„Ако хората нямат повече деца, цивилизацията ще се разпадне“, заяви Илон Мъск в завод на Tesla в края на миналата година, цитиран от американскo интернет-издание Wired. Както обикновено, думите му бяха чути. Задълбочавайки ефекта, той добави императивно: „Запомнете думите ми“.
Мъск каза своята истина на събитие на Wall Street Journal, докато рекламираше предложения от него бот Tesla, андроид, който изпълнява груба работа. Само армия от ботове, каза той, може да отговори на корпоративната нужда от работници, готови да работят без почивка, храна или оплакване. (Човешкото достойнство пречи на печалбите.) Но докато ботовете не заработят, Squid Game на Musk все още се нуждае от работници от плът и кръв.
„Основното ограничение е трудът“, каза Мъск. „Няма достатъчно хора. Не мога да не подчертая това: Няма достатъчно хора. Един от най-големите рискове за цивилизацията е ниската раждаемост.
Мъск е склонен да бъде бомбастично говорещ и той, разбира се, е запален по тролването; неговите изказвания, като тези на председател на Федералния резерв, не толкова описват реалността, колкото създават социални колебания. (За протокола: проучване на ООН развенча неговата демографска математика седмица по-късно.)
И все пак, театралността на Мъск („цивилизацията ще се разпадне“) и помпозността („запомнете ми думите“) са интригуващи, защото удивително повтарят истерията на населението отпреди 50 години. С ключова разлика: Нострадамусите от 70-те години на миналия век се страхуваха от твърде много бебета. Мъск се страхува от твърде малко.
Когато едно алармистко твърдение може да бъде обърнато като монета, без да загуби тона си, неговите емпирични основи изглеждат очевидни. Възможно е културните капо, които се оплакват от населението, изобщо да не говорят числа. По-скоро те си фантазират как да затегнат юздите на работниците и жените: Имаме нужда от повече бебета, по-малко бебета, по-евтини бебета, по-добри бебета. Жените се провалят в репродукцията, а децата им не са достатъчно ботове.
Първата сериозна паника сред населението започна през 1798 г., когато англиканският духовник Томас Малтус публикува Есе за принципа на населението. Знаменателната книга твърди, че хората с пари са склонни да се размножават с отлагане и това е грешка. Хората от управляващата класа, които монополизират планетарните ресурси, не трябва да увеличават собствения си брой. Те трябва да хранят хора, които вече са родени.
Малтус публикува есето си, когато населението на земята е малко по-малко от 1 милиард и той изобщо не успява да предвиди индустриалната революция. И все пак, тъй като беше загрижен за бедните и земята, той се превърна в нещо като герой сред либералите, дори когато те накратко отхвърлиха предписанието му за контрол на населението: Въздържайте се от секс, особено ако сте бедни.
Паниката сред населението в съвременната й форма удари през 1968 г., когато Пол Ерлих, изследовател в Станфорд, беше отвратен от гледката на тълпи южноазиатци в Делхи. В отговор той хвърли тънък свитък, наречен „Популационната бомба“. „Колапсът на цивилизацията е почти сигурен след близките десетилетия“, пише той.
Акушерството също занимава Ватикана през тази година. Сякаш в пряк отговор на паникьорите на светското население, папа Павел VI издаде енцикликата от 1968 г., така наречената Humanae Vitae, която препотвърди закона на Католическата църква срещу контрацепцията, абортите и секса без възпроизвеждане. Ерлих противопостави схващанията си на суеверието на Ватикана и се превърна в невероятна суперзвезда, като се изправи срещу легендарния телевизионен водещ Джони Карсън наThe Tonight Show около 25 пъти между 1970 и 1980 г. Двамата мъже се шегуваха любезно за готини мацки, докато негласно се караха на лошите мацки, които продължаваха да раждат.
