Изборите за Европейски парламент тази седмица ще дадат ход на борбата за най-добрите ръководни длъжности на континента, но няма да решат кои ще са победителите. Това казва в свой анализ за АФП Кристиан Шпилман, пише БГНЕС.
За разлика от националните избори, партията с най-голям брой места след гласуването не може да бъде провъзгласена за ръководител на изпълнителната власт на ЕС. Вместо това новият председател на Европейската комисия ще бъде номиниран от лидерите на 28-те държави-членки на ЕС след поне две срещи на високо равнище. Лидерите могат да решат да вземат предвид имената, избрани от парламентарните блокове, т. нар. "spitzenkandidaten" - или не. Във всеки случай изборите изглежда ще отслабят основните групи в Страсбург и ще затруднят дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) да наложи своя избор.
Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че ще подкрепи кандидата на ЕНП Манфред Вебер, но френският президент Еманюел Макрон се противопоставя на целия процес. И независимо от това дали Вебер, друг кандидат или някой извън "spitzenkandidaten" ще бъде избран, това ще стане ясно само след политика на затворени врата. Тя ще стартира два дни след първите резултати от изборите - във вторник (28 май), когато лидерите ще проведат вечерна среща на върха в Брюксел. След това домакинът Доналд Туск - председател на Съвета на ЕС - ще подготви техните размишления относно списъка с номинирани за одобрение в края на юни. Лидерите на страните-членки на ЕС ще изберат и директор на Европейската централна банка, ръководител на външната политика, председател на парламента и председатели на Комисията и Съвета.
Кандидати аут?
Макрон и всъщност повечето от останалите лидери не са склонни да отстъпят властта да изберат най-добрите длъжности, предоставена им чрез Договора на ЕС. Но все още има една демократична уловка - назначенията трябва да бъдат ратифицирани от парламента; най-малко 376 от 751 евродепутати. Ако лидерите се споразумеят за имената на срещата на високо равнище от 20 до 21 юни, новият парламент може да гласува през юли.
Когато отиващият си председател на ЕК Жан-Клод Юнкер зае поста си през 2014 година, Германия, Великобритания, Нидерландия и Швеция възразиха. Но Меркел си отива и отстъпва мястото на своя колежка от ЕНП след медийна кампания, обвинявайки я в "предателство към демокрацията". Сега Макрон е най-строгият противник на процеса на шпицкандидатите и настоява, че няма да подкрепи Вебер, независимо от представянето на ЕНП на изборите.
Игра на тронове!
Въпреки че се очаква тя да остане най-голямата самостоятелна група, дълготрайното господство на ЕНП сред топ длъжностите в Брюксел може да приключи. Дясноцентристката група беше в удобен брак с левите социалисти и демократи в поделянето на длъжностите. Но с възхода на популистите-евроскептици, Зелените и либералните центристи, основните партии няма да имат работно мнозинство. Това ще ги задължи да търсят коалиции и биха могли да оставят Зелените или либералната група в позиция да завземат "кралска власт".
Ако ЕП гласува потвърждение на новия председател на Европейската комисия в средата на юли, тогава той или тя ще събере екип от комисари. Те ще преминат през потвърдителни изслушвания, а след това парламентарната сесия през октомври ще гласува за потвърждение и те започват работа през ноември.
Италианско трио
Трима влиятелни италианци също ще бъдат заменени през тази година, прибавяйки постовете си към смесицата, когато започне надпреварата.
Директорът на базираната във Франкфурт Европейска централна банка (ЕЦБ) Марио Драги трябва да се оттегли, освобождавайки ценна позиция. Отиват си и председателят на ЕП Антонио Таяни, както и върховният представител на ЕС за външна политика Федерика Могерини. Тези три длъжности са подаръкът на лидерите, като някои ще бъдат изтъргувани, но с определени политически условия. Оттеглящият се председател на Европейския съвет Доналд Туск даде да се разбере, че очаква поне една да отиде при жена. А по-малките страни и по-новите членове очакват да видят почит към географското разнообразие.
Старт на изборите
Изборите за Европарламент стартират днес, 23 май, и ще продължат до 26 май. Имащи право на глас са 427 милиона души. Първият ден на изборите ще започне с гласуване във Великобритания и Холандия. Това са девети избори за Европейски парламент в двете държави.
Преди няколко месеца никой не очакваше Великобритания да участва в изборите за Европейски парламент, тъй като се предполагаше, че страната ще е напуснала ЕС на 29 март. Британският парламент обаче не може да постигне съгласие с условията за излизане на страната от ЕС и така Brexit беше отложен до края на октомври.
