След навлизането в Белгородска област и удара с дрон по Кремъл вече можем да се каже, че украинците постепенно пренасят бойните действия на територията на Русия. Поне доколкото сега е по силите им. Но ситуацията се променя бързо, а въоръженият конфликт тече вече втора година и дори беше трудно да си представим подобни атаки на руска територия преди няколко месеца.
Способна ли е сега Украйна, оборудвана със западни оръжия, да нанесе такива удари? От руска гледна точка това развитие на ситуацията, тоест фактът, че конфликтът вече излиза извън границите на Украйна, се дължи преди всичко на доставките на оръжие от Запада, както и на "подстрекателството".
Наистина ли Украйна се радва на подкрепа по този път? Всъщност не съвсем и по-точно подкрепата не е единодушна. Например британският външен министър Джеймс Клевърли стана първият чуждестранен държавник, който каза, че Украйна „има право да се защитава извън своите граници“. Той не говори за конкретен удар по Москва или удари по Белгород, но е ясно какво има предвид. След него, малко неочаквано, това мнение беше подкрепено от Германия. Германският колега на Клевърли заяви, че Украйна "има законно право" да нанася удари на руска територия, пише хърватското издание Advance.
Но Украйна се защитава, и то много добре и ефективно, вече 460 дни подред. Вярно, защитава се на своя територия и продължава да отблъсква все нови и нови руски атаки, предотвратявайки по-нататъшна окупация. Украйна дори успя да си върне част от окупираната територия в Херсонска и Харковска област. „Необходимо“ ли е в такава ситуация да се защитава и извън своята територия? Още: Financial Times: Дръзки украински удари срещу Русия - подготовката за контраофанзивата
Вашингтон воюва в Афганистан 20 години и по-малко в Ирак. Въпреки че американските войски все още остават в Ирак. Но през цялото това време американските градове живееха в почти пълна безопасност и средният американец като цяло не смяташе, че страната му е агресорът и беше зает изключително със собствените си ежедневни задължения.
Всъщност това е лошо, защото такава държава е тиха опора на агресията. Беше малко вероятно Ирак или Афганистан да ударят Вашингтон или друг американски град. Но въоръженият конфликт в Украйна е съвсем различен, защото е разположен в непосредствена близост до Русия. Въпреки това повечето руснаци не са усетили преките последици на въоръжения конфликт. Дори икономическата ситуация в Русия не се е променила толкова, колкото се предвиждаше.
Следователно украинските удари срещу Русия трябва да се разглеждат от няколко гледни точки. Първо, най-тривиалният аспект е въпросът за гражданските и военни цели.
Украинските удари трябва да се оценяват от други позиции. Умно ли е Украйна изобщо да атакува Русия? В крайна сметка е ясно, че Киев не е в състояние да я удари със същата сила, с която бе ударена Украйна. Така че целта му може да бъде единствено да предизвика хаос в кръговете на руската власт. Въпреки това украинската атака срещу Русия винаги ще си остане атака на неядрена държава срещу ядрена сила, а в този случай и най-голямата ядрена сила.
В началото на въоръжения конфликт мнозина на Запад вярваха, че Владимир Путин и руското ръководство няма да посмеят да използват ядрено оръжие, защото знаеха, че това ще разруши завинаги всички отношения между Русия и Запада. Но през времето, изминало оттогава, тези отношения очевидно вече са се сринали почти до основи, така че няма да е необходимо да се говори за запазване на нещо още много десетилетия. Тогава какво може да попречи на Русия да стартира най-ужасния сценарий? В края на краищата е много добре известно, че дори ако Москва използва ядрено оръжие, шансът НАТО да се включи в ядрена война е практически нулев, защото при цялата войнствена реторика малко хора искат да знаят как наистина изглежда ядрен холокост. Още: "Конфликт на интереси": Как оръжейните фирми влияят на дебата за Украйна в САЩ?
Не е тайна, че американските геополитически стратези отдавна се надяваха, че Владимир Путин ще атакува Украйна. В действителност обаче САЩ не изглеждат много ентусиазирани от украинските удари срещу Русия. Защо? Вашингтон категорично предупреди Киев, че не иска да вижда как американските оръжия и военна техника се използват при каквито и да било удари на руска територия.
