От началото на пандемията от COVID-19 много хора, особено в страните с икономики в преход и развиващите се страни, са загубили значителна част от доходите си. В същото време цените на храните рязко се повишиха. Тази комбинация предизвиква сериозно безпокойство сред експертите, a изпълнението на eдна от най-важните цели на ООН в областта на устойчивото развитие - преодоляването на световния глад до 2030 г. – изглежда все по-малко осъществима, пише германското издание Der Spiegel в своя статия, представена от агенция Фокус.
„Можем да бъдем върнати десетилетия назад“, отбелязва Ервин Прифти, икономически анализатор в Международния валутен фонд (МВФ). Заедно с двама свои колеги изследователят анализира данните за миналите периоди и прави прогноза. Експертите предполагат, че икономическият растеж е критичен фактор за намаляване на недохранването, а загубата на реални доходи води до глад.
Според анализа в световен мащаб през 2020 г. броят на хората, страдащи от недохранване или глад, може да се увеличи с 60 милиона, според други оценки - със 130 милиона. Изследователите предупреждават: „Отсъствието на продоволствена сигурност е един от най-лошите странични ефекти на пандемията“.
Дори преди кризата с коронавируса 680 милиона души по света не са приемали достатъчно калории. В допълнение към седемте африкански държави, сред които Южен Судан, Нигерия, Демократична република Конго и Етиопия, особено засегнати от проблема са Сирия и Йемен, както и Хаити и Афганистан.
Нов доклад на организацията за борба с бедността Oxfam показва, че броят на хората, страдащи от глад, се е увеличил почти шест пъти от края на 2019 г. до юни 2021 г. „В конфликтните региони остава висока заплахата от продоволствена криза“, подчертава икономистът Монико Тотова, експерт в Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО).
Според Der Spiegel обаче проблемът заплашва да се влоши и последствията могат да бъдат изключително сериозни. „Недохранването може да доведе до социални вълнения в краткосрочен план, а в дългосрочен план - до намаляване на производителността, човешкия потенциал и икономическия растеж“, алармира Прифти.
Както отбелязва изданието, от март 2020 г. до юни 2021 г. индексът на цените на храните на ФАО се е увеличил с 31%. Този индекс се базира на средната цена, която вносителите трябва да платят, а не на цените на дребно. Но покачването на цените на основните храни се наблюдава и в супермаркетите и пазарните щандове по света, като южноафриканците сега харчат около 30% повече за домати, растителни масла и бобови растения, отколкото преди година. В Бразилия хората се оплакват от нарастващите цени на говеждото, пилешкото и ориза.
Различни глобални и местни фактори играят съществена роля за покачването на потребителските цени. Южноафриканският експерт по земеделие Уанди Шилобо отбелязва: „Пандемията се натъква на проблема и с изменението на климата“.
Анализаторите от МВФ посочват, че поскъпването на хранителните продукти е започнало още преди кризата, причинена от коронавируса. В началото на пандемията локдауните, покупките на храни на едро поради страх от повишаване на цените и прекъсванията в износа на ориз и пшеница нарушиха веригите за доставка и предизвикаха повишаване на цените.
Освен това се увеличиха транспортните разходи, което също повлия на потребителските цени. През последните 12 месеца морските товари удвоиха цената си, многобройни пътнически полети бяха отменени . По-скъпият бензин и километричните задръствания също увеличиха цената на наземния транспорт.
Междувременно търсенето на селскостопански продукти остава високо, отчасти защото Китай реши да попълни запасите си и да закупи големи количества соя. Световният растеж в търсенето на биогорива също изигра роля за повишаване на цената на растителните масла.
В същото време екстремните метеорологични условия нарушиха производството на палмово масло, например в Индонезия, и доведоха до суша и провал на реколтата в много традиционни страни износители като Бразилия, Аржентина, както и Русия, Украйна и САЩ.
Досега обаче последните фактори влияят главно върху цената, определена от производителя. Тя се е увеличила с повече от 40%. „Такова поскъпване достига до потребителя с течение на времето и все още е незабележим. Следователно през следващите няколко месеца очакваме по-нататъшно увеличение на цените на храните“, обобщава Прифти.
Т.нар. инфлация на храните, т.е. повишаването на цените за потребителите, няма едно и също въздействие върху всички региони на света. Развиващите се страни и страните с икономики в преход са пострадали по-силно, особено когато са силно зависими от вноса.
В същото време икономистът от ФАО Монико Тотова е сигурен, че обемът на местното земеделско производство е останал практически непроменен. Селскостопанските работници бяха до голяма степен освободени от карантинните ограничения, но локдауните нарушиха веригите за доставка и регионалните транспортни маршрути. Това доведе до факта, че разходите за плодове, зеленчуци и зърнени храни се увеличиха значително. Известно време малките магазини и пазари останаха затворени и хората трябваше да пазаруват в по-скъпите супермаркети.
В резултат на това цените в части от Африка на юг от Сахара са се повишили с 200%. Поради резкия спад на доходите, заплахата от глад е изключително висока. Освен това в момента континентът се бори с третата вълна от коронавируса, пише изданието.
Ситуацията е тецка в много страни от Африка и Близкия изток, където икономическите кризи се комбинират с хиперинфлация, например в Нигерия или Ливан: обезценяването на националните валути спрямо долара оскъпява вноса на храни. Това вероятно ще създаде нови проблеми през следващите месеци, особено в Африка на юг от Сахара, Близкия изток и Северна Африка, които са силно зависими от такъв внос.
За смекчаване на хранителния шок и неговите последици, според Прифти, е необходимо да се увеличат разходите от държавата, т.е. плащанията към най-бедните слоеве от населението. „Обикновено не се случва продуктите да отсъстват от пазара. Хората просто не могат да си ги позволят“, убеден е Прифти.
Както отбелязва Der Spiegel, по време на кризата някои страни вече са поели по този път. През 2020 г. Бразилия например предостави еднократна помощ на нуждаещите се. Подобна програма имаше в Южна Африка, но към настоящия момент вече е прекратена. „Това, което най-много ме натъжава, е, че много държави просто нямат финансовия капацитет да създават такива програми“, подчертава южноафриканският експерт Уанди Шилобо.
