От декември 2022 година руското правителство и медиите непрекъснато говорят за предстоящата масирана руска зимна офанзива. За това говориха и източници от западното разузнаване. В действителност се оказа, че или руснаците са решили да задържат ударната си мощ, или са я пропилели на парче, тъй като са били принудени да се бият с украинците по цялата фронтова линия от 1000 километра. През последните няколко месеца украинската страна вече говори за предстоящата масирана офанзива. Но дори и Украйна да тръгне в атака, едва ли ще постигне значителен пробив. Това пише в гледна точка, публикувана в американското издание 19FortyFive*, чиято основна опорна точка е как никой не може да победи и затова трябва да се търси по-силно някакъв приемлив мир.
В търсене на американска стратегия за Украйна
През следващите няколко месеца този конфликт вероятно ще ескалира в неразрешима безизходица или ще продължи под формата на война на изтощение. Но в каквато и посока да се развива, настоящата политика на Вашингтон няма да донесе благоприятни резултати за САЩ. В името на нашите национални интереси и в името на страната ни Вашингтон трябва бързо да се адаптира към новите реалности и да разработи нова стратегия, която предполага разумен шанс за успех.
В началото на февруари украинското разузнаване предупреди, че Путин се готви да започне зимна офанзива. Но времето минаваше, а Русия не правеше значителни опити за настъпление. Вместо това руските войски се опитаха да не намаляват натиска по цялата 1000-километрова фронтова линия, съсредоточавайки основните си усилия в районите на Соледар, Бахмут, Угледар и Авдеевка.
В момента е невъзможно да се установи какво е направила Русия с 300 000 войници, мобилизирани миналата есен. Може би от самото начало тя щеше само да укрепи цялата фронтова линия, без да възнамерява да започне мащабна офанзива, изпълнена с много рискове. Или може би Кремъл е променил тактиката си в навечерието на офанзивата и е решил, че ще бъде по-разумно да задържи основната ударна мощ на Русия и след това да я използва за контранастъпление, когато Украйна започне пролетната си офанзива. Съдейки по другите действия на Москва, подобно решение изглежда много правдоподобен вариант от военна гледна точка.
Американски военни предупреждават, че ако Украйна започне офанзива тази пролет или в началото на лятото, Киев ще бъде изложен на сериозен риск. Съобщава се, че Съединените щати, Германия, Великобритания и Полша са обучили повече от 30 000 украински войници в настъпателни операции в стила на НАТО и са предоставени на Киев редица модерни танкове, артилерийски оръдия, ракетни установки, бронетранспортьори и системи за противовъздушна отбрана.
Но опасността за Киев ще се крие в това, което ще се случи след неговото настъпление.
Въпреки че фронтовата линия почти не е помръднала от миналия октомври, и двете страни претърпяха огромни загуби в хода на статични боеве на фронтовата линия, особено в Угледар, Соледар и Бахмут. В продължение на почти два месеца Украйна изпрати резерви в Бахмут, които първоначално бяха предназначени за пролетното контранастъпление (бел. ред. - това е мнение на автора на материала, неподкрепено с конкретни данни). Украинските военни успяха да попречат на руснаците да превземат напълно града, но с цената на това настъпателната ударна мощ на Киев беше отслабена (бел. ред. - отново мнение).
Освен това, поучена от поражението си при Харков миналия септември, Русия прекара няколко месеца в окопаване и изграждане на трудни за превземане отбранителни позиции по цялата територия на фронта. Ситуацията допълнително се усложнява от факта, че Украйна ще трябва да започне контранастъпление в условията на недостиг от артилерийски боеприпаси, с малка или никаква въздушна подкрепа и със слаба тактическа противовъздушна отбрана. Военната задача пред въоръжените сили на Украйна е изключително трудна.
Свиквайте: Нова атака срещу Севастопол. Руските слабости преди контраофанзивата (ВИДЕО)
Намиране на пътя, който води към мира
Всяка територия, която Киев успее да превземе в хода на контранастъплението, ще му струва скъпо като загуби на хора и техника. На Запада му отне много време, за да изпрати в Украйна хиляди военни бронирани средства, милиони снаряди за артилерия и стрелково оръжие, пускови установки и противовъздушни ракети. Освен това му отне и много месеци, за да осигури поне основно обучение на войниците от въоръжените сили на Украйна. Когато украинската контраофанзива приключи, може да са необходими от 6 месеца до една година, за да се върне страната на същото ниво на ударна мощ, а Западът ще трябва да ѝ предостави повече от 1000 допълнителни бронирани машини и милиони снаряди.
