"Деидеологизираната" външна политика на правителството на индийския премиер Нарендра Моди дразни Съединените щати, докато Индия се стреми да разшири своята стратегическа роля и роля в сигурността в един нов многополюсен свят. Повечето взаимоотношения претърпяват промени с течение на времето - от уважително оценяване до желание да поемете и дори да контролирате другия. Но настоящият повратен момент в руско-индийските отношения доказва, че когато става дума за отношения между равни партньори, те не са застрашени да попаднат в този капан - това гласи есенцията на анализ на бивш индийски дипломат*.
Индийският външен министър Субрахманям Джайшанкар подчерта този момент по време на речта си на Руско-индийския бизнес форум, проведен в Делхи. Той нарече отношенията между двете страни "най-стабилните" в света и добави, че партньорството им привлича толкова много внимание не защото се променя, а защото просто не се променя.
Лагерът на "либералите-интернационалисти" в индийските медии и мозъчни тръстове, както и зле информираните слоеве на общественото мнение, които започнаха да критикуват позицията на Индия по украинската криза, напоследък постепенно разбраха обективните причини за това как правителството се държи в настоящата опасна ситуация, която носи риск от потенциална конфронтация между Запада и Русия, пише в анализ, публикуван в Asia Times.
Всички признаци сочат, че Вашингтон, откъдето индийските лобисти обикновено черпят вдъхновение, също е решил да се примири с недвусмисленото послание на правителството на Моди към Запада, че Индия ще развива отношенията с Русия в свой собствен интерес и ще върви в посоката, която е изгодна за нея. Още: Икономическа суперсила: Индия ли е новият Китай
"Гласът на Америка" реши да коментира съобщенията, че делегация от индийски бизнесмени, включваща около 50 представители на бизнес общността, пътува до Русия, за да укрепи икономическите връзки между двете страни. Индия и Русия също преговарят по споразумение за свободна търговия. Москва стана най-големият доставчик на суров петрол за Индия.
Ню Делхи не подкрепи водените от САЩ западни санкции срещу Москва и не осъди директно действията на Русия в Украйна, но продължава да призовава за уреждане на конфликта чрез преговори. Той също така продължава да увеличава икономическия си ангажимент с Русия, въпреки призивите на Запада постепенно да се дистанцира от Москва.
Въпреки че Ню Делхи засили стратегическите партньорства със Съединените щати и други западни страни през последните две десетилетия, той продължава да поддържа тесни връзки с Москва. Докато западните страни искат Индия да намали зависимостта си от руския внос, за да изолира Москва заради действията ѝ в Украйна, Ню Делхи е твърд в желанието си да поддържа икономически отношения с Русия.
Материалът на "Гласът на Америка" потвърждава, че от своя страна Индия дава да се разбере, че тази парадигма не трябва да се разглежда като игра само с един победител и Вашингтон, макар и неохотно, се съгласява с това, защото не е в състояние да принуди Индия да се подчини.
Може би решението на президента на САЩ Джо Байдън да покани министър-председателя Нарендра Моди да направи държавно посещение в Белия дом през юни, както и решението му да присъства на срещата на върха на Г-20 в Ню Делхи през септември, са отражение на отговора на Съединените щати до желанието на индийската дипломация да предотврати намесата на "хищници" в отношенията ѝ с Русия. Още: Индия изпреварва Китай по брой на населението - следва ли икономиката?
Междувременно истинското предизвикателство пред администрацията на Байдън е да извади отношенията между САЩ и Индия от коловоза на типичните бизнес връзки и да създаде истинско печелившо партньорство, което от гледна точка на Индия би се вместило в пътната карта „за трансформиране на Индия в развита страна" през следващия четвърт век, което Моди очерта по време на публичната си реч в Кочи, Керала, на 1 май.
Несъмнено очакванията на Индия за собственото ѝ развитие са изключително високи и Ню Делхи няма да приеме просто подчинена роля в глобалната стратегия на САЩ. Америка и нейните съюзници виждат Индия като "балансиращ фактор" в Индо-Тихия океан, но е ясно, че Ню Делхи има свои собствени големи планове.
