Те се чувстват нежелани и отритнати от Америка, което допълнително ги сближава: с търговското споразумение помежду си, ЕС и Япония показват, че има и друг път, различен от изолационизма на Тръмп, пише Андреас Бекер в анализ за Deutsche Welle.
Когато през 2013 г. ЕС и Япония започнаха разговори за търговско споразумение, Доналд Тръмп все още се занимаваше със съвсем други неща. Същата година той беше приет в „Залата на славата" на Световната федерация по кеч, а по Twitter правеше реклама на шоуто „Мис САЩ", организирано от него самия. По търговски въпроси той все още не се изказваше.
Тоест, подписаното сега споразумение няма нищо общо с Тръмп. И все пак, тъкмо сегашният президент на САЩ неволно помогна за видимото ускоряване на преговорите между ЕС и Япония. Защото и Токио, и Брюксел са разочаровани от Доналд Тръмп. ЕС - заради Трансатлантическото споразумение за свободна търговия (ТТИП), което на практика изпадна в клинична смърт, след като Тръмп дойде на власт. Япония пък, защото - веднага след встъпването си в длъжност - президентът оповести, че САЩ напускат и споразумението за Транстихоокеанско партньорство (ТТП).
Ето защо сегашното споразумение между ЕС и Япония е натоварено със символична многозначителност. Във времена, когато Тръмп налага наказателни мита на търговските си партньори, когато обявява съюзниците си за врагове и все повече изолира САЩ, европейско-японското споразумение подава сигнал за сближаване, за сътрудничество и премахване на пречките пред търговията. Посланието към Тръмп е ясно: може и другояче.
В Европейския съюз и Япония живеят почти общо 10% от световното население, там се произвеждат 30% от световния БВП, а участието им в световната търговия достига дори до 40%. Японският премиер Шиндзо Абе дори определи ЕС и Япония като „най-голямата икономическа зона в света", в която в бъдеще почти няма да има мита, а вместо тях ще бъдат въведени единни стандарти и норми. Всяка от двете страни по споразумението ще отвори за другата и нови пазари в областта на услугите, телекомуникациите и транспорта. А това ще стимулира търговията и ще доведе до разкриването на нови работни места, надяват се Токио и Брюксел.
Разбира се, всичко това няма да се случи за един ден. Споразумението трябва да влезе в сила най-късно през 2019 година, след което започват да текат преходни периоди, достигащи до 10 години. Икономическата полза в момента може да бъде оценена единствено в общи линии. Според различните оценки, износът на ЕС за Япония може да се увеличи с 15-30%, а това означава и повишаване на БВП с 0,1-0,8 процента.
Хилава критика
Естествено, чуват се и критики. Организациите на потребителите и природозащитниците се опасяват, че съответните предпазни стандарти ще бъдат наистина въведени, но после няма повече да се подобряват. Обаче, в сравнение с критиката срещу ТТИП, днешните възражения са относително хилави.
Причината е главно една: въпросът за защитата на инвестициите, тоест за това кой ще арбитрира в споровете между отделни фирми и правителства, е изваден от Споразумението и ще бъде обсъждан допълнително. Дори ако съгласие не бъде постигнато бързо, Споразумението пак ще влезе в сила. Като се замисли човек: може би днес вече щяхме да имаме Споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ (ТТИП), ако тогавашните преговори бяха водени със същия прагматизъм.
Многозначителна символика
Но дори ако проблемът с арбитража тогава беше решен някакси, гаранция за хармония в търговските отношения между ЕС и САЩ пак нямаше да има. Защото Доналд Тръмп не се чувства обвързан с вече подписани договори и не гледа сериозно на Световната търговска организация СТО. Той смята да подложи на преразглеждане дори Северноамериканското споразумение за свободна търговия НАФТА, което е в сила почти четвърт век, а и днес вече налага мита срещу Канада и Мексико, независимо от споразумението.
В този смисъл новото споразумение между ЕС и Япония е натоварено дори с допълнителна символична тежест: то демонстрира и доверието, готовността да разчиташ на партньорите по договора.
