАТО, оперират с оръжейни системи по стандартите на НАТО и участват в мисии за учения на НАТО, което е една от причините, поради които те успяха да влязат толкова бързо", каза Гранд.
За разлика от повечето европейски държави, Финландия не спря да харчи пари за армията след края на Студената война. Според финландски медии Хелзинки разполага с един от най-големите артилерийски арсенали и сухопътни сили в Европа - наред с държави като Франция, Германия и Великобритания. Наскоро Финландия обнови въздушния си флот и се очаква до 2026 г. да разполага с 64 изтребителя F-35, произведени в САЩ.
През 2017 г. Швеция възстанови наборната военна служба, която се прилага както за мъжете, така и за жените. Стокхолм намали разходите за отбрана през 90-те години на миналия век и първото десетилетие от новия, но през последните години отново започна да ги увеличава. Въпреки това тя не очаква да достигне целта на НАТО за 2% от БВП за отбрана до 2026 г.
Силата на Стокхолм е във военноморските му сили, които са добре калибрирани за Балтийско море. Шведските военновъздушни сили са оборудвани с разработените на местно ниво изтребители Saab JAS 39 Gripen - предназначени да отговорят на руско нападение и разглеждани като възможно оръжие, което може да бъде подарено на Украйна.
Освен с оръжия, Швеция и Финландия могат да помогнат на НАТО и с 5G - петото поколение телекомуникационна инфраструктура, каза Гранд. Двете скандинавски държави "предоставят ноу-хау в една важна технология и са надеждни партньори в разгръщането на 5G за военни нужди", обясни той. Финландската Nokia, шведската Ericsson и китайската Huawei доминират на пазара на 5G.
Напредналите военни и технологични възможности на двете страни се дължат на това, че са били извън НАТО, каза Берзина. "Те са добри във всичко", каза тя, "защото са били сами".
ОЩЕ: Русия отговори на НАТО след Вилнюс: Визията на Кремъл
