Каква опасност представлява за България новият британски вариант на коронавируса B117? А южноафриканският вариант B1351? А бразилският P1? Обширен материал в англоезичната версия на авторитетното германско списание Spiegel предизвиква силна тревога.
Материалът е базиран на това какво всъщност означава появата на тези нови варианти. И той може да бъде обобщен със следното съждение – няма причина да смятаме, че вирусът няма да стане по-ефикасен с времето.
В статията са цитирани позиции и разсъждения на вирусолози и епидемиолози от кажи-речи цял свят, които звучат отчайващо. А именно – не е случайност, че новите варианти на SARS-CoV-2 се появяват на места, където пандемията изначално беше изтървана от контрол. Такива са бразилският град Манаус и въобще Бразилия, Източен Кейптаун в Южна Африка и, разбира се, Великобритания.
Основният страх – новите варианти на SARS-CoV-2 са в пъти по-заразни от това, което светът преживя като цяло през 2020 година. Съответно, това ще увеличи смъртността – не защото болестта сама по себе си е станала по-смъртоносна, а защото при повече заразени и разболели се хора едновременно ще има по-малко възможност здравната система да помага. Този принцип важи в световен мащаб.
Важен пример в материала е опитът от Ирландия и как само в рамките на периода декември-януари британският вариант на коронавируса удря жестоко. Мери Хогън, експерт по заразни болести и председател на Кралския колеж на лекарите в Ирландия, е категорична – огромна грешка е мотото: "Трябва да се научим да живеем с вируса". Според нея, опитите да се държи ниско ниво на зараза, вместо да се стремиш да свалиш случаите до пълна нула, са грешка и всички европейски правителства следва да се поучат от тази грешка, направена в Ирландия.
Като пример за борба с вируса се дават Австралия и Нова Зеландия – заради възможността когато си докарал нещата до ситуация, в която новите ти случаи са близки до нула, по-ефективно да използваш карантиниращи мерки. Щом засечеш нов случай, епидемиологичното проучване позволява да се изолират ефективно (почти) всичките му разклонения.
Изглежда точно с тази мисъл германският канцлер Ангела Меркел опитва да държи строг локдаун в страната си. Нейната цел – да задържи тенденцията на лек, но постепенен спад на новите случаи и в един момент да охлаби мерките – тогава, когато системата ще може да проследява и карантинира ефективно, а не при ситуация на експоненциален растеж на заразените. Само че местните власти в различните провинции не мислят така, а натискът да се отварят бизнеси и социален живот се засилва. Познато и за България, нали?
Друг важен аспект на проблема е колко ефективни ще са ваксините срещу COVID-19? При по-бързо и мащабно ваксинационно покритие може да се надяваме на пречупване на вируса – и то в един много важен аспект – да не му позволяваме да има голямо поле на действие, където може да се учи да се развива и еволюира т.е. да мутира. Дискутираните британски, южноафрикански и бразилски варианти вероятно са се развили именно защото са получили голямо поле на действие и са стигнали до достатъчно хора с компроментирани имунни системи (хроничноболни, дори онкоболни), където да могат да наберат опит как да се адаптират, за да се размножават по-ефективно и да не може имунната ни система да ги засича рано, за да отговори бързо са производство на антитела. В подкрепа на тази теза е опитът с мутацията N501Y в S-протеина на коронавируса, която помага на вируса да избягва някои антитела (за щастие не всички възможни). Тя се появява и в трите нови варианта и изглежда това става независимо т.е. една и съща мутация в различни места по света, без широк досег едно с друго - т.е. условията да се появи следва да се търсят в нещо еднакво за отделните места, каквото е разпространението на заразата и възможността вирусът да "експериментира", за да еволюира! С други думи, да си онкоболен в Бразилия, Южна Африка и Великобритания е едно и също! Още по-тревожно е дали южноафриканският и бразилският вариант на вируса всъщност не заразяват и вече преболедували от COVID-19 хора, но изкарали болестта заради други, "по-леки" варианти. Това е въпрос, чийто отговор се търси тепърва – особено що се отнася до Манаус.
В светлината на всичко това и стратегията да се пречупва заразата чрез масова ваксинация и чрез възможност за ефективно карантиниране, но тя излиза само тогава, когато случаите на новозаразени не са твърде много, конкретно пред България тревогата следва да е голяма. Първо – колко ефективно можем да прекъсваме епидемиологични вериги и огнища чрез карантина? Достатъчно е само да погледнете Единният информационен портал и да сравните колко са официално карантинираните хора в България и колко са официалните активни случаи. Разликата е в пъти (за справка - последната седмична статистика към датата на излизане на материала) и това ясно отговаря на въпроса как държавата ни може да използва ефективно този инструмент. Пословични станаха оправданията с претоварените РЗИ в момента, в който случаите тръгнаха нагоре през есента на 2020 година. Армията така и не беше вкарана поне като кадрови потенциал там, за да може по-лесно и бързо да се проследяват контактите на заразени и да се прекъсва разпространението чрез карантина, макар че когато беше приет Законът за извънредното положение през пролетта на 2020 година, на армията ѝ бяха дадени полицейски правомощия специално при организацията на КПП-та.
Що се отнася до ваксинацията, не изглежда в България все още да има толкова огромно желание, че нещата да станат бързо. Разбира се, и нашата държава страда като цял свят от някои забавяния на доставки, но въпросът е колко бързо ще бъде преодолян този проблем. А още по-големият въпрос е друг – дали всички ваксини ще работят и срещу мутиралите варианти? Защото тук идва и друга опасност – предвид неравномерния контрол на пандемията в различните държави, колко ли още мутации, усъвършенстващи коронавируса и изкарващи нови варианти, ще се появят? В Германия има стратегия как поне да се намира опасността навреме – до 5% от направените PCR тестове да минават през секвенирани. Но лабораториите там се оплакват, че капацитетът недостига, а за да им вдъхне кураж, германският здравен Йенс Шпан обещава по 200 евро допълнително на всеки секвениран тест. Как би било в България – май вече знаем твърде горчиво ...
Ако коронавирусът стане по-заразен, със сигурност е ясно едно – имаме нова пандемия! Тогава новото нормално също ще е различно и то не в добра посока. А животът сега може да ни се стори мечта – защото мерките, които ще трябва да се вземат, ще са по-жестоки и по-непоносими. Опитът от Дания обаче е категоричен - дори със спадащо ниво на нови случаи и репродуктивно число на заразата от 0,9 трябва да се пазят стриктни мерки поне до затопляне на времето. Надеждата е, че тогава вирусът все пак ще бъде ограничен (ясно е, че няма да изчезне), а с напредъка на действащи ваксини ще бъде поставен и под такъв контрол, за какъвто мечтае цялата планета!
БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2020 ГОДИНА: КОРОНАВИРУСЪТ И ПРОВАЛЪТ, СТРУВАЩ МНОГО ЖИВОТИ
