Вече се появиха спекулации, че дните на Ангела Меркел като канцлер са преброени. Провалът на така наречената „ямайска“ коалиция между Свободната демократическа партия, „Зелени“ и Съюза (ХДС/ХСС), хвърли Германия в неспокойно море на нестабилност. Германските управляващи и най-вече медии обвиняват младия лидер на Свободната демократическа партия Кристина Линднер за липсата на коалиционно споразумение. Заради тяхното оттегляне от масата на преговорите Меркел загуби сили и има перспектива за хаос, какъвто Федералната република не е виждала от дните на Ваймарска Германия. А дали всичко това е така? Сега, когато преговорите за „ямайска“ коалиция се провалиха, натискът срещу Социалдемократическата партия на Мартин Шулц се усилва, за да ги накара да направят точно това, което Шулц се зарече да не прави – участие в нова голяма коалиция. Трудно е човек да се сети за по-добър начин за запазване на стабилността в Германия от този. Голяма коалиция ще спечели време и ще позволи да се избегнат нови, предсрочни избори, чийто резултат е непредсказуем. Най-големият печеливш от предсрочен вот ще бъде „Алтернатива за Германия“, на която ще се отдаде да докаже, че традиционните парии са неспособни да извършват дори основни задачи като формиране на правителство.
Е, и голямата коалиция си има минуси. Нито Съюза (ХДС/ХСС), нито Социалдемократическата партия спечелиха политически дивиденти от споразумението помежду си. В последните федерални избори и двете формации показаха доста слаб резултат, докато междувременно Свободната демократическа партия и "Алтернатива за Германия" взеха съответно 10.7% и 13% и влязоха в Бундестага за първи път.
Идеята за „ямайска“ коалиция от дълго бе мечта на немските центристи, които бяха погълнати от вярата, че „Зелени“, доскоро определяни от някои като консервативни, могат да работят заедно с Християндемократическия съюз. Всъщност, трябва да отбележим, че доста вода изтече от формирането на партията „Зелени“, като формацията стана доста комерсиална, а последния път, в който бе включена в правителство бе по времето на канцлера Герхард Шрьодер, който заемаше длъжността до 2005 г.
Що се отнася до Свободната демократическа партия, тя най-вероятно направиха по-добрия ход от своя гледна точка. Последния път, в който формацията се коалира в Меркел, бе разглеждана като „патерица на властта“ и като резултат дори не успя да мине бариерата от пет процента на изборите през 2013 г. Пътят към възстановяване на престижа на партията бе дълъг и труден. Младият лидер Линднер прокара нова линия във формацията, включително и по-твърда позиция що се отнася до бежанците. Пред него стои възможността да продължи със завоя към дясното от ролята на опозиционер, събирайки по този начин политически дивиденти по подобие на Себастиан Курц, който спечели парламентарните избори в Австрия по-рано тази година.
Една от причините, заради която Германия стана свидетел на завръщането на Свободната демократическа партия и издигането на „Алтернатива за Германия“, е защото Християндемократическия съюза на Меркел бавно се придвижи към центъра на политическия спектър, което бе и за огромно съжаление на Християнсоциалния съюз, баварския партньор на Меркел. По подобие на Конрад Аденауер, мотото на Меркел също е „Без експерименти“. Точно тя сложи всички пречки пред развитието на ядрената енергетика след аварията в АЕЦ Фукушима в Япония. Меркел също така прие бежанците от Близкия изток, нещо което помогна да се създаде нужната среда за издигане на дясна партия, каквато е "Алтернатива за Германия". И макар крайнодясната формация да започна като партия, искаща възстановяване на Дойче марката, тя постепенно се измести към популисткото дясно, нещо което е стимулирано от миграционната политика на Меркел, като бавно и постепенно разви определен политически ревизионизъм.
Въпросът пред германците в момента е прост: искат ли те да се отделят от „майчината“ грижа на Меркел и да влязат в нова ера, която скъсва всички традиции установени от старата Бонска република? Или искат ли да продължат да свирят на същата струна, сигурни, че ще има кой да държи хаоса далеч от страната, поне за още няколко години, преди Меркел да реши да сложи край на политическата си кариера. Прост въпрос, наистина.
National Interest