Русия предлага да използва огромните си приходи от износ на петрол за Индия, за да инвестира в индийското производство, така че то да може да се изнася в Русия (бел. ред. - това обаче не е едностранно разглеждано от Индия: Reuters: Втората най-голяма банка в Индия реши да се съобразява с тавана за руския петрол). Страните преговарят за споразумение за въвеждане на руската система за финансови съобщения, която ще им позволи да извършват трансгранични плащания. Те обсъждат възможността за приемане на индийски Ru-Pay карти и Унифицирания интерфейс за плащане (UPI) в Русия и руските карти Mir и Faster Payments System в Индия (бел. ред - тук важи същото - Русия засега не желае да прави рупията основна чуждестранна валута за икономиката си). Те също така се готвят да пуснат морски коридор, който ще свърже Владивосток и Ченай. Всички тези стъпки свидетелстват за желанието на двете страни да създадат необходимата основа за широко мащабно разширяване на руско-индийските търговско-икономически връзки в близко бъдеще.
В речта си на бизнес форума Джайшанкар подчерта необходимостта от увеличаване на индийския износ за Русия, докато руският му колега Денис Мантуров, член на руско-индийската междуправителствена комисия и вицепремиер, призова за интензифициране на преговорите за подписване на свободно търговско споразумение с Индия и в момента се работи върху договор за защита на инвестициите.
Обемът на двустранната търговия вече надхвърли 45 милиарда долара, което изглеждаше напълно немислимо, докато Русия не обърна гръб на Запада и не започна активно да развива партньорства с азиатски страни, за да замени бившите си европейски партньори. От своя страна правителството на Моди бързо се възползва от възможността на фона на възстановяването след пандемията и постепенното изпадане в рецесия на засегнатите от инфлацията икономики в Европа и Съединените щати.
За Индия това е чудесна възможност да получи специален привилегирован достъп до огромните минерални ресурси на Сибир и руския Далечен изток и до съвременното Ел Дорадо - руската Арктика. Двете страни се допълват идеално, тъй като Индия, със своята траектория на растеж, представлява дългосрочен пазар за руската стокова индустрия навсякъде.
В отношенията между Индия и Русия практически няма разногласия. Някои индийски анализатори безмилостно повтарят американската теза, че Русия се превръща в "младши партньор" на Китай и това подкопава взаимното доверие между Ню Делхи и Москва: Русия остава без плащания за продадени на Индия оръжия за 2 млрд. долара. Източникът на тези твърдения е или недоразумение, или по-вероятно, умишлено измислено изопачаване, което напълно пренебрегва факта, че Русия и Китай са независими "цивилизовани държави" – и съседи с много трудна обща история – следователно те просто не могат да изграждат отношения с йерархична структура, както във формален съюз.
Основното е, че Индия проявява невероятна находчивост в създаването на синергии от триъгълника Русия-Индия-Китай, които биха могли да генерират оптимални условия за осъществяване на външната ѝ политика както в регионален, така и в глобален план. Препятствието е вкоренен разказ за отношенията между Индия и Китай, които индийските правителства последователно са засилвали. Наследството от правителството на Моди обаче ще бъде различно.
Русия е в добра позиция да съживи триъгълника Русия-Индия-Китай, защото продължава да разширява и задълбочава двустранните отношения както с Индия, така и с Китай. Междувременно правителството на Моди провежда "деидеологизирана" външна политика, основана на националните интереси. Това може да се очаква, тъй като глобалният ред се променя и Индия се стреми да увеличи максимално своите интереси и да поеме по-значима стратегическа роля и роля в сигурността.
И все пак по същество Индия остава заинтересована страна в един демократизиран многополюсен международен ред. Русия приема този нюанс и се опитва да не диктува своите условия на Индия.
* Авторът М. К. Бхадракумар е бивш индийски дипломат. Той има 29 кариера, включително като посланик на Индия в Узбекистан (1995 - 1998) и Турция (1998 - 2001). Пише и в блога Indian Punchline и откровено поддържа тези, които са в угода на Кремъл
Превод: Ганчо Каменарски