Бъркотията ще има ли, кога и какъв Brexit, се отрази и на евровота. Беше пресметнато, че сега ще бъдат избирани 705 евродепутати, тъй като – заради Brexit, отпадат 46 от местата за британци, а останалите 27 от британските места се поделят между останалите 27 страни-членки. Но сметката излезе крива и броят на евродепутатите остава 751.
Новата Brexit партия на Найджъл Фарадж, който изостави UKIP веднага след като референдумът за Brexit успя неочаквано и за него, излезе напред след официалното стартиране на кампанията. Основните британски партии имат силни лидери като Даниел Ханан, Андрю Адонис и Сиед Камал, които се надяват да оформят последните етапи на отношенията на Великобритания с ЕС. Зелените търсят подкрепа из цяла Великобритания, докато регионални и национални партии като SNP, Plaid Cymru и Yorkshire Party ще се надяват да се възползват от местните чувства. Освен това има много независими, които се надяват да започнат политическа кариера в Европа. 16 партии се състезават за 25-те холандски места.
Първите преки избори за Европейски парламент са организирани през 1979 г. Преди това, от 1958 г. до 1974 г., евродепутатите са били назначавани от националните парламенти на държавите-членки, като всички депутати са имали двоен мандат. Избори се провеждат винаги в новите държави-членки, когато те се присъединяват към ЕС, за да им се даде възможност да изберат свои представители в Европейския парламент дори в средата на мандата. Такъв е случаят в Гърция през 1981 г., Португалия и Испания през 1987 г., Швеция през 1995 г., Австрия и Финландия през 1996 г., и България и Румъния през 2007 г. През април 2013 г. бяха проведени избори в Хърватия, за да се даде възможност на членовете на ЕП от тази държава да заемат своите места, когато тя присъедини към ЕС на 1 юли 2013 г.
Правомощията на Европейския парламент
Европейският парламент създава и гласува законите, които оказват влияние върху ежедневието на европейските граждани, и на годишния бюджет на ЕС – правомощия, които той споделя със Съвета на министрите (28 национални правителства на ЕС) в система, подобна на двукамарна.
Парламентът има също правомощия за контрол или надзор над останалите институции на ЕС: той наблюдава как те работят и как изразходват парите на данъкоплатците. И накрая, но не на последно място, парламентът действа като проводник на обществения дневен ред и може да поставя нови въпроси за разглеждане в европейския политически дневен ред.
Европейският парламент има няколко вида законодателни правомощия. Едно от основните е обикновената законодателна процедура. Също известна като "процедура на съвместно вземане на решение", това е основната законодателна процедура на ЕС, която се използва за съставяне и приемане на почти всички законодателни актове на ЕС (между 70 и 80 области на политиката). Тя дава на парламента право да приема, отхвърля или изменя проекти на законодателни актове относно единния пазар, околната среда, защитата на потребителите, гражданските свободи, селското стопанство, транспорта, научните изследвания и други области.
Друго правомощие е консултацията. По някои видове законодателни актове (например данъчно облагане, конкуренция, нови държави – членки на еврозоната) парламентът дава само консултативно становище. Европейският парламент има правомощието да одобрява. Ако ЕС планира да приеме нови държави-членки или да сключи споразумения със страни извън ЕС, е необходимо одобрението на парламента, въпреки че ЕП не може да изменя отделни детайли от такива споразумения. ЕП има право и на законодателна инициатива.
Освен това парламентът има бюджетни правомощия. Всички европейски политики като селското стопанство, регионалното развитие, енергетиката, транспорта, околната среда, помощта за развитие и научните изследвания получават финансиране от ЕС. Освен ключовата си роля при избора на комисията, парламентът провежда изслушвания на председателя и членовете на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка и на номинираните за членове на Сметната палата. Парламентът има правомощието да учреди временна комисия, която да разследва въпрос от обществен интерес (неотдавнашен пример за това беше специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари) или твърдения за нарушение или лошо управление на правото на съюза. За да търсят отговорност от другите институции на ЕС, членовете на ЕП могат да задават въпроси с искане за устен и писмен отговор. По този начин комисията и съветът редовно трябва да отговарят на питания, да предоставят подробна информация или да участват в дебат в парламента по конкретни въпроси на политиката.
Всеки европейски гражданин има право да изпраща петиции до членовете на ЕП за проблеми с околната среда, спорове с митнически органи, прехвърляне на пенсионни права и други въпроси, стига те да попадат в обхвата на правомощията на Европейския съюз. Гражданите могат да се обръщат и към европейския омбудсман – независима инстанция, назначавана от парламента – който има право да разследва обвинения в лошо административно управление или злоупотреба с власт от страна на институция на ЕС.