"Ние не искаме да насърчаваме или толерираме атаки в Русия. Ние абсолютно не искаме американска военна техника да бъде използвана за удари на територията на Руската федерация", каза Джон Кърби, говорител на Съвета за национална сигурност на САЩ.
„Бяхме много ясни: искаме Украйна да може да защитава своята територия, своята земя. Те бяха нападнати. Те имат право да се защитават. Но също така бяхме много ясни, че не искаме конфликтът да ескалира отвъд насилието, което вече е било срещу украинския народ“, каза съветникът на Белия дом, като увери, че е получил „потвърждение от украинската страна, че тези желания ще бъдат взети под внимание“.
Всичко това стана ясно, след като в руските социални мрежи се разпространиха снимки на американски джипове Humvee и бронетранспортьори MaxxPro, използвани при атаката срещу ГКПП Грайворон в руската Белгородска област на 22 май. За 48 часа бойци от Руския доброволчески корпус (РДК) и Легион „Свобода на Русия“, две лоялни на Киев въоръжени формирования, които наричат себе си „руски партизани“, навлязоха няколко километра навътре в руска територия.
Що се отнася до думите на Джон Кърби, че от украинска страна е получено "потвърждение", че ударите по руска територия няма да бъдат повторени, изглежда Киев не е приел сериозно предупреждението на Вашингтон. Атаките срещу Белгородска област продължават (въпреки че през последните дни те се извършват предимно с артилерия от украинска страна). Имаше и атака с дронове срещу Москва.
Но защо САЩ изобщо се притесняват от ударите на Киев извън границите на Украйна, особено когато Лондон и Берлин ги подкрепиха и ги признаха за законни. Защо САЩ изведнъж станаха предпазливи?
Тук има два варианта. Първо, предпазливостта на САЩ не е искрена и се дължи единствено на желанието да се даде да се разбере на Москва, че в тази ситуация не си струва да се изостря конфликтът. Второ, САЩ наистина може да допускат ескалация. Но защо да се страхуват, ако някои европейски държави не се боят от подобно развитие на събитията? САЩ не се притесняват от избухването на Трета световна война, тъй като разбират, че този сценарий е малко вероятен. Те се страхуват да не загубят контрол над текущите процеси в конфликта. Още: Мнение: Украйна изглежда атакува в Русия и това трябва да е предупреждение за САЩ
Факт е, че всеки играч в този конфликт преследва собствените си интереси. Украйна вероятно е заинтересована да освободи цялата си територия, но това не е непременно приоритет на САЩ или дори втори приоритет. Основният интерес на Съединените щати е да използват тази (благоприятна) ситуация, за да променят обстановката в Русия, така че воюващата Русия да се срине отвътре и на нейно място да се образува нещо като нова Русия, която отново да се обърне към Запада. Американците помнят добре как приключи Студената война и са сигурни, че всичко може да се повтори. Пътят към тази цел според САЩ минава през отслабването на Русия в Украйна. Отслабването на Съветския съюз в Афганистан се оценяваше приблизително по същия начин и затова Вашингтон подкрепяше антисъветските сили там, които по-късно се превърнаха в негов враг!
Ескалацията на въоръжения конфликт зачерква тези планове. Но какво ще стане, ако Владимир Путин наистина „полудее“ и хвърли атомна бомба върху Киев? Тогава вероятно конфликтът ще приключи. Ще завърши с ужасна трагедия, като войната на Америка срещу Япония през Втората световна война. Но това означава, че Русия в нейния „евразийски вид“ ще бъде запазена.
Това може да е една от основните причини, поради които САЩ не искат украински сили, както и лоялни към тях руски сили, ако наистина са истински, да атакуват руска територия. Въпреки това, както видяхме, украинските власти, разочаровани от загубата на Артьомовск (Бахмут) и факта, че тяхната "голяма пролетна контраофанзива" все още не започва, не обръщат внимание на американските предупреждения. Последствията от това тепърва ще се видят.
Превод: Ганчо Каменарски