В сравнение с Украйна Русия има много повече мъже, които могат да бъдат призовани за военна служба като част от новите мобилизации. Нейният военнопромишлен комплекс скоро ще достигне ново ниво на мащабно производство на оръжия и боеприпаси. При тези условия Украйна няма реален шанс в краткосрочен или средносрочен план да постигне основната си цел, а именно да изтласка руските войски отвъд установените през 1991 г. граници.
Най-вероятният изход от пролетното контранастъпление на Киев е безизходица. Ако конфликтът просто се трансформира във война на изтощение, той може да се проточи с години. Като се имат предвид далеч по-големите човешки и оръжейни ресурси на Русия, с течение на времето е вероятно тя просто да смаже Украйна.
Американската политика да се даде на Киев това, от което се нуждае, "колкото има нужда", не е устойчива стратегия. Почти сигурно няма да доведе до резултати, които биха били от полза за САЩ или Украйна. Ето защо е необходимо да се коригира курсът.
Имайки предвид действията на САЩ през последните 14 месеца, не трябва да очакваме лесни, желани или полезни промени. Въпреки това, ако САЩ не искат да утежнят провала си, промяната е наложителна.
Мнозина в Европа вече са наясно, че Киев не е в състояние да спечели в приемлив срок и на относително разумна цена. Полша и балтийските държави изглеждат непоколебими в решимостта си да продължат да правят всичко необходимо, за да помогнат на Украйна да се бори с Русия, но голяма част от Европа вероятно ще клони към необходимостта от уреждане чрез преговори. Съединените щати трябва да поемат дипломатическата инициатива, като първо се консултират с Киев и Брюксел, както и с Москва, за да започнат процеса за намиране на споразумение.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски не иска да се съгласи на сделка, която да включва окончателното прехвърляне на част от териториите на Украйна към Русия. Но в действителност той просто няма необходимото, за да "извади" Москва напълно от всички украински земи. Най-реалистичният избор, пред който Зеленски е изправен сега, е или да започне преговори за прекратяване на военните действия, така че Украйна да може да запази това, което има в момента, или да продължи да се бие и да рискува в крайна сметка да загуби още повече територия. Това решение трябва да бъде взето само от Зеленски, но Америка все пак трябва да се погрижи и за собствените си интереси. Това, което Вашингтон не може да направи, е да изпраща хиляди военни бронирани средства и милиони артилерийски снаряди, ракети и малки оръжия в Киев в продължение на години и да харчи милиарди долари всеки месец, за да поддържа правителството и икономиката на Украйна. Работейки с всички заинтересовани страни, Вашингтон може да им помогне да договорят сделка, която слага край на конфликта, убийствата и унищожаването и спира разхищението на американски ресурси.
Колкото и ужасно да е да се съгласиш с прекратяване на военните действия при нежелани условия, много по-лошо е да пренебрегнеш реалността и да продължиш да преследваш непостижима военна цел. Цената на първия вариант е изключително неприятна. Но цената на втория може да бъде много по-лоша.
ОЩЕ: Руският страх къде ще ударят украинците расте (ВИДЕО)
* Автор: Даниел Дейвис, 19FortyFive. Дейвис е старши научен сътрудник по приоритетите на отбраната и бивш подполковник от американската армия, който е участвал във военни зони четири пъти, и автор на "Единадесетият час през 2020 г. в Америка". Той нерядко е гост на Fox News - телевизия, която явно не подкрепя визията на Демократическата партия и Джо Байдън. Освен това е известен като човек, изнасял вътрешна информация за американската армия - например в Афганистан, с която се противопоставя на казаното и налаганото като визия от висшестоящи и рисува картина на бъдещ американски провал именно в "държавата на талибаните" - статия за това има в The New York Times.
Превод: Ганчо Каменарски