Въпреки че Ерлих се противопоставяше на бедността, той никога не настояваше за преразпределение на богатството. За него хората се описват най-добре с числа, както пеперудите и другите насекоми. Неговите средства за пренаселване бяха драконовски: високи данъци върху пелените, масова стерилизация и добавяне на стерилни агенти към храните, изнасяни за чуждестранно население. През 1969 г. Стюарт Бранд, едно от протежетата на Ерлих в Станфорд, каза на протест наинтервюиращ срещу пренаселеността: „Бихме искали хората да имат по-малко деца – и то по-добри“.
По-добри
През 1971 г. Гарет Хардин, който има докторска степен от Станфорд по микробиология, отива по-далеч. В публикация на New York Times Хардин категорично се аргументира за лишаването на жените от „правото да се размножават“. Southern Poverty Law Center сега нарича писанията на Хардин „откровени в своя расизъм и квазифашистки етнонационализъм“.
мъск грабна микрофона за паника на населението около 2020 г. Той звучеше противоречиво, дори папски. Въпреки че другаде е изразявал безразличие към грижите за бебета – и е бил отречен от едно от децата си – той е цитиран в The New York Times да казва, че „бебетата са супер готини“. Освен това, като създаде голямо потомство от 7 деца, той каза на публиката на Journal: „Опитвам се да дам добър пример.“
Мъск също обяви в Lex Fridman Podcast, че „сексът без създаване на потомство … е доста глупаво занимание“. Някои католически традиционалисти се нахвърлиха, твърдейки, че Мъск е изпълнил папската Humanae Vitae. Междувременно, модерното поколение от NoFap, които се въздържат от мастурбация в опит да насочат своя позитивен дух моджо към по-благородни неща, също обявиха Мъск за брат.
И други американци вдясно са в паника относно раждаемостта. Джей Ди Ванс, базираният в Охайо рисков капиталист, измърмори на Тъкър Карлсън миналата година, че „бездетни жени-котки“ управляват Съединените щати. За да насърчи бременността при такива жени, Ванс – логиката му е нестабилна – предложи „пълна забрана“ на порнографията. „Ако искаме здрава управляваща класа в тази страна, трябва да подкрепяме повече хора, които наистина имат деца“, каза той.
Проблемите с населението вълнуват и Карлсън. От години той е зает с не назовани духове, които „премахват” бели хора, за да ги заменят с „нови хора, по-послушни избиратели от Третия свят“. Виновниците са бели жени от собствената му социална класа, защото не са достатъчно плодовити.
Ванс и Карлсън са дълбоко в крайнодесния резерв, но Мъск може никога да не се наслади на пълната консервативна прегръдка. Неговата идея за готини бебета в крайна сметка се простира отвъд белите бебета. В обръщение към републиканските дебелаци през август Мъск обвини партията за нейната позиция срещу имигрантите и призова Републиканската партия да покаже повече състрадание.
Това не беше толкова сладко, колкото изглеждаше. За Мъск имигрантите са просто по-голям резерв от работна ръка; той приветства всеки, който ще върши производствена работа за дълги часове и ниско заплащане. Ако раждаемостта се повиши, но новите хора, вместо да работят за него, се издържат от правителствени програми, Мъск - прословутият избягващ данъци - може да промени песента си.
Всяка идеология за населението в крайна сметка се изкривява зловещо. Противниците на недостатъчното население, както и противниците на свръхнаселението, издават декрети по своя гръмотевичен начин, просто за да прикрият една чудовищна програма на евгениката. Ерлих искаше по-малко бедни хора; Ванс и Карлсън искат повече бели хора от управляващата класа; Мъск иска повече про боно работници. Никой от тях обаче не иска истински топлокръвни хора, чудаците, от които да се учим, с които да си сътрудничим, дори да обичаме. Не мога да подчертая това достатъчно. Грижата за пеперудите или ботовете не означава грижа за хората. Помнете думите ми.
Превод: Ганчо Каменарски
